25 Юни 2017
Добави в любими

Славата, забвението и отново славата на Фани Попова - Мутафова

Дали е знак на съдбата, не знаем, но навремето българско момиченце с майка си и баща си разглежда двореца Малмезон в Париж, а един френски офицер вдига детето да седне върху леглото на Наполеон най – вероятно с идеята да го споходи неговата слава...И славата ще споходи Фани Попова – Мутафова, но също като Наполеон, и в нейния живот няма да има само слава... 

Но да уточним още тук – понеже доста се поровихме и установихме, че в днешните оценки за голямата българска писателка, а по принцип и за миналото, съзнателно се „пропускат“ някои факти, ние ще ги включим в разказа си, защото мислим, че  голямата, много голямата Фани Попова –Мутафова няма нужда да бъде „щадена“...

Фани Попова се ражда в 1902 в Севлиево. Баща й - генерал Добри Попов е от горнооряховското село Калтинец и от известен революционен род, а майка й е севлиевка. И докато семейството живее в Торино, защото бащата е пратен във Военната академия там, дъщерята Фани се образова в италианско училище, дори печели конкурс за съчинение, отлично свири на пиано, после в София продължава да пише, а в 1921 завършва гимназия и както се казва, животът е пред нея...

И понеже родителите й настояват тя да учи музика в Мюнхен, нещата се нареждат точно както Фани иска да се наредят, защото още като гимназистка е срещнала Любовта и нейното име е Чавдар Мутафов. Родом също от Севлиево(баща му е известният социалдемократ Петър Мутафов), когато се запознава с Фани, Чавдар (с 13 години по – голям от нея) вече е следвал архитектура в Мюнхен, два пъти е прекъсвал, за да участва в балканските войни, „заразил“ се е от немския десен експресионизъм, издал е първата си творба„Марионетки (1920) и се готви да се върне пак в Мюнхен, за да завърши най – накрая следването си...

И деветнайсетгодишната Фани Попова се омъжва за Чавдар Мутафов и двамата заминават за Мюнхен. В разсипаната след Първата световна война Германия се яде основно леща, но какво значение има това, те са млади, влюбени и възторжени, той учи архитектура, тя – пиано, слуша и лекции по история на изкуството, общуват с българската бохема в Мюнхен, слушат Вагнер, посещават спектакли, изложби и музеи, а един написан от Фани и изпратен в София разказ даже е и публикуван...

В 1925 Чавдар се дипломира, но и се ражда синът им, ето защо Фани прекъсва следването си и тримата се прибират в България. Нейният баща вече не е действащ генерал, парите от продадените наследствени имоти за следването й са свършили, в атентата в църквата „Св.Неделя“ под руините е намерил смъртта си вуйчото на Фани, известният генерал от пехотата Стефан Нерезов, а майка й, която поначало не приема избора на дъщеря си да се омъжи за Чавдар Мутафов, сега не приема и избора й да се занимава с литература, а не с музика, но гордата и своенравна Фани няма никакво намерение да променя изборите си...

И в 1927 Фани Попова - Мутафова ще дебютира със сборник разкази и до 1944 всяка година ще издава по една книга. Чавдар Мутафов ще работи като архитект, художествен критик и редактор и ще пише модернистични текстове и статии за културния живот в София. Ще сътрудничат и на най - престижните литературни списания между двете световни войни „Златоструй“, „Златорог“ и „Стрелец“, ще членуват в Писателския съюз и ПЕН-клуба (владеят по няколко чужди езика), тя ще е и член на Клуба на писателите историци, на жените писателки и на Италиано - българското дружество, а той - на Дружеството на есеистите и на Съюза на приятелите на филма...И ще са забележителна интелектуална двойка...

И до 1944 Фани Попова – Мутафова  ще е най - издаваната, най - превежданата и най - награждаваната българска писателка, с над 30 книги разкази, повести и исторически  романи, защото Фани Попова – Мутафова е най – вече авторката на „Солунският чудотворец“, “Дъщерята на Калояна“, „Йоан - Асен“ и „Последният Асеновец“– изключителни творби, златни страници в българската литература...

В 1185 търновските братя боляри Асен и Петър вдигат въстание и слагат край на византийското владичество. На престола се качва Петър, но го отстъпва на Асен, убит от заговорника Иванко. И Петър пак взима властта, но заговорници убиват и него и цар на българите става третият брат Калоян. Калоян разбива кръстоносците и пленява император Балдуин Фландърски, но при обсадата на Солун и той става жертва на заговор...Но тримата братя имат и сестра и нейният син Борил се жени за Калояновата вдовица, а дъщерята на Калоян я дават за жена на Анри Фландърски... И за коварството си Борил ще бъде ослепен и цар на българите ще стане Йоан - Асен ІІ, синът на Асен. И Йоан - Асен ще разбие ромеите  при Клокотница, ще разшири България до три морета, ще започне да сече монети, ще въздигне и столицата Търново...И всичко това Фани Попова-Мутафова ще превърне в незабравима картина на една епоха, изпълнена с превратности, слава и блясък....

