Ние сами създаваме и песните, и съдбата си

Автор: New Me

12 Юни 2018

Булат Окуджава е бард на няколко поколения, за които над живота и смъртта, над любовта и омразата, над войната и мира, над свободата и несвободата стои надеждата, светлата надежда...

И ако у нас Булат Окуджава е познат с песента си „Десятый наш десантный батальон“, това пак стига... Защото Булат Окуджава е мъдрец с китара, а всяка една негова песен е като река, която тече...

И понеже реката не може да бъде обяснена, да поседнем на брега й и се вслушаме тя какво ни шепне... А тя ни шепне, че по пътя на живота в бясната гонитба на успеха човечеството е изгубило пътеводната си звезда, а тя е собственото му сърце...

Позволихме си да преведем на български „Молитвата на Франсоа Вийон“, за да дастигне до певече хора посланието на песента, а то е, че ако успеем да укротим демоните в себе си и се смирим пред Живота, можем завинаги да излезем от Хаоса...

 

Докато Земята върти се и докато жив е светът,

всеки каквото си няма, Господи, дай му го ти,

ум дай на умния, на страхливия дай кон,

а на щастливия дай пари... И не забравяй и мен...

 

И докато Земята върти се, Господи! – та ти имаш тази власт!

Дай му на властника още власт – да се навластва със сласт,

дай му почивка на щедрия - даже и само за ден,

а на Каин дай покаяние... И не забравяй и мен...

 

А вярвам аз в твоята сила и в твоята мъдрост така,

както войникът загинал, че е в небесения рай,

както слухът ни долавя твоите тихи слова,

както и вярваме, но не знаем какви ли ги вършим сега...

 

Господи, ти мой Боже, с тези зелени очи,

докато още върти се Земята странно за нея дори,

докато има и време, докато има и жар,

дай му на всеки по нещо... И не забравяй и мен...

 

* Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение нa редакцията на Newme.bg
Предишна Следваща