(Не)познатите училища: Гимназия „Д.Чинтулов“ в Сливен

23 Октомври 2018

В България образованието винаги е било на почит и българите винаги сме приемали училището като на неотменна част от нашия български свят. И макар в наши дни много училища да са завинаги затворени, ние не губим надежда, че някога те отново ще бъдат възродени.

Ето защо в рубриката „(Не)познатите училища“ ще разказваме за някои от най –известните български училища, създадени от българи, с моралата и финансова помощ на други българи. Разбрали някога, че образованието е единственото условие за народен напредък, в годините след Освобождението тяхното дело е продължено от държавата, приела развитието на образованието за своя неотменна кауза и неоспорима гаранция за успеха на България.

Природо-математическата гимназия „Добри Чинтулов“ в Сливен, макар да не се е наричала открай време така, е едно от най-старите училища в България.

По време на турското робство единствените училища в българските земи са килийните, т.е. към манастирите, и рядко в градовете, а целта на учителите,  предимно монаси, е била да могат да се научат учениците си да четат и пишат.

Към 1750 година в България има вече над сто килийни училища, но след 1800 година, условно казано, зараждащата се търговска и занаятчийска класа започва да общува с клиенти и партньори не само у нас, но и „навън“. И търговците и занаятчиите разбират, че децата им, които ги наследят, трябва да имат вече знания и по география, история, стокознание, естествознание и чужди езици, защото идва друго време... 

По тази причина у нас започват да възникват елино-български училища, в които обучението е на гръцки, но се изучава и български език и други предмети. Едни от възпитаниците продължават образованието си в чужбина, други поемат по пътя на учителстването и вливат свежа струя в българската просвета, но покрай всичко това има и реален риск учениците да се елинизират, т.е. да изпаднат в замисимост от гръцката култура, и така да забравят българската си идентичност.

Как сто този въпрос в Сливен? Знае се, че някога в къщите на богати сливналии са се помещавали първите килийни училища и че в 1806 в града вече има елинско училище, в което по – късно учат Петър Берон (бъдещият автор на „Рибния буквар“), Райно Попович (бъдещ известен възрожденски учител и реформатор), Гаврил Кръстевич (бъдещ юрист, един от учредителите на Българската екзархия, главен  управител на Източна Румелия от 1884 до Съединението 1885), Георги Сава Раковски (революционер и идеолог на националнореволюционна борба), Сава Доброплодни  ( просветен и културен деец, човекът, който поставя началото на българския театър).

В 1825 в Сливен от Европа пристига Иван Селимински, основава българско училище. Самият той става учител, но създава и тайно революционно братство, заради което гърците, които искат да имат влияние в Сливен, го издават на аянина  (управителя на града), който обаче отсича:“Такива хора трябват и на турците, и на българите.“

През 30-те години учител по гръцки в Сливен е Гаврил Кръстевич, който обаче заминава да учи право в Париж и заместилият го  учител се опитва да задуши зараждащите се патриотични пориви, но не успява, а междувременно тук идва и учителят Димитър Инзов и успява доста да „побългари“ елинското училище.

По това време на мястото на днешната сливенска гимназия „Д.Чинтулов“ има имот и в него къща. Училището се „разполага“ в нея, а сливенските първенци, досега поддръжници на елинизма, се заемат да създадат истинско българско училище, което и правят.

Всъщност истинският организатор на новобългарската просвета в Сливен е известният Добри Чинтулов, който в 1849 завършва  Одеската семинария и се завръща в родния си град, след което преустройва училищната програма. И нещата така потръгват, че в 1859 училището се дели на класно, в което има 22 деца, и взаимно - с 660 ученици и 8 учители, като „взаимно“ означава, че по –напредналите ученици под надзора на учителя обучават останалите.  

Директор на училището става Сава Доброплодни, училището е наречено полугимназия и получава печат, а изявен учител е Никола Михайловски (брат на Иларион Макариополски, известния  борец за независима българска църква), и баща на бъдещия виден общественик, политик и писател Стоян Михайловски, автора на „Върви, народе възродени“;.

В 1870 български учители от всички краища на Отечеството се събират в Пловдив, изработват общоучилищна програма и отправят призив към богатите българи да подпомогнат училищата в родния си край.

За училището в Сливен откликват живеещи в Румъния богати сливналии, като Никола Ценов (търговец и един от създателите на Българското книжовно дружество, прераснало после в БАН), който дарява на училището книги, френско - български речници, географски атласи, анатомически карти и оборудване за физико-химически кабинет; Михаил Колони (участник във Френската революция 1848, а след Освобождението два пъти кмет на Варна), който снабдява училището с географски глобуси, а Иван Селимински и Петър Берон му даряват  личните си библиотеки.

