Превърнахме се в държава, която живее с протегнати за милостиня ръце

Автор: New Me

11 Юли 2018

На днешния ден е роден  проф. Марко Семов - един от най – ярките интелектуалци на съвременна България, забележителен учен - народопсихолог, страстен патриот, изключителен университетски преподавател, впечатляващ публицист и удивителен писател, един от най – четените през ХХ век и един от ония честни и доблестни български мъже, които никога не ги хвана страх да произнасят големи истини и да плащат цената за това...
И ако проникновенията му за българския характер и българската народопсихология някой би приел едва ли не като укор, това е така само защото понякога истината трудно се преглъща, особено когато и нас ни има там... 

Предлагаме Ви да си спомним за големия българин проф. Марко Семов с някои негови мисли:

„Лошо е, че децата ни масово търсят спасение от Родина, в която не могат да работят и да изкарват потребните за що-годе човешки живот средства. Че бягат от държавата си, от хората, които я управляват, от тези, които в голямата си част самодоволно и сито преживяват в парламента. Защото гледката на млади хора, напускащи Отечеството си по каквато и да било причина, е тъжна гледка. В крайна сметка ще каже човек: е хайде, доброто, изглежда, е повече от лошото!...Отговорът не е еднозначен. Но лошо има...“ 

“Родината на тези млади хора само след 15-20 години ще е съвсем друга държава. В която българите ще бъдат само една екзотична част от населението. Езикът, на който ще говорят останалите да живеят тук, няма да е същият Вазов звучен български език, защото, макар и член на ЕС, България най-вероятно нито ще е България, нито ще е равноправна европейска страна…“

„Защото синовете и дъщерите на днешните мутри и миски ще бъдат утрешните депутати, министри и „аристократи на духа”…“

„Радиата и телевизиите не спират да зоват за помощ – ту за едно болно дете, ту за друго умиращо. Държавата все я няма! Тя е в безсрочен отпуск...“

„И ако някой от наследниците ни някога реши да провери къде се явяват най-напред мазоли на българския политик, там трябва да ги търсят – на коленете. Това е обичайната стойка на българския министър, когато е изправен пред все едно кои поредни Велики сили...“

„Какво ще стане с България, когато корупцията не секва на никакво ниво, напротив, и последната бабичка в последното опърпано и умиращо българско село разбра, че който може да откърши нещо, да приватизира друго – сега е моментът, утре ще е късно…“


„Някои вестници и телевизии реагират, подсещат, недоволстват, разсъбличат – ту едно престъпление, ту друго, ту един престъпник, ту друг. И идва отново най-страшният въпрос: И какво от това? Словото дори загуби силата си, загуби смисъла си. Никой не желае никого да чуе. И стана така, че по тези най-парливи и застрашаващи нацията ни въпроси, в парламента ни, в правителството ни – ни дума!“ 

„Ние приехме ненормалното в живота си за нормално.“


„Важното е тези, които са на власт, да си изкарат мандата и да се докопат до следващия...“

„Едното око на Изток се оглежда, другото – на Запад. И от тази политическа разногледост първо историята ни пати. Защото който няма гръб, най-ниско се навежда. Затова и когато силните ни подадат ръка, ние подаваме дупе.“

„Превърнахме се в държава, която живее с протегнати за милостиня ръце.“

„Но така са изчезвали не само отделни държави, така са изчезвали цели империи. И ако днес не осъзнаем това, утре ще бъде наистина късно...“

„Демокрация не може да има там, където хората са гладни и бедни. Гладният човек не може да бъде демократичен – коремът не се прави на аристократ. Богатият пък не би станал богат, ако беше толкова демократичен...“

„Тревата на демокрацията иска косене, поливане, пак косене, пак поливане, както го беше казал англичанинът. Но иска и петстотин години грижи... Ако още се помотаем, корените на българската трева, колкото и жилава да е тя, каквото и вървище на историята да е минало отгоре й, ще изгният.“

 „В България всичко да си – паднал от власт да не си. Затова, задържането на властта става с всички средства – и позволени, и непозволени. Затова, противно на всякакъв човешки опит, много често от демокрацията у нас вместо да струи надежда – иде болка...“

„Нашето търпение се превърна в национална философия. И дали тя не ни довършва, „спасявайки“ ни?“ 
   
 „Ние свикваме с лошото, другите народи го оправят.“

„Кой и защо излъга българския народ?“

* Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение нa редакцията на Newme.bg
Предишна Следваща