Нобеловите награди: 15 умопомрачителни факта

Снимка на Florian Pircher от Pixabay

Снимка на Florian Pircher от Pixabay

Автор: New Me

10 Декември 2019

На 10 декември 1896 г. умира един от най-известните учени в историята - шведският химик Алфред Нобел. Той завещава богатството си за полагане началото на престижни научни награди в различни категории и така на същата дата, но през 1901 г., са раздадени първите Нобелови награди. 

Превърнали се в емблематични по ред причини, те всяка година са във фокуса на медийното, общественото и дори политическото внимание.

Днес ще ви разкрием 15 удивителни факта, свързани именно с Нобеловите награди. Ето ги и тях...

1. Карл фон Осиецки е един от най-запомнящите се Нобелови лауреати. Журналист и пацифист, той дава гласност за действията на хитлеристката германска власт за превъоръжаване в противоречие с Версайското споразумение. Обвинен от властта в измяна, той е затворен в концентрационен лагер години наред. Редица държави настояват Осиецки да бъде освободен и дори е номиниран за Нобелова награда за мир. Това вбесява Хитлер, който забранява на германците да получават Нобелови награди. 

През 1936 г. е ясно, че Осиецки печели престижната награда, но германската власт категорично отказва да го освободи, за да отиде на церемонията. Журналистът умира след тежко боледуване в лагера през 1938 г.

Снимка на Gerd Altmann от Pixabay

5 въпроса, на които само гений може да отговори

2. През 1928 г. ученият Александър Флеминг открива, че мухълът произвежда субстанция, която може да убие голяма част от бактериите, познати по онова време. Първоначално Флеминг нарича разработката си "сок от мухъл", но впоследствие му дава далеч по-благозвучното и запомнящо се "пеницилин".

3. Майката на един Нобелов лауреат не била съвсем удовлетворена от постижението на сина си. Ето и неговият разказ: "Когато бях малък, мечтаех да стана физик. Умолявах майка ми да ми позволи да уча, а за да я склоня, й обещах, че един ден ще спечеля Нобелова награда за физика. Години по-късно и вече като Нобелов лауреат отидох при нея и й казах: 

- Видя ли? Казах ти, че ще спечеля Нобелова награда! 

- Е, да, но нали обеща, че ще е за физика! - отвърна майка ми..."

Кендзабуро Ое, Нобелов лауреат за литература

4. Джоузеф Ръдиард Киплинг, авторът на "Книга за джунглата", запазва първото място за най-млад нобелов лауреат по литература. Когато получава престижната награда през 1907 година, той е на 42. Напълно заслужена и даже леко закъсняла награда, като се има предвид, че изумителната му книга е публикувана за първи път още през 1893 г.

Снимка на Barbara A Lane от Pixabay

Можете ли да решите „загадката на Айнщайн“?

5. През 1948 г. не се излъчва Нобелова награда за мир. Причината е убийството на Махатма Ганди, а комисията решава, че няма "достоен жив кандидат" за отличието през съответната година. Ганди е бил номиниран за същата награда и през предходните 1937, 1938, 1939, 1947, както и през въпросната 1948 г. Така и не получава наградата, за което по-късно комисията горчиво съжалява. 

6. Настоящият Далай Лама всъщност се казва Ламо Дондруб и е 14-тият избран на тази позиция. Той става монашески водач на последователите на най-новото учение в Тибетския будизъм през далечната 1950 г., когато е едва на 15 години. Далай Лама буквално значи "океан от мъдрост" и всеки следващ се избира още като дете. 

Едва 9 години, след като е поел водачеството в Тибет, през 1959 г., настоящият Далай Лама е принуден да избяга, заради военните действия и претенциите на Китай над Тибет. През 1989 г. Далай Лама получава Нобелова награда за мир, заради изповядваните от него ценности за ненасилие и мирно решаване на въпроса.

7. Както можете да се досетите, не липсват и обидени от решенията за нобелови лауреати. Но да започнем отначало. Откриването на инсулина се смята за един от най-големите пробиви в медицината. Годината е 1922, а градът е Торонто, Канада. 14-годишният Ленърд Томпсън, който страда от диабет, започва лечение с инсулин. Момчето, което преди това е на прага на смъртта, бързо се повлиява и възстановява след лечението. 

