Непознатият Батенберг: Да воюваш за свободата на бъдещите си поданици

26 Март 2019

„Силна буря, исках да разгледам „Ливадия“, но не стана. Спечелих от арменската лотария една кукумявка меденка…“ Това написва в дневника си участникът в руско-турската освободителна война Александър Йозеф фон Батенберг на 19 март 1878 г, един ден след като е отзован от войската. Почти година по-късно, на 17 април 1879 г Първото Велико Народно събрание го избира за български княз. 

Княз Александър I Батенберг полага клетва на 26 юни 1879 г във Велико Търново и става първият владетел на Третата българска държава. 

Управлява млада България 7 години и 2 месеца, а когато си тръгва, българите го изпращат със сълзи на очи…

Малко е писано за участието на бъдещия български княз в руско-турската война. Обикновено с по-едно изречение се вмята, че е участвал в Освободителната война от 1877-1878 г, като неизменно се споделя и догадката, че още от тогава руският цар го подготвя за българския престол. Дали е така, се водят спорове, но едно е безспорно - Батенберг като част от отряда на генерал Гурко стъпва на българска земя на свишовския бряг при р. Дунав, и си тръгва от Сан Стефано след края на войната.  

Преди да се включи във войната Батенберг отива при Александър II – император на Русия в Царско село и там императрица Мария Александровна му подаря златен кръст на верижка за талисман. Императрицата му подарява още 12 копринени ризи и 1000 златни рубли. От императора получава 3 коня за езда, фургон с два коня, палатка и походно легло.

На 27 юни 1877 г Александър Батенберг преминава заедно с руските войски р. Дунав при Свищов. „Понеже нямаше коне, трябваше да вървя пеш. Присъединих се към една рота и така участвах в превземането на Свищов. Първите куршуми прелетели над мен бяха от шрапнели, които свистяха много силно. Турците напуснаха града когато се доближихме, и така градът беше завладян лесно“, пише той в дневника си с бележки от руско-турската война. 

На следващия ден Александър II влиза в Свищов, а Батенберг получава лично от императора Владимирски орден с мечове и лента. 

В хода на войната, в началото на юли, Батенберг преминава към дивизията на ген. Гурко, с която освобождават Велико Търново. Отрядът на ген. Гурко освобождава и Мъглиж, а вечерта Батенберг отбелязва в дневника си, че спи в тютюнево поле. Следва щурмуването и превземането на Казанлък, после щурм на турския бивак край Шипка. Турците от лагера се изтеглят в планината, а отрядът с Батенберг остава да нощува в лагера им. „Това беше вторият ден, когато нищо не получихме за ядене, така че от глад взех сухара от чантата на един убит турчин и го изядох“, пише Батенберг. 

После отрядът на ген. Гурко потегля към Стара Загора като целта е да се разруши турската железница. Батенберг се записва доброволец в полка, натоварен с тази дейност. Целта на полка е с. Каяджик /с. Раковски до 1906г, а сега част от гр. Димитровград/ и железницата за Ямбол. Напускайки селото, Батенберг описва ужасяващите викове на българите, които са изклани за отмъщение от турците. Той описва още как българските села са подпалени и горят.

В края на юли Батенберг е в Казанлък, когато полка получава изненадваща заповед да е готов в 3 часа на другата сутрин за поход. Минават през Хаинбоаз, стигат до Нова Загора, където Батенберг отбелязва, че преди дни там са изклани около 300 българи. Продължават за Стара Загора и стигат до изгорелия гр. Карабунар /днес гр. Гълъбово/. На няколко километра от Стара Загора отрядът с Батенберг се натъква на турци. Нападат турците и ги отблъскват. Понеже са откъснати от кавалерията, въпреки победата веднага потеглят към Стара Загора, която гори от всички страни. Там се натъкват на многобройна черногорска армия, отстъпват през планините и се оттеглят към с. Дълбок, Хасковско. След акцията Батенберг е награден от Александър II с Георгиевски орден.

После императорът на Русия изпраща Батенберг към Плевен, а от боевете при Шипка започват да пристигат обезпокоителни новини. 

На 1 септември 1877 г в 6 часа сутринта Батенберг заминава на бойното поле при Плевен през Пордим, където вижда стотици убити и на другия ден потегля за Плевен. Битката за Плевен е най-дългата в руско-турската война. Продължава почти 5 месеца. На 10 декември 1877 г руската армия постига победа, която решава изхода на войната. Ето какво пише в дневника си за този ден Батенберг: „ В 12,30 изведнъж заглъхна огъня. В 14 часа дойде новината, че Осман паша е изпратил адютант, защото самият той е ранен. В 15,00 часа дойде един полковник пиян от радост, с новината, че Осман паша се е предал с цялата си армия. Императорът свали фуражката си и извика „ура“ и всички го поздравихме. Той се разплака и награди Милютин с Георгиевски орден. На масата Императорът пи за Плевен. Всички са щастливи, дори моите българи ми извикаха „ура“.“

След битката при Плевен Батенберг заминава за Букурещ, където по-късно посреща Александър II, а след това заминава за Санкт Петербург. 

Батенберг посреща 1878 г в Русия. В началото на януари пристига вестта, че генерал Радецки е пленил при Шипка цялата армия начело с Вейсел Паша. Батенберг си спомня, че Александър II вдига наздравица за него като първи шипченец. 

В средата на януари Александър II издава заповед Батенберг и Гурко да тръгнат обратно за България. В Букурещ ги намира вестта, че Одрин и Пловдив са превзети от руски войски. Батенберг преминава замръзналия Дунав пеша при свищовския бряг. Матроси носят багажа му. Оттам през Велико Търново пристига в Казанлък. Навсякъде вижда изгорели къщи, разграбени села. Пристигайки в Стара Загора Батенберг пише, че е целият град е изгорял с изключение на 20 къщи.

Бъдещият български княз обикаля Симеоновград, Харманли, оттам заминава за Одрин, оттам за Пловдив. Когато пристига в Пловдив вижда разграбената гара, където всичко е изпотрошено и отива пеш до австрийския консул Аделберг. В Пловдив заедно със Столипин отиват да видят пленените 112 оръдия на турската войска на Сюлейман паша. Батенберг специално отбелязва, че Пловдив му харесва много повече от Одрин. От Пловдив Батенберг заминава за Сан Стефано. Заедно с него пътува и Сафет Паша – външен министър на Турция. В Сан Стефано се вижда с великия княз Николай Николаевич Романов – главнокомандващ руската армия на Балканския полуостров и отплава за Цариград, където го настига вестта, че Сан Стефанският мирен договор е подписан. Батенберг се връща обратно към Сан Стефано и веднага отива при великия княз Николай Николаевич, за да му разкаже за пътуването си до Цариград.

На 18 март 1878 г Батенберг получава телеграма, че е отзован, след което заминава за Санкт Петербург, за да се представи на Александър II. След визитата се завръща в Дармщад. Датата е 17 април 1878 г. След една година Първото Велико народно събрание на България ще го избере за владетел на България.

* Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение нa редакцията на Newme.bg
Предишна Следваща