Това тяло ще бъде взето от смъртта, но преди да го вземе смъртта, дай го на любовта

Автор: New Me

10 Декември 2018

На 11 декември 1931г. умира един от най-популярните съвременни духовни учители - Раджни́ш Ча́ндра Мо́хан Джаин, известен като Ошо. Той има издадени над 600 книги на 30 езика и милиони последователи, възприели мъдростта на индийския философ и мислител.

Защо се страхуваме да се обвържем?

Само чрез вземането на решения можеш да станеш по-осъзнат, само чрез решенията ти ставаш все по-кристализиран, само чрез решенията ти ставаш жив. В противен случай ти ставаш затъпял, скучен, мъртъв.

Хората ходят от един гуру на друг, от един учител на друг, от един храм към друг – не защото те са страхотни търсещи, а защото са неспособни да вземат решение. Така че те ходят от едно нещо към друго. Това е техният начин да избегнат обвързването.

Същото се случва и в другите човешки отношения: един мъж ходи от една жена на друга, постоянно ги сменя. Хората си мислят, че е страхотен любовник; той не е любовник изобщо.

Той избягва, той се опитва да избегне всяко дълбоко обвързване, защото само с дълбокото въвличане проблемите трябва да бъдат посрещнати, а доста болка ще дойде с това. Така че, той просто играе на сигурно; той взема решение никога да не отиде твърде дълбоко в отношенията си с другия.

Ако отидеш твърде надълбоко, може да не си способен да се върнеш назад твърде лесно. И, ако влезеш в някого наистина надълбоко, този някой също ще влезе надълбоко в теб; това винаги е пропорционално.

Ако аз отида много надълбоко в теб, единственият начин е да ти позволя и ти да отидеш надълбоко в мен. Това е даване и получаване, това е споделяне. Тогава човек може да се въвлече твърде много и ще бъде трудно да избяга, и болката може да бъде голяма.

Така хората се научават да играят несигурно: просто позволяват само повърхностите да се срещнат – "удари-и-бягай" любовни афери. Преди да са те хванали, бягай.

Това е, което се случва в модерния свят. Хората стават толкова незрели, толкова детински; губят цялата си зрелост.

Зрелостта идва само, когато ти си готов да посрещнеш болката на твоето същество; зрелостта идва само, когато си готов да посрещнеш предизвикателството. И няма по-голямо предизвикателство от любовта.

Да живееш щастливо с друг човек е голямо предизвикателство в света. Много е лесно да живееш спокойно сам, но е много трудно да живееш умиротворено с някой друг, защото двата свята се сблъскват, двата свята се срещат… съвършено различни светове. Как така са се привлекли един към друг? Защото са съвършено различни, почти противоположни, два полюса.

Много е трудно да си умиротворен във взаимоотношение, но това е предизвикателството. Ако избягаш от това, ти бягаш от зрелостта.

Ако влезеш в него с цялата болка, и продължаваш да отиваш все по-навътре с цялата тази болка, малко по малко болката става благословия, проклятието става благословия. Малко по малко, чрез конфликта, чрез търкането, клистализацията става. Чрез борбата ти ставаш по-буден, по-осъзнат.

Ти трябва да знаеш всички скрити части от своето същество и най-лесният начин е да те да бъдат отразявани във взаимоотношенията. По-лесен, казвам, защото няма друг начин – но е труден. Наистина е труден, стръмен, защото ще трябва да се промениш чрез него...

 

Да обичаш истински

Какво имам предвид, когато кажа "да обичаш истински"? Имам предвид, че просто да си в присъствието на другия, внезапно те кара да се чувстваш щастлив, просто бидейки заедно, се чувстваш възторжен, просто самото присъствие осъществява нещо дълбоко в сърцето ти… нещо започва да пее в него, чувстваш се хармоничен.

Самото присъствие на другия ви помага да бъдете заедно; ставате по-лични, по-центрирани, по-заземени. Това е любовта.

Любовта не е страст, любовта не е емоция. Любовта е много дълбоко разбиране за това, че някой някак си те допълва. Някой прави от теб цялостен кръг. Присъствието на другия усилва твоето присъствие. Любовта ти дава свободата да бъдеш себе си, тя не е да притежаваш.

Затова гледай. Никога не мисли секса за любов, в противен случай ще бъдеш измамен. Бъди бдителен, а когато започнеш да чувстваш с някого, че само присъствието, чистото присъствие и нищо друго, нищо друго не е необходимо; не питаш нищо, само присъствието, просто, че другият Е, е достатъчно да те направи щастлив… нещо започва да разцъфва у теб, хиляда и един лотоса цъфтят… тогава си влюбен и тогава можеш да преминеш през трудностите, които реалността създава.

Много страдания, много тревоги – ще бъдеш в състояние да преодолееш всички тях и любовта ти ще цъфти все повече и повече, защото тези ситуации ще се превърнат в предизвикателства. А любовта ти, преодолявайки ги, ще става все по-силна и по-силна.

Любовта е вечна. Ако е там, продължава да расте и расте. Любовта не познава край, но знае какво е начало.

* Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение нa редакцията на Newme.bg
Предишна Следваща