24 Юли 2017
Добави в любими

Осигуряване с часовников механизъм

Най-често дъвканата от управляващите тема в последните петнайсет години са доходите от труд. Парите, които дават възможност за жизнен стандарт на всеки, който работи и иска да получава справедлива цена за труда си. Не като онзи умрял социалистически принцип – те ни лъжат, че ни плащат, ние ги лъжем че работим. Напротив – работа като тази, която се работи и възнаграждава в Австрия, в Германия, във Франция и Великобритания например.

Същата тема често вкарва работодатели и синдикати в горещи битки с всякакви средства, включително привличането на отделни представители на правителствата на едната или другата страна. Последният повод за размяна на обвинения в лъжи и поставяне под въпрос на текстове от законодателството е допълнителното възнаграждение за професионален опит и стаж или т.нар. добавка за прослужено време, която се начислява към заплатата на работещите по трудов договор. Синдикатите твърдят, че това е единствената гаранция за нарастването на заплатите у нас, а бизнесът настоява за еднократното й вкарване в основната заплата и премахването й от Кодекса на труда. Това е поредният излишен спор, който няма да подобри благосъстоянието на работещите хора, нито ще доведе до обедняване на добре нахранените български работодатели. Отклоняване на вниманието в неправилна посока. А накъде трябва да се насочи то? 

България е страна попадала, в много катастрофални ситуации. Това се случва и след войните в началото на 20-ти век, и след Втората Световна война, но никога осигурителната й система не е била толкова зле, колкото това, което се вижда в момента. И докато в зараждането на тази система малко преди началото на 20-ти век и развитието ѝ през 20-те, 30-те и 40-те години, тя е успявала да осигури достоен живот на излизащите от работоспособна възраст, в края на съществуването на първоначалния й вариант – недалечната 1951 година - всичко рухва. Следва създаването на мита за добруването на пенсионерите през годините на социализма, и този мит се отбранява особено засилено през последните няколко години, чрез малцина целенасочени и мнозина наивни публикации и постове за страшно доброто време, което сме изгубили.

За последните тридесет години у нас всякакви капацитети, с титли и без титли, дадоха всичко от себе си за устройването на система, която трябва да гарантира доход на излизащите от работоспособна възраст, на тези с невъзможност да работят, както и на хората във временна неработоспособност. Като отговор на напъните им, от другата страна, тази на работодателите, подкараха на принципа на Андрешко и бирника. Съвсем доскоро, в недалечното минало определението за „сива икономика“ съдържаше работа без договор и без осигуровки. Принципът беше взаимно изгоден – работодателите пестят от осигуровки и излишна документация, а работниците получават месечен доход, макар и без документ за него. За полагащите труд тази полза беше до момента, в който не се сблъскваха с настинка или по-сериозно заболяване, пратили ги вкъщи за седмица, и без да получат стотинка за този временен престой. Другият, по-страшният момент, беше времето за пенсиониране, когато се оказваше, че 10 години работа със заплата, плащана на теб, но без стотинка осигуровка, е невъзможна мисия за пенсиониране с нормални пари, макар и да си достигнал възрастта.

Когато България влезе в Европейския съюз, част от работещите без договор решиха да си търсят късмета в други държави. Оставащите тук продължиха да работят по разказаните вече правила. До момента, в който новата мантра на управляващите стана борбата със „сивата икономика“. И докато се бориха с нея, чрез някоя и друга финансова операция и законодателни промени, те решиха да позапълнят изтъняващия бюджет на държавното осигуряване. Борбата обаче има съмнителен успех. Статистически процентът на „сивата икономика“ падна и това постижение се развява постоянно и до днес, като Самарското знаме, при всяка телевизионна изява. Дали обаче това се случва  наистина?  

В продължение на месец разглеждам значителна част от обявите за работа с обявена заплата. Съдържанието на много от тези оферти е меко казано озадачаващо. Оказва се, че „сива икономика“ няма, но има „полусива“. Офертата за работа включва прилична заплата, но осигуровките се начисляват само върху онази част от заплатата, която е равна или е малко над минималния осигурителен праг за бранша. Другата част се дава „на ръка“. Подобни оферти се предлагат не от една или две фирми, а от почти всички работодатели в бранша на услугите. В същото време у нас няма човек или държавна институция, които да следят нивата на осигуровките на работещите и при силно съответствие на осигуровката с минималната за дадена длъжност, да проверяват и евентуално да санкционират. Ситуацията е идилична и за трите страни - държавата е доволна, че капят някакви пари от осигуровки, работниците са съгласни, че все пак получават сигурност, макар и наполовина, а работодателите пестят за собствения си джоб и комфорт.

Идиличната ситуация може да продължи още дълго, но до какво ще доведе – до продължаващо намаляване на нивото на внесените пари за пенсии. На фона на този проблем, който ще ескалира във времето, се появи актуалният – плащането на допълнителното възнаграждение за прослужено време. Ако желанията на част от сегашните управляващи и на работодателските организации не бяха тъжни, щяха да са смешни. Защото бизнесът не прескача законоустановения праг от 0.6 процента на година като добавка за професионалния опит и натрупания стаж на своите работници. Ако плащаше по 2, 3 или 4 процента на година, със сигурност щеше да има основание за протест и разбираемо желание за премахването на тази добавка към заплатите.

От своя страна държавата насочва прекомерно усилията си да контролира изрядността на бизнеса чрез данъчни PR акции в заведенията по морето, без да се сеща за работещите в тях, като най-простото нещо е при съвместна проверка с трудовата инспекция да установи дали декларираният доход отговаря на този, за който се внасят осигуровки от работника и работодателя. Защото е твърде странно, че голяма част от сервитьорите, барманите и търговските консултанти получават по 500 лева месечно, ако се гледат внесените им осигуровки.    

В последните си публични изяви работодателите представиха данни, според които в България има 2 и половина милиона акционери, а работещите на трудов договор хора са 2 милиона и 200 хиляди. Акционерите очакват печалба от направената инвестиция, а работещите очакват адекватно заплащане на труда им, което ще им позволява повече от разходите за храна, битови сметки и данъци. Бизнесът направи илюстрация на положението на българските работници и ролята на синдикатите, чрез приказката за трите прасенца и лошия вълк. Изводът беше, че след като вълкът стигне до кочината, работливото прасенце заминава за чужбина, защото иска да получава справедливо възнаграждение за труда си. Аз пък се замислих - прасета ли сме в действителност и защо още търпим да живеем в кочина?  

 

Вижте още:

А помните ли Зрънкови?

Facebook е упълномощен да съобщи...

За знака и за храсталака

Държавни съботници

 

 

Предишна Следваща