Последният цар: Историята на едно позорно убийство

Library of Congress/Boris Yeltsin Presidential Library

Library of Congress/Boris Yeltsin Presidential Library

Автор: New Me

17 Юли 2019

През нощта на 16 срещу 17 юли 1918 г. специален отряд, подготвен от болшевиките, екзекутира последния руски цар от династията Романови. Николай II е брутално разстрелян и доубит по мъчителен начин, заедно със съпругата си, петте им деца и някои от по-приближените им служители.

Месеци преди това Николай II вече е предал властта си и се е отказал от престола. Оставен със семейството си под ключ в съмнителна къща с почти мизерни условия, и усетил промяната в страната, бившият вече цар знаел, че е в неизгодна позиция, но не предполагал, че ще бъде убит така жестоко заедно с близките си. Този позорен акт обаче си има своята предистория...

Николай Романов поема управлението на Русия през 1894 г., след смъртта на баща си - Александър III. Старият цар не подготвил достатъчно добре сина си за трудностите пред него. Александър III вярвал силно в автокрацията, затова и Николай смятал, че доброто управление изисква твърдост и желязна воля. Когато поема властта, руският народ вече е настръхнал заради този модел на управление и уклонът към войни. Няколко грешни решения обаче затягат примката около новия цар и предопределят трагичната му съдба.

Самият Николай II не знаел накъде да поеме след качването на престола, често се питал каква ще е съдбата му, както и тази на Русия. Някои спекулации дори намекват, че той не искал да управлява. Други виждат зла поличба още при короноването му. Дни след церемонията за народа е обявено събитие с безплатни храна и напитки, като всеки от околността можел да дойде и да си вземе. Стекли се десетки хиляди, а в създалата се суматоха и блъсканица смъртта си намерили над 1000 души. Това накарало някои да нарекат Николай II "кървавият цар".

В следващите години недоволството срещу владетеля се увеличава, той вкарва страната във войни, за които хората не са готови и не подкрепят. Когато цивилни излизат на мирен протест, властта им отвръща със сила, а десетки граждани са убити. В същото време Николай II не успява да поддържа добър диалог и с представителите на руското правителство. Последната капка идва с Първата световна война, в която Русия влиза през 1914 г. Подценил мащабите на войната и надценил възможностите си, с решенията, които взима, царят превръща Русия в страната с най-много жертви. Милиони войници и цивилни са погубени, а без мъже, които да обработват земята, скоро се стига до криза за храна и продукти. 

Междувременно тръгват слухове и по адрес на съпругата на Николай II - императрица Александра. Когато синът й се ражда с хемофилия (кръвта на момчето не се съсирва и дори леко нараняване би могло да е фатално), всички пазят това в дълбока тайна. В отчаянието си тя се обръща към мистичната фигура на Григорий Распутин - загадъчният монах, който според нея спасява живота на царския син. Мълвата обаче твърди, че императрицата все по-сляпо се доверявала на тази загадъчна фигура и била под силното му влияние. Заради факта, че е чужденка, някои руснаци я подозирали и в действия срещу руската страна. Този слух обаче никога не е доказан. 

За руския народ настъпват тежки времена, но такива идват и за последния от династията Романови. Макар и първоначално да се съпротивлява, през март 1917 г. Николай II абдикира. Болшевиките използват това, за да завземат властта. Усетил какво се задава, бившият цар търси убежище в чужбина, но му е отказано.   

Новата власт в Русия нарежда царското семейство да бъде държано под ключ и със засилена охрана. И именно с това се вижда, че болшевиките с нищо не са по-добри от предишното управление. Николай II, съпругата и децата му са подложени на редица унижения, подигравки и вулгарни обиди по адрес на жените в семейството. А този ад за тях продължава няколко месеца. 

Най-накрая, в ранните часове на 17 юли болшевишкият отряд, който охранявал Романови, ги събудил и им било наредено да се приготвят за път. Все още семейството таяло надежда, че може и да се спаси, но когато взели вещите си и малки икони за из път, Николай, Александра и петте им деца били зверски убити -  стреляли по тях, а след това ги доубили, удряйки ги с оръжия, юмруци и ритници.

Светът бил отвратен от жестокостта срещу последния цар на Русия, жена му и техните деца. Макар властта да се опитва да изкара убийствата като спонтанен акт на пазачите на Романови, впоследствие става ясно, че всичко е било планирано и подготвено седмици предварително. Дори обикновените руснаци, които не са подкрепяли управлението на Николай II, са ужасени от позорното петно, което болшевиките оставят в историята.

* Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение нa редакцията на Newme.bg
Предишна Следваща