И дали защото идеал й е тази могъща България, дали защото в най – щастливите години с мъжа й са в Германия, а може да има и друга причина, но на учредения там в разгара на Втората световна война Европейски националсоциалистически международен писателски съюз Фани Попова-Мутафова на своя глава става председател на българската секция, Чавдар Мутафов също става съюзен член...В България те се присъединяват и към „Ордата“ – ултрадясна националистическа и расистка организация, а Фани Попова – Мутафова и към няколко подобни съюза. И тя действително пропагандира профашистки идеи, като например постигането на „несравнимото превъзходство на българския народ над другите народи“, и тя действително се възхищава на "благословеното и гениално дело на Хитлер" и "гениалния усет на Мусолини", и както и да ги гледаме нещата, духовната аристократка и талантлива писателка  Фани Попова – Мутафова действително стъпва накриво... Чавдар Мутафов е неотменно до нея, други български писатели също не преценяват фактическата историческа ситуация, но така или иначе смятаме, че истината не трябва да се премълчава, затова не я и премълчаваме...

И когато идва 1944 и животът в България главоломно се променя, Фани Попова – Мутафова е осъдена на 7 години затвор за фашистка дейност, но заради астмата й и усилията на баща й след 11 месеца е освободена. В 1945 без съд и присъда Чавдар Мутафов е въдворен в лагер, после пуснат, но до 1954, когато умира, е без работа... Междувременно в 1951 Фани Попова – Мутафова е наклеветена, че уж е участвала в някаква тайна организация...Колеги писатели се застъпват за нея пред властта, агентката, която я е следяла – също и след 5 месеца Фани Попова – Мутафова е на свобода, но травмите са големи...И както и да смятаме, в апартамента си на Петте кьошета тя изкарва в писателско изгнание ни повече, ни по – малко 18 години...И макар да се твърди, че през всичките тези години живее в мизерия, нейна роднина категорично опроверга това, убедена, че подобни неистини унижават паметта на  Фани Попова – Мутафова...Не мизерува, защото живее със семейството на сина си и защото не спира да прави преводи от италиански, но не е там работата...Работата е там, че е писателка, а какво е една писателка, ако не може да пише и публикува...

В 2005 излизат дневниците на починалия писател Йордан Вълчев и там, покрай жълтините за колеги, той споменава, че още преди 1989 се било шушукало, че романите “Време разделно” и „Пътят към София“ са написани от Фани Попова – Мутафова и че само за да ги види публикувани, ги дава на Антон Дончев и Стефан Дичев...Това и днес се шушука, но познавач на нейното творчество ни увери, че съвестно е изследвал стилистиката на „Време разделно“ и че тя няма нищо общо със стилистиката на писателката, че „Пътят към София“ поначало има съвсем друг „език“, че Фани Попова-Мутафова е имала интерес не към турското робство, а към Второто българско царство и че в крайна сметка Фани Попова-  Мутафова никога не би направила това именно защото е Фани Попова-  Мутафова...

И дали защото е Фани Попова - Мутафова и затова 18 години запазва класата си, дали защото „отгоре“ решават, че забележителните й исторически романи са им потребни, но в 1962 й предлагат да преиздадат романа „Дъщерята на Калояна“, но в предговора тя да се разкае за предишните си заблуди...Спорно е дали тя го пише, или някой го написва, но няма значение, предговорът и без това не е кой знае какво (Димитър Димов преправя целия си роман „Тютюн“ само и само да излезе), и в 1962 Фани Попова - Мутафова триумфално се завръща в българската литература... Според едни заради предговора към нея заваляват приветствени писма, според други писмата били укорителни, но ние не вярваме нито на едното, нито на другото, защото се съмняваме в ония години да е имало въобще смелчаци...

И когато след 18 години читатели пак държат в ръце „Дъщерята на Калояна“, това вдъхновява Фани Попова-Мутафова да напише „Д-р Петър Берон”, като заради отслабеното си зрение тя прочита преди това с лупа 8000 страници на френски, за да бъде точна в детайлите. Издават книгата в 1972 и в същата година по случай 70- годишнината на писателката председателят на СБП Пантелей Зарев й връчва грамота и я поздравява за дълголетния кураж да бъде ”българка във всички времена”...После Фани Попова – Мутафова сяда да пише повест за българката Елена Драгаш, майка на последния византийски император, прави и планове за епичното платно „Реката“, което е трябвало да почне с траките, но в 1977 съдбата решава да поведе Фани Попова – Мутафова  към отвъдното, хваща я за ръката и я повежда...И не е вярно, че никой не я изпраща в последния й път, напротив, там има роднини и близки, и колеги писатели има, има даже и траурно слово от СБП, но какво значение има то, на Фани Попова – Мутафова вече нищо не й е трябвало...

И мислехме да завършим по друг начин, но ще завършим така – ако можехме да напишем епитафия на Фани Попова – Мутафова, бихме написали това: „Позна славата, забвението и отново славата, но понесе всичко подобаващо“.

Снимката е притежание на Националния литературен музей

*  Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение на редакцията на Newme.bg

Вижте още:

Христо Докузанов, „Царят на колбасарите“

Тухлите на Павел Калпакчиев и до днес са живи

Достойните Балабанови - много достойните...

Случаят "Яна Язова"

Имало едно време една "царска гара"...

 

Предишна Следваща