(Нe)познатите училища: Къде са преподавали авторът на „Върви, народе възродени“ и авторът на българския химн?

09 Ноември 2018

В България образованието винаги е било на почит, а училището -  неотменна част от българския свят. И макар в наши дни много училища да са завинаги затворени, ние не губим надежда, че някога те отново ще бъдат възродени.


Ето защо в рубриката "(Не)познатите училища" ще разкажем за най – известните от тях. Създадени през турското робство от българи, но с неоценимата морална и финансова помощ на други българи, след Освобождението тяхното дело е продължено от държавата, приела развитието на образованието за своя кауза в името на България.


Русенското училище „Христо Ботев“, някога известно като Мъжката гимназия, е едно от най-старите училища в България. 


През турското робство благоприятното местоположение на Русе (тогава Русчук) допринася животът там да не замре, защото животът по протежението на река Дунав никога не е спирал... Може би това е причината още в далечната 1720 година в Русе да има килийно училище и в следващите десетилетия още две, а по принцип в килийните училища, обикновено стая към някоя църква или просто в нечия къща, монах или занаятчия е учел децата на четмо и писмо по църковни книги, защото други няма, а за учебници - да не говорим...  


Начало на малко по – различен тип обучение полага (някой си) даскал Тони. От 1785 той започва години наред да учи деца в бащината си къща, но понеже пожар я унищожава, в 1811 вдига нова. И тук по свое усмотрение даскал Тони въвежда и смятане и така привлича почти всички ученици от другите килийни училища. Но понеже и новата къща отеснява, общината се ангажира да осигури нова сграда. И в 1820 в махалата "Варош", на брега на Дунава, е отворено Общо школо, но не си представяйте нещо кой знае какво, защото училището го разполагат в една къща, която макар и просторна, имала всичко на всичко две стаи. 


След 1800 година, условно казано, зараждащата се българска търговска класа все повече пътува „навън“ и разбира, че идва ново време и че в него децата им, които ще ги наследят, ще имат нужда от знания по география, история, стокознание, естествознание и чужди езици, които килийните училища не могат да им дадат. 


Всъщност явно килийните училища трябва да останат завинаги в историята и на тяхно място да се появят нов тип училища. Но промяната не става толкова бързо просто защото трябва да се появят, както се казва, точните хора в точното време... 

В Русе точният човек се оказва Параскев Бояджиев, учител във Варошкото училище. През 1838 той въвежда Бел - Ланкастърския метод, широко разпространен през първата половина на XIX в. по света и прилаган в места, където няма развита училищна мрежа. С две думи, по тоя метод, у нас познат като взаимоучителен, под надзора на учителя по-напредналите ученици обучават съучениците си, освен и че вече се изучават светски предмети –аритметика, история, география, естествознание. И понеже Параскев Бояджиев прави това в 1838, тази година бележи началото на светското образование в Русе. 


Скоро училището с двете стаи в квартал Вароша отеснява на взаимното училище, защото децата се увеличават и увеличават, и затова в 1841 по настояване на Парашкев Бояджиев е получено разрешение за строеж на нова двуетажна сграда. И както пише тогава „Цариградски вестник“, младите русенци се захващат с това дело, като един дава „само пари, друг - труд, а други - и пари, и труд“, а това е знак, че стремежът към образование намира гражданска подкрепа, което е и отличителен белег на Възраждането. Доста пари дават и Евлоги и Христо Георгиеви, които живеят в Букурещ, но постоянно подпомагат какви ли не родолюбиви дела...


В 1843 новата сграда е готова. В същата тази година за нуждите на училището Александър хаджи Руссет, българин с русенски корени и студент в Страсбург, изработва първата българска географска карта, като начиинанието „спонсорира“ баща му Димитър хаджи Руссет, имотен и състоятелен българин, преселник в (днес румънския ) град Брашов. И само да кажем, че тогава много българи вече живееят в чужбина и че много от тях са богати, но никога не късат връзката с Отечеството и винаги намират начин да го подпомагат финансово. А финансирането на географската карта е всъщност най – малкото, защото Димитър хаджи Руссет остава и голяма за времето си парична сума за нуждите на училището. 


Към средата на ХIX в. в Русе вече има три светски училища и въпреки че нашата статия е само за едното, ще кажем, че в протокол от 1861 от заседание на църковната община е записано, че на училищните ръководства се дава "неограничена власт“ „в полза на школото, града и отечеството", както и че новоназначените учители трябва да идват в училище по разписание, да преподават усърдно, да не си позволяват пред учениците „хулителни и безпътни речи“, да не пушат „тютюн“ пред тях, да не се занимават „с неприлични работи и игри“ и „в кафенето без време“ да не стоят.


В 1860 е поставено и началото на училищното настоятелство като форма за подпомагане на училищните дела, а в устав от 1865 на училищните настоятели – уважавани от гражданството хора – от тях се изисква да посещават училищата, да „нагледуват зданията и ги поправят, когато и за каквото се изисква“, както и да следят за „благочестието“ и състоянието на „книгохранителниците“, т.е. на училищните библиотеки.


