С главата надолу: Културните развлечения на майката

pixabay.com

pixabay.com

09 Ноември 2018

Майката (и особено майката на малко бебе) е едно странно и трудно поддаващо се на класификация същество, което недоспало и умерено истерично лавира между минимум шестнадесет различни и взаимно изключващи се свята в рамките на четвърт денонощие. В най-безобидния случай, тя самоотвержено се бори с бебешки колики, кърмене, безсъние, домакински задължения, нагреватели, стерилизатори, пасатори, аспиратори и всякаки други –атори, обикновено размятащи се на фона на тежък хормонален дисбаланс и объркано-истеризираща половинка, правеща плах молебен за семейна хармония в съседната стая.

Има обаче и едни други, по-тежки случаи, в които гореописаното създание, наречено нова майка, водено от мазохистичната си природа или някаква друга незнайна и неназовима тъмна сила, решава, че ВСЕ ПАК има правото и задължението да поддържа жива онази част от съществото си, която смътно си спомня, че е имала преди майчинството.

В тези тежки случаи, майката, с гузна съвест и натежало от горест сърце, се усамотява в другата стая, за да почете книга или да изгледа някой филм, който не излъчват по Бейби ТВ, или (не дай Боже!) оставя крехкото си, беззащитно бебе за цели два часа на грижите на друг член от семейството, за да отиде на театър или на концерт. Тя дълбоко и завинаги съжалява за тези своеволия, а защо, ще разберем, ако проследим стъпка по стъпка тези фриволни, приключенски забежки.

Представяме ви, културните развлечения на майката.

Четене на книга

Тук изключваме десетките томове, свързани с хранене, лекуване, отглеждане, възпитание, успокоение и забавление на бебета. Понякога се случва така, че майката изпитва необясним напън да прочете нещо ДРУГО. В тези неловки моменти, тя има пред себе си няколко възможни опции.

Най-разпространената е четене в поза „парализирана скумрия“. То се случва в непосредствена близост до спящо/кърмещо се бебе, което е способно да се събуди или разстрои от звука, който майката издава, докато мига. Затова, разбира се, четенето не може да бъде осъществено от хартиен ноител, защото разлистването на страниците ще направи твърде голямо въздушно течение, а звукът от докосването на ръка в хартия може да стресира бебето неимоверно.

Именно затова, четенето в поза „парализирана скумрия“ се извършва от електронен четец (също спорна практика, поради звука от натискането на копчето) или от смартфон (разбира се, такъв без СИМ карта, за да не излъчва вредни вълни около главата на бебето). Майката отваря желаната от нея книга и БЕЗ НИКАКВИ ИЗЛИШНИ ДВИЖЕНИЯ, плахо скролва с треперещ палец през страниците, поглъщайки трепетно екзотичните и смели думи, които описват характери и ситуации, развиващи се извън дома й. Това я докарва или до опиянение, или до депресия, най-често и до двете, защото в този период от живота, те в никакъв случай не се изключват взаимно. Средната продължителност на авантюрата е между четири и четиринадесет минути, след което бебето изкрещява мощно и връща блуждаещото майчино съзнание в релността.

Вижте още: С главата надолу: 5 зловещи периода през първата година на детето

По-екстравагантен метод за четене на книга е „скришом“ – в друга стая на жилището. При този вариант, детето се поверява на грижите на трети човек, докато майката тихо се изнизва от стаята и отива да се усамоти с любимата си книга, която, този път, може да е дори от хартия. Тя се отпуска на леглото или дивана, въздъхва тежко и тържествено отлиства първата страница. Магията започва и нищо не е в състояние да я прекъсне. През следващите шест минути, майката настоятелно игнорира писъците и звука от падащи предмети в съседната стая. Тя не чува тъпите удари на глава в под, не допуска до съзнанието й да стигне гласа на мъжа й, който се провиква „НЕ БЪРКАЙ ТАМ С ОТВЕРТКАТА“, не усеща миризмата на загоряло.

На седмата минута обаче, бебето и/или третият човек, вече си прокарват път към въпросната стая. Техните стъпки в коридора са все по-отчетливи, виковете им „МАМООУ“ или „ТАМ КАКТО ВИ НАРИЧА ТРЕТИЯ ЧОВЕК“ са неоспоримо отчаяни и деликатното майчино сърце се пречупва. Тя затваря книгата, отдава се на семейните си ангажименти и смирено чака шанс за следващото четене „скришом“. Обикновено, когато шансът настъпи, майката е забравила какво е прочела за онези седем минути преди три месеца, и започва книгата отначало. Завършва я ден преди сватбата на детето си.

Ходене на театър

Ако четенето на книга е сложно начинание, то какво остава за ходенето на театър. Всичко започва с организацията. Първо майката си избира една от тридесет и осемте постановки, които все пак би искала някога да гледа. След това си насрочва дата, на която ще я гледа. Изпуска я. Това се повтаря с различна продължителност, варираща от няколко месеца до няколко театрални сезона. Ако, все пак, постановката продължи да се играе достатъчно дълго, така че майката все един път да успее да отиде да я гледа, то следват приготовленията по оставянето на детето на друг човек.

