Непознатият Батенберг: Предпочитам да се оженя, отколкото да отида на българския престол

01 Април 2019

Принц Александър Йозеф фон Батенберг е в посолството в Берлин по случай рождения ден на руския император Александър II, когато му донасят телеграмата, че е избран за български княз. Принцът я прочита без голяма изненада, защото още ноември 1878 г. неговата кандидатура се появява във вестниците, а и руската императрица Мария Александровна, негова леля, му намеква за нея. На телеграмата отговаря след една седмица. 

Батенберг е наясно, че отива в една млада, неуредена държава. Той моли преди време чичо си, руският император, да не му възлага такава мисия и Александър II донякъде се разколебава и му телеграфира: "Je ferai des efforts pour que la bouche évite cette coupe."/ Ще се постарая, щото да те отмине тая чаша“/

Въпреки колебанията си, заема българския трон по настояване на леля си – жената на Александър II. 

Преди да тръгне от Дармщат, Батенберг иска от някои видни хесенски юристи мнението им за българската конституция. Те се произнасят много песимистично. Демократичният строй им се вижда непригоден за младата българска държава и те съветват принца да увеличи своята лична власт. 

На 17 април 1879 г. Първото Велико Народно събрание избира Алексанър Батенберг за княз на България. 

Актът за избирането му е връчен на 4 май в Ливадия, където се намира руския двор. От Ливадия младият княз тръгва да обикаля дворовете, като първо отива във Виена, а после в Берлин. В Берлин Бисмарк изрича прочутото: "Идете в България: се ще ви остане най-накрая един приятен спомен.." Следват Париж, Лондон, Рим. От Рим князът тръгва за България, като минава през Цариград, за да се представи на султана. Срещата е кратка. 

„Абдул Хамид очакваше да види един висок турски сановник с фес и в стамболина, а пред него се явяваше един млад генерал с национална военна униформа и с бял калпак на главата. Недоволен, той не му връчи лично фермана, като каза, че още не е готов. После размени няколко думи със своя васал.

- Надявам се, че ще се отнасяте вярно с правителството ми и ще уважавате моите граници.

- Това ми се налага от Берлинския договор - забеляза княз Александър.

Султанът поде:

- Желая да бъдете справедлив и да се отнасяте добре с поданиците ми в България.

- Това ми заповядва конституцията.

Това бе всичко. Султанът тури край на аудиенцията. На княза бидоха оказани големи почести, но турците явно роптаеха.“ Така публицистът и дипломат Симеон Радев описва срещата със султана. 

 

„В България князът бе очакван с нетърпение. Народът го бе обикнал, преди да го познава. Чуло се бе, че той е млад и хубавец, че се е бил храбро в руските редове, че е племенник на царя Освободителя. Най-сетне той бе първият български княз и то бе достатъчно, за да пламнат въображенията. Князът прелъсти всички. Със своята тържествующа младост, с малко женствената си красота, с наивните си любопитни очи, с добрата си усмивка той олицетворяваше истински зората на България“, пише още Радев.

Александър Батенберг обаче не предизвиква възторг у представителите на руския император в България. Може би поради това, че княз Дондуков също е имал желание да заеме българския престол, но то е бързо охладено от руския император. Радостта на народа от появата на княза, предизвиква раздразнение у Дондуков. Той не пропуска да критикува младия княз, както и да не го показва пред народа по най-добрия начин. Какво се случва на младия княз при идването му във Велико Търново, след избора му за български владетел. „Понеже къщата, в която бе слязъл Александър, нямаше балкон, един руски офицер, архитект в своето загубено време, бе построил над стряхата нещо като кафез от греди, на които висяха пердета от разни бои. При тая обстановка, която напомняше декорацията на някой цирк и при която самият Юпитер би добил нещо шутовско, младият княз се явяваше на народа. Ако той не изглеждаше смешен - защото народът го гледаше с обаяни очи, - то, без съмнение, явявайки се от такава една гълъбарница, неговата личност губеше нещо от своето очарование.“

Същият ден Александър Батенберг полага клетва с думите: "Заклевам се в името на всемогъщаго бога да пазя свето и неуклонно конституцията и законите на княжеството и във всичките мои мероприятия да имам предвид само ползата и благото на страната, за което да ми помогне бог." Третата българска държава има своя княз.

В София князът е посрещнат триумфално с „Шуми Марица“, хляб и сол. Той приветства народа с единствените фрази, които до този момент знае на български: "Да живее българският народ!" и "Моето отечество България".

Еуфорията е толкова голяма, че посред нощ пред двореца с факли преминава шествие, предвождано от Стефан Стамболов. Хората носят транспарант: "Приветствува те Сан-Стефанска България от Солун до Сулина, от Кавала до Видин и от Охрида до Варна." По върховете на Витоша са запалени огньове. Тържествата по посрещането на княза продължават цяла седмица. Хората се доближават до него, гледат униформата, сабята и му се радват. 

Седмица по-късно князът се заема с изграждане на институциите на младата българска държава. Започва периодът на утвърждаване и институционализиране на Третата Българска държава. А за княз Батенберг няма да има спокойствие, защото предстои едно от най-важните събития в българската история – Съединението, в защита на което той изиграва съществена роля…

* Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение нa редакцията на Newme.bg
Предишна Следваща