Всъщност училищните настоятелства правят и още нещо важно –на мястото на взаимното училище въвеждат класното, което означава, че децата вече са в класове и с отделни учители, както и че изучават вече и физика, химия, естествени науки, френски език и търговска наука.


През 1861 година Драган Цанков (след Освобождението два пъти министър – председател на България) става главен учител във Варошкото класно (вече) училище и започва да го модернизира, като едно  от нововъведенията е  изпит в края на всяка година и той бързо се превръща в събитие за русенското гражданство. 


Всъщност до Освобождението Русенското класно училище така се развива и се сдобива с такъв авторитет, че се утвърждава  като едно от водещите по българските земи. В този период учители тук са известните възрожденци Христо Драганов, Петър Арнаудов, Димитър Енчев, Иван Касабов, Димитър Кулевич, Драган Цанков, Димитър Разсолков, Иван Чорапчиев, Христо Богоров, Игнат Иванов, Иван Момчилов, Лука Нейчов, Стоил Попов, Георги Живков, Петър Чернев, Куни Кутинчев, Иван Данев и още и още -  над 70 учители...

Да кажем още и че както то, така и останалите 6 училища в града, до Освобождението се издържат от русенските първенци, но и не само, като Ангел Хаджиоглу, Димитър хаджи Русет, братя Ганеви, Тодор Минков, Иван Мавруди, Андрей Генович, хаджи Руса Генова, д-р Петър Берон, Васил Априлов, Иван Денкоглу. И всичките тези патриоти дават охотно финансови средства за образованието на русенските деца с убеждението, че това е народополезно дело, в което богатите трябва да дават пример на останалите.


От стаите на класното училище в Русе излизат много будни българи, като например Никола Обретенов (революционер, участник в четата на Христо Ботев, син на известната баба Тонка), Ангел Кънчев (революционер, който за да не бъде заловен от турците, се самоубива на Русенското пристанище), Ради Иванов (революционер, след Освобождението главен директор на пощите и телеграфите и организатор на телеграфопощенската система в България, автор на  първото ръководство за боравене с морзов апарат), Тома Кърджиев (известен революционер),  и да не ги изреждаме всичките...


По време на Руско-турската война (1877–1878) училището е затворено, но през новата учебна година отново отваря врати като трикласно училище, което означава, че там се е учело вече до 7 клас, ако погледнем нещата от съвременна гледна точка. А това е така, защото някога в училищата е имало първо, второ, трето и четвърто отделение (днес 1 - 4 клас), прогимназия - първи (днешен пети), втори, трети и четвърти клас – (днешен осми) и гимназия – пети, шести и седми клас ( днешен дванайсети). 


Та в учебната 1878-79 Русенското училище е трикласно, т.е. до днешен 7 клас, а в 1883-84 е вече гимназия, при това със задължителен зрелостен изпит...  


В годините след Освобождението понеже Нова България все още не си е стъпила на краката, държавен закон разпорежда всяка община да издържа своето училище или училища, което се случва и в Русе. А след десетина години, когато държавата вече има средства, тя поема издръжката на всички български училища. 


По тази причина двайсетина години след Освобождението Русенското класно училище вече е Държавна реална гимназия, разположена обаче в 2-3 съседни, но неудобни сгради. Затова почти по едно и също време - в 1894 - по решение на русенските общинари гимназията започва да се нарича Държавна народна мъжка гимназия „Княз Борис“, а Министерството на просвещението започва строеж на модерна двуетажна сграда на гимназията на пл. „Александър І“. 

Проектира я дипломиралият се в Прага български архитект Петко Момчилов (Александровската болница, Синодалната палата, Централната баня – София и много други забележителни сгради в страната). Построената в 1898 сграда на гимназията (днес паметник на културата) струва на държавата 720 000 златни лв, но всеки от тях е даден по предназначение, защото в нея има кабинети по всички предмети, както и помагала, лаборатории, класни стаи, аудитории, гимнастически салон и великолепна аула (голяма тържествена зала), каквито са имали само най-елитните училища в Европа.
28337460_1114247845384973_4034195169887921016_o.jpg

В следващите десетилетия Държавната народна мъжка гимназия „Княз Борис“ в Русе се утвърждава като просветен и духовен център не само в града, но и в цяла Северна България. Видни педагози, получили висше образование в престижни западноевропейски и руски университети, общественици, учени и публицисти работят като учители и директори на гимназията, но ако трябва да изброим имената им, няма да ни стигне цяла страница...  


Да кажем все пак, че в първите години в гимназията има и много учители чехи и че един от тях - Херман Шкорпил, създателят на българската археология като наука,  през 1904  създава тук музей с богата нумизматична, праисторическа сбирка и старопечатни книги. Отделно има богата учителска библиотека (в 1934 с 10 000 тома) и отделно ученическа библиотека. Гимназията разполага и с двор за ботаническа градина, има и централно отопление.


