Предателите на Априлското въстание: Чорбаджи Ангел

10 Март 2019

„Сам съм, други няма“ е книжка, която някога, преди много много години, в началното училище спечелих от викторина. Тогава нямаше модерните днес quiz – игри и викторината беше единственият начин да покажеш своите знания, съобразителност и бързи реакции. Наградите бяха книги, задължително надписани кой, къде и за какво е участвал и на кое място се е класирал. Книжките, разбира се, ги събирахме и се съревновавахме кой ще има най-много през учебната година, което пък означаваше, че си отличник и ти гарантираше лентата на 24 май…

Тези времена отминаха, но книжката още я пазя, а от корицата героят от Априлското въстание Васил Петлешков продължава да гледа със същата смелост и решителност, с която изгаря в пламъците на предателството, в буквалния и преносния смисъл. Предаден от баща си…

Васил Петлешков е роден в Брацигово на 14 януари 1845г. в семейството на Найден и Екатерина Вълчеви. Бащата умира рано и майката се жени за Ангел Петлешков, който осиновява децата й. Васил Петлешков е депутат в Първото Велико Народно събрание на Оборище от Брацигово. 

Въстанието избухва преждевременно, но Брацигово е подготвено за действия. Дори, по думите на Захари Стоянов, Брацигово е най-подготвеното място и това се дължи на Петлешков. 

На 20 април, денят на избухването на въстанието, Васил Петлешков пристига в Брацигово с „кървавото“ писмо и известява другарите си, че Панагюрище вече е на крак. 

Научавайки какво се случва, на 26 април Ахмед ага Барутанлията, прочул се със зверските си клането, изпраща писмо до по-видните брациговчани да отидат при него за спогодба. Те обаче му изпращат един отряд въстаници, които го поздравяват с гърмежа на черешово топче. В отговор турци се настанява около града. На 5 май брациговчани се събират и решават да нападнат турския лагер. Вечерта турците докарват войска и започват да гърмят с гюлета. Въстаниците пак се събират, за да решат дали да нападнат, но решават да започнат преговори с Хасан паша. Пашата поисква да предадат оръжието си и да изпратят при него някои от първенците. 

Брациговчани му донасят само старите и развалени оръжия, Хасан паша ги натоварва и заминава за Пазарджик с чорбаджиите, оставяйки в селото само юзбашията. 

На 8 май войската на Хафуз паша влиза в Брацигово с цел „да ударят някоя пара от изплашените брациговчени“ по думите на Захари Стоянов. По заповед на Хафуз паша пред очите на съселяните си е съсечен Георги Търпоманов, а насъбралите се са промушени с байонетите. Брациговчани събират и донасят на пашата около 40-50 000 гроша, а самият той намира скрити в тях 80 000 гроша. После Хафуз паша събира селяните на едно място, вика един свещеник и кара под клетва върху кръста и евангелието да заявят, че ще останат верни на султана.

Когато пашата събира селяните да се кълнат във вярност на султана над кръста и евангелието, Васил Петлешков се скрива, предчувствайки, че няма да му се размине като на съселяните му. Той приема това, което прави Хафуз паша като унижение. Турската войска тръгва да го търси и стига до къщата на пастрока му чорбаджи Ангел и пита къде е Петлешков. 

Чорбаджията ги посреща и се обръща към майка му с думите: „Иди намери немирния си син, хаирсъзина, който стана причина да падне толкова кръв. Кажи му нека излезе да дава отговори за делата си и за своето лудешко поведение. Дръжте нея, тя знае где е скрит синът й“. 

„Василе, излез, синко; всичко се свърши! Излез, докато е рано, да отървеш и мене, и баща си“, с тези думи Петлешков е призован от майка си. 

През това време Васил Петлешков е скрит на тавана на къщата и като чува това, се прехвърля към съседната къща, но е хванат от турците. 

Той изпива отровата, която носи в себе си и когато го карат при пашата, вече е замаян и почернял, с лице, цялото на петна. Въпреки това, той поема върху себе си вината за всичко и моли пашата да не закача съселяните му. 

„Сам съм, други няма“ са думите му, които ще останат в историята завинаги до името му като пример за себеотрицание и жертвоготовност в името на идеята за свобода. 

Турците поставят Петлешков между пламъците на двата огъня и той умира в мъки. Тялото му по-късно е намерено от съселяните му. Било е и продупчено на няколко места. 

Благодарение на Васил Петлешков по време на Априлското въстание Брацигово цели 16 дни е свободно. Свободен умира и той. Освободи го пламъкът на свободата що после подпали чергата на робството…

* Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение нa редакцията на Newme.bg
Предишна Следваща