След атомните бомби: Кошмарът в Хирошима и Нагасаки

Снимка на Jordy Meow от Pixabay

Снимка на Jordy Meow от Pixabay

Автор: New Me

09 Август 2019

"Имах чувството, че всички са мъртви, целият град беше унищожен. Мислех, че това е краят на Хирошима...на Япония... на човечеството. Това беше Божието наказание над човека..." - очевидец след бомбата в Хирошима. 

Август 1945 г. Втората световна война е към края си, но едно от най-страшните събития в историята предстои. Пускането на първите атомни бомби, отнели живота на десетки хиляди и увредили следващите поколения безвъзвратно. Как обаче се стига до едно от най-жестоките нападения над цивилни?

Всичко започва няколко години по-рано със строго секретния проект "Манхатън" в САЩ. Той обединявал учени, част от които били избягали от нацистите или от другите режими в Европа, и намерили убежище в Америка. Участниците в "Манхатън", финансирани от правителството, започнали да разработват атомни оръжия. Годината била 1939-та, а войната била в разгара си. С тези нови оръжия американското правителство се надявало да излезе победител от войната, а след това да е в по-силна позиция и да може да влияе на следвоенните решения.

В следващите няколко години учените тествали усилено разработките си, като използвали предимно уран-235 и плутоний-239. След това материалите били изпращани към екип в Ню Мексико, където се използвали за направата на атомни бомби. Така през юли 1945 г. именно там бил проведен първият успешен тест на атомна бомба. 

Към този момент Втората световна война е почти свършила. Германия е ударена фатално в Европа и поражението й е сигурно. Нейният доскорошен съюзник Япония обаче отказва да се предаде и обещава да се бори до самия край. Основните й борби за надмощие са в Тихия океан, където главен противник са САЩ. Американският президент Хари Труман е изправен пред огромна дилема - как да сломи Япония...

Мащабни военни действия биха стрували твърде много и биха коствали допълнителни жертви. Вариантът с атомна бомба обаче щял да нанесе брутален удар върху цивилните и да увреди следващите поколения в немалки части на Япония. Съветниците и военните генерали са силно разединени. Така Труман взима решението да бъдат пуснати атомните бомби над няколко японски града и с това войната да приключи окончателно.

Първата набелязана мишена е Хирошима - индустриален град с около 300 000 души население. Няколкотонната бомба, наречена "Малкото момче", е пусната над града малко след 8 ч. сутринта на 6 август. Последиците са потресаващи. Градът е разрушен, около 100 000 души умират в първите месеци след взрива. По данни на японските власти в следващите години случаите на смърт, причинена вследствие на атомната бомба, са над 200 000. След трагедията в Хирошима Япония е готова да се признае за победена. Въпреки това американското нападение не е приключило...

На 9 август само гъстите облаци над града спасяват Кокура от атомната бомба. Така целта е изместена към Нагасаки. Малко преди обед втората атомна бомба, наречена "Дебелака", избухва в Япония. Не само страната, но и хората са пречупени. На 15 август 1945 г. японският император слага край на участието във военни действия, а Япония се признава за победена. 

Оцелели след нападенията разказват, че при взрива всичко станало ослепително бяло, сякаш повече не можели да виждат достатъчно ясно, a шумът бил оглушителен. По-страшното обаче дошло известно време след взрива. Радиацията засегнала всички - някои по-силно, други по-леко, но почти нямало семейство, в което последствията от атомните бомби да не са налице. Дали с проявления по кожата, или с увредени органи - всички били белязани по един или друг начин.

Други очевидци разказват, че американски бомбардировач пуснал листовки над Нагасаки на 8 август с предупреждения, че градът ще стане на пепел. Никой обаче не приел написаното сериозно. На другия ден радиацията покосила хиляди. Оцелели, които са били деца тогава, си спомнят тежките поражения върху родителите и познатите си след лъчението. Мнозина имали изгаряния, загубили косата си, появили се черни петна по кожата им. 

Вече всички знаели за хората от Хирошима и Нагасаки - на тях никой не гледал повече по същия начин. Те били наречени Хибакуша - засегнатите от взривовете. И повечето страняли от тях - плашели се да работят заедно, както и да се женят за тях. Страхували се от последиците от радиацията. Скоро след взривовете в Япония имало около 600 000 души, които се вписвали в категорията "Хибакуша".    

И до днес двете нападения остават едни от най-бруталните в света, а последствията от тях няма да бъдат премахнати скоро. 

* Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение нa редакцията на Newme.bg
Предишна Следваща