Предателите на Априлското въстание: Ненко Терзийски

18 Февруари 2019

Местността Оборище, април 1876 година. Силна буря вършее клоните на буковите дървета, а дъждът се излива от черните облаци. Народните представители от Първото Велико Народно събрание взимат решение за въстание и за датата, на която ще избухне…

В този момент от гората изпълзява черна змия и се отправя към мястото, където заседава събранието. Захари Стоянов твърди, че змията е усойница, а според проф. Димитър Страшимиров, един от изследователите на Априлското въстание, змията е смок. Това всъщност едва ли има значение, защото всички приемат появата на змията като лоша поличба. Панайот Волов хваща змията за опашката, но тя се обръща й го клъвва по пръста. 

„После той отпусна на земята черната усойница и захвана да си смучи пръста. Тя биде убита. Тая решителност на Волова обаче не възпря някои от суеверните представители да не изтълкуват появяването на тая змия: като недобро следствие за бъдещето движение.“, спомня си Захари Стоянов. 

Сянката на суеверието вече витае над Оборище, а депутатите от първото народно събрание на Оборище са взели решение за избухване на Априлското въстание…

Дъждът продължава да вали, а мъжете няма как вече да стоят на Оборище и решават да се създаде комисия да изработи план за въстанието и да назначи официално деня. 

Събранието на Оборище приключва и всички депутати се разотиват, за да предадат за решението за вдигане на въстание. Тръгва си и Ненко Стоянов Терзийски от с. Балдюво Пазарджишко – един от депутатите. На път за с. Мечка Ненко казва на спътниците си, между които и Христо Търнев от Пловдив, че ще каже на турското правителство всичко, което се подготвя. Веднага щом стига до Панагюрище, Търнев веднага съобщава на Бенковски за намеренията на Ненко. Бенковски веднага изпраща хора, за да пресекат пътя му и заръчва да го доведат жив или мъртъв.

Според думите на близки на Ненко хора, той се върнал право в Балдюво и отишъл на събора на турското теке в полите на Овчехълм в с. Малка Могила, където турците правели курбан за плодородие. Тук той разказва първо на Мехмед ефенди Стамболията от Пазарджик какво се готви. Стамболията предава чутото на Али бей – жесток и фанатизиран турчин.

След курбана Ненко и неговият приятел Ненчо са повикани в Пазарджик. Ненко се връща, а Ненчо остава там. Предполага се, че каймакамът на Пазарджик го изпратил незабавно до мютисерифа в Пловдив. На 17 и 18 април вече са дадени указания за залавяне на въстаниците.

Проф. Димитър Страшимиров в изследването си „История на Априлското въстание“ пише, че предателството на Ненко не подлежи на съмнение, както по наши, така и по турски източници. В рапорта на Пловдивското извънредно съдилище се признава открито, че правителството се уповава на донесенията на Ненко. 

В подготовката на въстанието Ненко е посветен от Тодор Терзията от Ферезлии. 

Няма еднозначно мнение как Ненко се е добил с пълномощно за участие в събранието на Оборище. Предполага се, че пълномощното му е било фалшиво, изготвено по образец от другите села. Така той се сдобива с пълномощно, което не е било дадено от Бенковски, а и в село Балдювец не е имало печат. 

Иван Арабаджията и Крайчо Самоходов разказват, че нощта на Оборище той три пъти ставал да пита депутатите около него: „Ами ако някой измежду нас отиде и предаде на турците, че българите се готвят да въстанат, то какво има да стане? Голяма награда ще даде правителството на този човек, но и той не може вече живя между българите.“ 

Депутатът Иван Соколов го чува и го сплашва с ножа си.

 „Извадиха ли те на мене нож? Ще обадя аз на турците“ били думите на Ненко, когато се прибира вечерта в Балдюво. 

За нощта на Оборище братът на Ненко обаче разказва, че това, което казал там относно въстанието било: „Това няма да го бъде. Турците са много, ще се изхабят само селата, зян ще станат и нищо повече…“ 

В следствие на предателството на Ненко въстанието избухва по-рано. Тогава той извежда цялото си село на Овчехълм, като казва на съселяните си, че е опасно да стоят в селото, за да не ги нападнат и изколят турците. Когато нещата се успокоили, ги върнал обратно. 

След погрома на въстанието Ненко отива при турците в Пазарджик, а за награда турското правителство му дало да събира десятъка на селата Щърково и Пищигово. После отива със семейството си в Цариград. След Освобождението на България той решава да се върне в България, но в последния момент дава билета си на някакъв заточеник да се върне у дома и остава в Цариград . 

По-нататък съдбата на Ненко е неизвестна. Според някои източници се навъртал по границата, където е убит от македонски революционери, а според други – живял в Кърджали и бил убит от помак, според трети е разпознат от български войници при Цариград и убит при опита му да избяга в Османската империя. 

Шестдесет и седем имена на представителите на комитетите в революционните окръзи са изписана на паметника в местността Оборище, заедно с имената на четиримата апостоли – Панайот Волов, Георги Бенковски, Захари Стоянов, Георги Икономов и секретарят Тома Георгиев. 

И до днес всички до едно се четат с изключение на Ненко Терзийски. Името му на плочата е издълбано. С годините дупката става все по-дълбока. Сякаш всички ние, отишли да се поклоним на тези що пробудиха народа ни, се опитваме да прокъсаме дълбоко врязалата се в историята ни предателска нишка. 

Ние, хората, не можем никого да съдим. Бог съди! И историята, може би. 

А тук в тази история Историята ето какво е отсъдила – вечна памет и всенародно поклонение и признателност пред имената на издигнатите паметници на Георги Бенковски, Панайот Волов, Захари Стоянов и хилядите знайни и незнайни поборници и жертви на Априлското въстание и...една дупка в един паметник, която с годините ще става все по-дълбока и по-дълбока, показвайки отношението на поколенията към предателството. 

received_236032107337790.jpeg

* Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение нa редакцията на Newme.bg
Предишна Следваща