Трябва да умреш няколко пъти, преди да започнеш да живееш истински

Автор: New Me

08 Март 2020

Представете си живот, отдаден на жените, алкохола и цигарите...А сега си представете, че сте гениален. Е, представихте си Чарлз Буковски. Едни го наричат циник, други - реалист, но всички знаят поне някоя от вечните му мисли. Толкова безкомпромисен е, че няма как да ви остави безразлични. Изобщо не е сигурно, че ще ви допадне, но е сигурно, че ще ви замисли...

Някои хора никога не полудяват. Що за наистина ужасен живот трябва да живеят?

Големият проблем на този свят е, че умните хора винаги са пълни със съмнения.

Разликата между демокрацията и диктатурата е, че при демокрацията гласуваш първо и след това получаваш заповеди, докато при диктатурата не си губиш времето с гласуване.

Разберете ме. Не съм от този обикновен свят. Имам си лудост, аз живея в друго измерение и нямам време за неща, които нямат душа.

Кога свършва любовта, знаеш ли? Тогава, когато кажеш „свърши“, а в сърцето не почувстваш болка.​

Намери това, което обичаш и го остави да те убие.

Точно това е проблемът с пиенето. Ако се случи нещо лошо, пиеш, за да забравиш; ако се случи нещо хубаво, пиеш, за да го отпразнуваш; а ако нищо не се случва, пиеш, за да се случи нещо. 

Периодично сменям магазините, от които си купувам алкохол, защото в един момент продавачите запомнят навиците ти, ходиш ли там всеки ден и всяка нощ, а покупките ти са в огромни количества. Усещам, че се чудят как така все още не съм умрял и това ме кара да се чувствам некомфортно. Всъщност подобна мисъл може въобще да не е минавала през главите им, но човек става параноичен, когато през 300 дни от годината се буди с махмурлук.

Спрях да търся Мечтаното момиче и започнах да се оглеждам за някоя, която поне не е пълен кошмар.​

Как можеш да се довериш на същество, от което всеки месец тече кръв и то все пак не умира?    

Не мразя хората, просто се чувствам добре, когато не са около мен. ​

Разликата между живота и изкуството е, че изкуството е по-поносимо.

Адвокати, доктори, зъболекари, всички те печелят пари. Писателите? Писателите гладуват. Писателите се самоубиват. Писателите полудяват.

Болници, затвори и бардаци – това са университетите на живота. Аз имам няколко висши образования. Заслужавам малко уважение.

Лудите и пияниците са последните светци на тази епоха.

Любовта не трябва да се случва по команда, нито пък вярата да се изразява в няколко сентенции. Аз съм своя господ. Ние сме тук, за да променим влиянието на църквата, на държавата, както и на образователната ни система. Ние сме тук, за да пием бира. Ние сме тук, за да спрем войната. Ние сме тук, за да се смеем на лудостта си и за да живеем животите си толкова добре, че дори Смъртта да потръпне, когато ни прибира при себе си.

Ето кога разбираш, че си остарял — когато седиш и се питаш, къде отиде всичко.

Страшна е не самата смърт, а начинът, по който хората живеят преди нея.    

* Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение нa редакцията на Newme.bg
Предишна Следваща