В гимназията се създават и няколко ученически сдружения (Ученическо християнско дружество, Младежки червен кръст, Дружество „Юнак“, Ученическо въздържателно дружество) и възпитаниците на гимназията членуват в тях без никаква принуда.  


Наред с доброто образование, учениците получават и спортна подготовка, на особена почит тук. За развитието на българския спорт държавата специално кани в българия десет швейцарски спортни деятели и двама от тях завинаги свързват името си с Русенската мъжка гимназия. Шарл Дюванел създава дружество „Юнак“, а Луи Айер поема и развива по – късно неговото дело. Всъщност Луи Айер за първи път донася в България боксови ръкавици, става първият български спортист на олимпиада, защото се състезава от името на България, а в Първата световна война се записва доброволец, бие се за България и загива в битката при Дойран...


Още през 1892  към гимназията се създава и фонд „Бедни ученици“, който има за задача финансово да ги подпомага, а капиталът се натрупва чрез отчисления от училищните такси, чрез различни благотворителни мероприятия, както и чрез  дарения, а от приходите за християнските празници Рождество Христово и и Великден се купуват дрехи, обувки и учебни помагала на бедни ученици. Те също така  получават храна в безплатните трапезарии, създадени от русенските благотворителни дружества – първата в  1909, а в края на 30-те години те са вече 10 и в тях се хранят 2 300 деца.


И за да изчерпим тази тема, да кажем, че десетки русенци правят дарения на гимназията и че не им изброяваме имената само за да не претоварваме статията; че в  1934  общата сума е 540 000 златни лв., а до 1944 учредените дарителски фондове са вече 35. Подчинявайки се на волята на дарителите, училищното настоятелство разпределя парите в две групи - в първата (26 фонда) средствата се харчат за материалната подкрепа на бедни ученици, а  със средства от втората се поощряват отлични ученици, популяризира се музикалното и театралното изкуство в гимназията и здравословния начин на живот на учениците, като се „спонсорират“ спортни и туристически инициативи и се подпомага дейността на ученическото дружество на Българския червен кръст.  


И очевидно средствата са се управлявали отлично, защото в 1933  училищото настоятелство (по това време Мъжката гимназия се е сляла с Девическата, но това не е от значение) закупува място в курорта "Св. св. Константин и Елена" и построява летовище за бедни и болни ученици.


На десетки известни българи животът им е свързан с Русенската Мъжка гимназия и ще споменем имената на някои от тях, но няма да ги разделяме на учители и възпитаници, защото списъкът ще стане много дълъг:  Драган Цанков (политик, два пъти министър – председател на България), Георги Живков (революционер и политик, министър на народното просвещение и три пъти председател на Народното събрание), Стоян Михайловски (виден писател и общественик, автор на „Върви, народе възродени“), Цани Гинчев (писател, просветен деец и публицист), Цветан Радославов (авторът на българския химн и психолог) проф. Божан Ангелов (литературен критик, историк и културен деец, директор на Народния театър и Народната библиотека в София), проф. Боян Пенев (изтъкнат български литературен историк и критик), проф. Гаврил Хрусанов (педагог, преводач и писател), проф. Димитър Баларев (известен учен химик), Димо Казасов (известен журналист, мемоарист и политик), проф. Георги Златев-Черкин (вокален педагог и композитор, ректор на Консерваторията - София), Добри Немиров (писател, председател на Съюза на българските писатели), Йордан Йовков (писател), акад. Михаил Арнаудов (забележителен фолклорист,  литературен историк и етнограф), Д-р Никола Бобчев (литературен критик, фолклорист и преводач), проф. Стоян Брашованов (първият български професионален музиколог, ректор на Държавната музикална академия, днес Консерваторията - София), Сава Огнянов (забележителен театрален актьор и режисьор)....И ще заключим така - брой и чет нямат известните българи, преподавали или учили тук... 


В днешно време някогашната Мъжка гимназия се нарича Общообразователно училище „Христо Ботев“, защото в  1945 патрон на училището става големият български поет и революционер. В училището се обучават над 1000 ученици от първи до двайнайсети клас, а в гимназията има три профила -  хуманитарни науки, софтуерни и хардуерни науки и природни науки. Така създаденото в далечната 1838 Русенско класно училище, прераснало в Държавната мъжка гимназия „Княз Борис”, днес продължава напред във времето своя живот... 


От създаването си училището три пъти затваря врати – за кратко през Руско – турската война (1877-78), през Първата световна война, когато сградата се ползва от английски войски, и през Втората световна война, когато гимназията става полева болница. В момента в училището тече мащабен ремонт, защото сградата е паметник на културата, но през март следващата година той ще приключи и училището ще продължи своя път напред във времето...

Няма какво друго да добавим, освен огромно браво за русенеското Общообразователно училище „Христо Ботев“, наследник на Държавната мъжка гимназия „Княз Борис”, а тя на Русенското класно училище, създадено в 1838... 


Архивната снимка на гимназията ни е предоставена от г-н Любомир Юруков

* Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение нa редакцията на Newme.bg
Предишна Следваща