Последните дни от живота на Ане Франк

Автор: New Me

03 Септември 2019

На 3 септември 1944 г. най-известното еврейско момиче - Ане Франк, е качено на последния влак, откарал евреи към лагера на смъртта Аушвиц. Въпреки че семейството й успява да се укрие почти до края на войната, съдбата не е благосклонна към тях и през август 1944 г. все пак са открити и арестувани.

Сагата за семейство Франк започва няколко години по-рано, когато благодарение на смели и жалостиви холандци, намират укритие в "задната къща" - пристройка към производствена сграда с работници. Освен постоянния страх, че някой може да ги чуе или види и да ги издаде, семейството дели "задната къща" с още четирима евреи. Така често се стига до неудобни, мъчителни и изострени ситуации.

Впечатляващото за Ане и сестра й обаче е, че и двете не прекъсват ученето си през няколкото години, в които са затворени в къщата. Те четат и се образоват непрекъснато в малките си стаички, въпреки че нямат яснота дали ще са живи дори на следващия ден. 

Снимка на Emily Alp от Pixabay

Берлинската стена: Най-зловещият символ на Студената война

Ане започва да пише дневника си, който нарича "Кити", за да пребори самотата и неразбирането от страна на по-големите, и да си представя, че има приятелка, с която може да споделя преживяното. А когато през 1944 г. чува речта на образователния министър в изгнание - холандците да записват спомените си от войната, за да има доказателства за преживените страдания по време на германската окупация, момичето решава да издаде в книга един ден и своя дневник. 

Ане така и не доживява да види мечтата си изпълнена, нейният баща прави това вместо нея. Дневникът й се превръща в една от най-четените книги на всички времена. Неговата автентичност и искрените чувства и вълнения на момичето трогват милиони читатели по цял свят. Дневникът й е писан в периода 12 юни 1942 - 1 август 1944.

Едно от последните неща, които Ане записва в дневника, е следното:

"Изпълнена съм с надежда, защото нещата най-после вървят към добро. Истина е - към добро! Чудесни новини! Извършено е покушение над Хитлер, при това не от еврейски комунисти или английски капиталисти, а от високопоставен германски генерал... Това е най-сериозното доказателство, че съществуват офицери и генерали, на които им е дошло до гуша от войната и желаят да изпратят Хитлер дълбоко в земните недра... Твърде радостна съм от изгледите през октомври отново да седна на училищната скамейка, но не искам да изпреварвам събитията...".

Невероятната Грета Гарбо като Мата Хари във филма от 1931 г.

Фаталната Мата Хари - куртизанка, шпионин и легенда

Щастието на Ане Франк не продължава дълго след последните й записки от 1 август. Тя дори не подозира, че през октомври вместо на ученическата скамейка ще лежи хвърлена в лагер, но сякаш човекът никога не може да избяга от съдбата си, каквото и да прави.

Така на 4 август 1944 г. пред къщата, в която се укриват, спира кола с германски войници. Всички 8 евреи в нея са заловени, а укриващите ги холандци са арестувани.    

Месец по-късно, с последния влак, който тръгва от Вестерборк към концентрационните лагери на изток, семейство Франк са депортирани към Полша. Там мъките им са нечовешки, въпреки че войната е към края си. Майката на Ане не устоява дълго на зверските условия, в които е хвърлена, и умира от изтощение и глад в началото на 1945 г. 

Снимка на Jordy Meow от Pixabay

След атомните бомби: Кошмарът в Хирошима и Нагасаки

Ане и сестра й са прехвърлени в края на октомври 1944 г. към лагера Берген-Белзен. Условията на живот там са потресаващи, лагерът не отговаря на никакви хигиенни норми и през зимата там избухва тифна епидемия. Хиляди от затворените вътре евреи умират. Смъртта си в края на февруари - началото на март намират и двете сестри.

Най-тъжното е, че само месец по-късно английски войници освобождават оцелелите в лагера евреи. Така Ане не успява да се измъкне от хватката на смъртта и никога не дочаква края на войната и връщането си на училищната скамейка. Не е ясно и къде е захвърлено тялото на момичето, като най-вероятното предположение е, че е заровено с още стотици други тела в общ гроб.

Бащата на Ане е единственият оцелял от семейството. След войната той се връща в Амстердам и се опитва да събере парченцата от разсипания си живот. Вече няма съпруга, няма и деца, но холандците, които са ги укривали, му дават нещо безценно - записките в дневника на Ане. Успели някак да се доберат до тях преди германците и да ги запазят. Ото Франк, бащата на Ане, решава да изпълни мечтата на дъщеря си и да издаде нейния дневник в книга, за да остави завинаги следа в сърцата на хората.

А ако има послание от дневника, което истински докосва, това е оптимизмът, присъщ само на една млада душа. Оптимизмът и вярата, че "дълбоко в себе си хората имат добри сърца, независимо от всичко".

* Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение нa редакцията на Newme.bg
Предишна Следваща