Непобедимият Дан Колов

Автор: New Me

26 Март 2020

Какво е да водиш 2000 ожесточени битки в живота си и да спечелиш почти всички? Да си истинска световна легенда и да те сравняват с лъв, Кинг Конг или Крал на ринга? А името ти да извиква само възхищение и респект, дори десетки години след смъртта ти?

Това може да знае само непобедимият Дан Колов. Починал на 26 март 1940 г., именно днес си спомняме за неговата славна, но и донякъде тъжна съдба.

Дончо Колев Данев е роден в севлиевското село Сенник на 27 декември 1892 г. Още като малко дете губи баща си и след смъртта му се захваща с тежък селски труд, за да помага на семейството си. Парите обаче все не достигат, а оцеляването е изпитание. Затова няколко години по-късно се решава на трудната, но наложителна стъпка - да опита късмета си в Австро-Унгария.

Именно там младежът се радва на една съдбовна среща, която ще бележи славния му път по-нататък - запознава се с голямото име в борбата Никола Петров. От него научава различни техники и похвати, а самият Петров повлиява на Колов да замине за Америка.

18.XI.1944: Жестокото убийство на Райко Алексиев

По това време Америка привлича хора от цял свят. Страната на неограничените възможности обещава богатство и щастлив живот на всеки, който е достатъчно смел да преследва мечтите си. Така около 1910 г., едва на 17 години, младият Дан Колов пристига в САЩ и започва да се разплита неговата изумителна съдба.

Първоначално е принуден да работи тежък физически труд - като хамалин на пристанището и като работник в строежа на железопътни линии. Според някои разкази Колов притежавал такава сила, че без проблем можел да огъне железопътна релса около себе си.

Често се включвал и в организираните битки сред работниците, като винаги побеждавал. Въпреки това у колегите си той не предизвиквал ужас или страх, знаели го като уравновесен, честен и принципен, затова и бързо спечелил уважението им. 

Впоследствие пътят му се пресича с известния тогава цирк "Виктория". Като зрител по време на едно от представленията, той се осмелил да се изправи в двубой срещу страховития борец на цирка. След като го победил, за Колов не било трудно и да го измести и да заеме неговото място като част от програмата на "Виктория".

Великият оперен бас Борис Христов

Благодарение на работата си в цирка, Дан Колов е забелязан от правилните хора и това му отваря вратичка към по-сериозна кариера в борбата. Минава през тежка подготовка, обучен е в различни техники и хватки, и подготвен по този начин, той е готов да се хвърли в истински битки с жестоки противници.

Колов обаче се бие като лъв - смел, страховит, непобедим. Публиката и пресата полудяват по новото откритие, наричат го Балканският лъв, Кинг Конг и Крал на ринга. Но големите успехи за него тепърва предстоят...

Той е първият двукратен носител на Диамантения пояс, а славата му се разраства и в Европа, където два пъти става шампион в тежка категория. Участва в около 2000 битки и печели почти всички. Много пъти му предлагат да смени българското си гражданство и да се състезава за чужда страна. Той обаче винаги е непреклонен и отказва с думите: "Чувствам се силен, защото съм българин".

И докато Колов отбелязва победа след победа на ринга, то личният му живот остава на заден план. Какви взаимоотношения е имал през тези над 20 години в Америка, така и не става ясно. По думите му обаче, нямал семейство там.

Случаят ''Яна Язова''

Към края на 30-те години на миналия век Дан Колов решава, че е време да се завърне в родното си място. Дали от носталгия или е усещал наближаващия край - това никой не знае. Сърцето обаче явно го е теглело към севлиевското селце Сенник. Там Колов е посрещнат като герой - многолюдна тълпа го чакала, само за да зърне своя Български лъв и да му стисне ръката.

С натрупаното богатство Колов прави дарение след дарение и помага на нуждаещите се. Обичал да дава дребни лакомства на децата и се радвал на искрената им обич. Болен за България, той намира единствена утеха в това да изгасне на родна земя, гледайки всеки ден към Балкана.

По този начин го запомнят и роднините му в последните му дни - легнал навън, загледан в близките върхове и раздиран от жестоката кашлица, дошла с туберкулозата. Така го и погребват - с глава, обърната към планината, за да може и след смъртта си непобедимият Дан Колов да съзерцава любимия Балкан, донесъл му покой и надежда в последните дни от живота му.

* Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение нa редакцията на Newme.bg
Предишна Следваща