Той преминава медицинско, педагогическо и военно обучение, курс за първа помощ, вечерен курс по актьорско майсторство за възрастни, курс по здравословно хранене и холистична медицина. И (според майката) пак не е достатъчно подготвен. Майката оставя изцедена кърма, шест вида сготвена храна, три чифта резервни дрехи, шестнадесет памперса, гърне, стол за хранене и три чувала с играчки. Още веднъж игнорира гръмките писъци зад гърба си, затваря вратата от външната страна и тръгва. По пътя си пее детски песнички и се сеща, че не се е сресала, но нищо не може да помрачи щастието й. Пристига в театъра, настанява се. Завеса.

Първо действие. Актьорите излизат на сцената и произнасят първите си реплики. Майката моментално понечва да им каже „ШШШТ“, кой по дяволите говори толкова високо, бебето ще се събуди. Става й малко неловко от тази й реакция, отпуска се и продължава да гледа, но до самия край на постановката тайничко е фрустрирана, че всичко е толкова шумно.

За първите тридесет минути се разплаква около шестнадесет пъти, всичко е толкова вълнуващо и емоционално, всичко е толкова извънредно и трепетно, колкото може да бъде само за хронично недоспал човек с хормонален дисбаланс. В кратките моменти на спокойствие на сцената, майката неистово иска да бръкне в джоба и да погледне телефона си, защото дълбоко в себе си всъщност мисли, че детето вече е или в Пирогов, или гледащият го е повикал екзорсист, за да се справи с него. Не вади телефона си от благоприличие и уважение към актьорите, но с всяка минута безпокойството й расте и расте. Постановката свършва, тя плаче, излиза, вади телефона си с треперещи ръце, няма пропуснати повиквания. Решава, че е станало нещо толкова лошо, че близките й дори не смеят да й се обадят. Прави олимпийски спринт до дома си, където намира бебето си щастливо и в пълно неведение за факта, че тя е отсъствала.

Гледане на филм

Често в съзнанието на майката се прокрадва мисълта да гледа филм „скришом“ в другата стая, но след печалния й опит с четенето на книга, тя бързо се разколебава. На практика, единствената опция, с която тя разполага, е да гледа въпросния филм вечерта, след като приспи бебето. Това начинание може да завърши по няколко начина.

Първият е да заспи заедно с бебето и да не успее да стане да гледа филм.

Вторият е да стане, но кратко след началото на филма бебето да се разплаче и тя да отиде да го утешава, като това действие се повтаря многократно, до момента, в който тя се откаже да стане за единадесети път и просто остане да спи с бебето.

Третият е да стане, да си пусне филма, бебето да спи спокойно, а тя да заспи пред телевизора още по време на завръзката.

Оптимистичното в този случай е, че за разлика от театралните постановки, филмите могат да бъдат изгледани и след навършване на пълнолетието на детето, когато това ще бъде възможно.

Туризъм

Туризмът в живота на майката се дели на два основни вида – реален и въображаем.

Реалният се осъществява два пъти годишно с помощта на фирма за хамалски услуги и тир под наем, с които да бъде пренесен багажът на бебето до желаната дестинация. Задължителен аксесоар за реалния туризъм е ергономичната раница, в която майката носи бебето през цялото време, припомняйки си какво е чувството да е бременна, с тази разлика, че в корема бебето не плачеше, не хапеше и не скубеше. Когато не са в движение, участниците в туризма са в непрекъсната динамична суетня, изразяваща се в търсене или приготвяне на подходяща за бебето храна, търсене на подходящо място за изхождане или смяна на пелени, търсене на относително тихо място за сън, търсене на топка, балон, надуваем басейн, воден пистолет, безглутенови солети, домаши потреби, препарати против ужилвания от насекоми или денонощна медицинска лаборатория.

Въображаемият туризъм, от своя страна, е доста по-лежерно и нединамично занимание. Той представлява търсене на картинки в гугъл, палци под снимките на пътуващите приятели на майката във фейсбук, обещания към същите тези приятели, че ВСЕ НЯКОГА ще отидете заедно до онази хижа, сваляне на приложения със самолетни разписания и търсене на полети за след четиринадесет години. Въображаемият туризъм дава на съзнанието на майката свободата да се рее свободно във времето и пространството, правейки смели планове за далечното или неопределено бъдеще. Това, в общия случай, се извършва в гореспоменатата поза „парализирана скумрия“, докато бебето спи, и продължава докато съседът от горния етаж не събори гардероба или някоя от стените си, в следствие на което бебето се събужда по-свирепо от всякога, а майката рязко спира да си въобразява.

Културният живот на майката е занимание самоотвержено, смело, дръзко и амбициозно. В задачата си да запази себе си и да бъде един функциониращ, разумен човек, способен да отгледа и възпита на свой ред един нов, също толкова деен и мултифункционален човек, майката не познава ограничения и пречки.

Майчинството е един много деликатен и свръхнаситен период от живота на жената, но то далеч не бива да бъде причина тя да изостави интересите и хобитата си. Има теория, че децата избират родителите си. Недейте да загърбвате човека, който вашето дете е видяло и избрало. Колкото и изобретателност да Ви коства това. :)

* Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение нa редакцията на Newme.bg
Предишна Следваща