Новината за великото медицинско откритие обикаля света и така през 1923 г. Нобеловата награда за медицина се поделя между Фредерик Бантинг и Джон Маклауд. Бантинг обаче е бесен - той вярва, че наградата е трябвало да се подели между него и асистента му, студента по медицина Чарлз Бест, а не със старши изследователя Маклауд. Затова Бантинг дава половината от паричната си награда на Бест. 

Photo by Lavi Perchik on Unsplash

Хобитата, които могат да ви направят по-интелигентни

8. Едва ли има някой, който не знае, че Айнщайн е гений на физиката, който съвсем заслужено е бил нобелов лауреат. Това, което мнозина може би не знаят обаче, е, че приносът на Айнщайн съвсем не се ограничава до постиженията му в теорията на физиката. На него трябва да благодарим горещо за изобретяването на хладилника. Всъщност, на него и на още един учен с еврейски произход - Лео Силард. Двамата разработват механизма за хладилника и го патентоват на 11 ноември 1930 г.

9. Вероятно всеки е чувал за Вилхелм Конрад Рьонтген, изключителният учен, който открива рентгеновите лъчи през 1895 г. И напълно заслужено получава първата Нобелова награда за физика през 1901 г. Това, което сигурно не подозирате все пак, е, че първата рентгенова снимка в света е на жената на Рьонтген. И по-точно - на ръката й, на която отчетливо се вижда и сватбеният й пръстен.

10. Мария Кюри умира от апластична анемия на 4 юли 1934 г. Заболяването й е следствие от работата й и дългогодишното й излагане на радиация. Дори днес нейният лабораторен дневник от периода 1899 - 1902 г. е радиоактивен и ще бъде такъв за още 1500 години.

Photo by Ben White on Unsplash

5 качества те правят успешен

11. След като вече споменахме Мария Кюри, редно е да отбележим и още няколко нейни постижения. Тя е първата жена нобелов лауреат, първият човек, спечелил две Нобелови награди, а до днес все още остава и единствената, спечелила Нобелова награда в различни научни категории. Каква изключителна жена само, не мислите ли?

12. Съществува човек, който е спечелил и медал от Олимпиада, и Нобелова награда. Това е Филип Ноел Бейкър, който успява да стигне до сребърното отличие на летните Олимпийски игри през 1920 г. в бягането на 1500 м. Цели 39 години по-късно стига до "златото" с Нобеловата награда за мир, която му е присъдена заради огромния му принос към преодоляването на страшните войни и установяването на мира през първата половина на 20 век. 

13. Знаехте ли, че във Вселената съществува частица, която е толкова неуловима, че е наречена "призрачната частица"? Частицата неутрино почти никога не взаимодейства с материята. През тялото ни всяка секунда преминават около 100 млрд. частици неутрино, а ние дори не подозираме за това. За Земята най-големият източник на такива частици и слънцето. За неутрино пръв заговаря нобеловият лауреат Волфганг Паули, а съществуването им доказват през 1956 г. Фредерик Рейнс и Клайд Коуен. Рейнс получава Нобелова награда за откритието си през 1995 г.

Какво има в щастливия дом? Учените отговарят

14. Нобеловият лауреат Герхард Домагк разработва първия антибиотик, патентован с търговска цел, под името Пронтозил. Докато изследвал с години лекарството, Домагк видял, че то има ефект върху мишки и зайци срещу смъртоносни дози стафилококи и стрептококи. Не бил сигурен обаче дали ще подейства върху хора. Принудил се да го тества върху собствената си дъщеря, когато тя се разболяла тежко от стрептококова инфекция. Момиченцето оздравявало, а няколко години по-късно ефектът на лекарството бил доказан и върху много други пациенти.

15. Котката на Шрьодингер. Мнозина са чували за нея, малцина знаят какво представляват всъщност тя и експериментът на учения. Нека започнем оттам, че тук котка не е пострадала и става въпрос за мисловен експеримент и една интересна хипотеза. На теория имаме котка, затворена в кутия с радиоактивен източник. Освен това в кутията има и детектор за радиация, който при отчитане на радиоактивен разпад, ще задейства чук, който ще счупи колба с отровна течност. Това моментално би убило котката. Радиоактивният източник е избран така, че да има квантова механична вероятност от 50% разпадане на час. Така точно един час след началото на този експеримент кутията ще съдържа котка, която не е нито жива, нито мъртва, а е в някакво междинно състояние. И това би трябвало да послужи като обяснение за неопределеността на вълните в даден момент. Шрьодингер е нобелов лауреат по физика от 1933 г.

* Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение нa редакцията на Newme.bg
Предишна Следваща