В драматичната 1876 година, когато избухва Априлското въстание,  някои от учениците взимат участие в него, а учебните занятия са прекъснати. Както знаем, след кървавото му потушаване в Цариград се сформира специална международна анкетна комисия с участието княз Церетели  (секретар на руското посолство), Скайлър (секретар на американското посолство) и журналистът Макгахан (американец, кореспондент на „Ню Йорк Хералд Трибюн“ и английския „Дейли нюз“).

 Комисията посещава районите на въстанието (благодарение на нея днес знаем за Баташкото клане), а през юли 1876 се озовава в Сливен, също много пострадал от турските зверства. Впечатлен от обема и организацията на учебния процес и от „окъсаните“ но жадни за знания ученици, Макгахан пише: „Българският град Сливен в педагогическо отношение, както и във всяко друго, може да се сравни с подобни градове в Англия и Франция“.

В последвалата Руско – турска война (1877-78) занятията в училището прекъсват, защото разположението на Сливен има важно военно значение за турците и те го завземат, а училището превръщат в  лазарет и склад за оръжие. Когато обаче руснаците започват да настъпват към Сливен, няколкостотин  граждани са обесени от развилнялите се турци, които и изпепеляват и центъра на града. В огъня изгаря и училището, и богатата колекция от учебни помагала, и библиотеката, и всичко...

И въпреки това когато Сливен е освободен, приветствено слово към руснаците отправя не кой да е, а престарелият учител Добри Чинтулов. Няколко месеца пък след Освобождението, през август 1878, училището се „настанява“ в бившия турски конак и Иван Славейков, един от синовете на стария Петко Славейков, започва записване на нови ученици, като записва за ученик и малкия си брат, бъдещия голям български поет Пенчо  Славейков.

И като се сформират 3 класа със 107 ученика (нараснали на 204 в края на годината) и с 6 учители, училището започва да се нарича Сливенско реално училище, а директор му става д-р Александър Козаров, завършил гимназия в Чехия, после университет във Виена и защитил там докторат по естествени науки.

В края на учебната година и на първия годишен изпит присъства ген. Столетов, героят от боевете на връх Шипка.  Доволен от знанията на учениците, той дарява 1000 сребърни рубли за купуване на нови ученически пособия, а после той, ген. Скобелев (героят от обсадата на Плевен),  ген. Столипин (генерал – губернатор на Източна Румелия по това време) и сливенските първенци събират в това тежко време 73 000 рубли за нова училищна сграда и през месец май 1879 основният камък е положен. 

Да кажем още, че ген. Скобелев остава няколко месеца в Сливен и по негово предложение гимнастиката в училището се превръща във военна дисциплина и обучение за боравене с оръжие. Освен това той подарява на учениците 100 пушки, патрони и патрондаши, след което се сформира ученическа рота, която има и  униформи и дори участва в маневрите на руските роти. И ако някой се възмути, да не го прави, защото ученическата рота на Сливенското реално училище участва в Съединението на Княжество България с Източна Румелия в 1885, а ученици от тази рота са избрани за първите курсисти на новосформираното Военно училище в София.

В 1881 новопостроената сграда на училището (на снимката) е тържествено открита и осветена. Средното  реално училище вече се нарича Областна реална гимназия с 336 ученици, обучавани в два отдела, на съвременен език два профила–  единият е т.нар. „реален“, с всички  общообразователни предмети и френски език, а вторият е т.нар. „класически“ и в него освен общообразователните предмети и френски се изучава и латински и старогръцки език.

В следващите години Сливенската гимназия заживява своя живот, но само да кажем кои са нейните директори и всеки може да си направи извода те какво правят за развитието й, а те наистина правят много.

Първият директор д – р Александър Козарев впоследствие завършва и право и дипломация в Брюксел и става български консул в Солун и Атина, а след това началник на канцеларията в Народното събрание. Васил Атанасов е дипломиран химик от чешки университет. Георги Табаков е участник в боевете на връх Шипка, а след това завършва естествени науки в Одеса. Д-р Георги Кожухаров, останал сирак след Баташкото клане, по – късно  завършва Киевската семинария, след което учи във Фрайбург, Германия и защитава и докторска дисертация. Велю Богданов е възпитаник на Загребската гимназия и Цюрихския университет. Досю Ванков завършва  Априловската гимназия в Габрово и висше образование в Одеса. Захари Дивитров е доброволец в Сръбско - българската война 1885, след което завършва Лайпцигския университет и защитава докторат по философия. Д-р Тодор Шишков е възпитаник на университета в Гент, Белгия, с докторат по физика и математика. И така нататък и така нататък...

Да кажем нещо и за учителите в Сливенската гимназия в тези славни години, когато образованието в България наистина е национална кауза. Повечето са бивши възпитаници на гимназията, които, завършили висшето си образование в странство, се завръщат тук като учители. И понеже няма място да ги изброяваме, да споменем нещо, което на нас ни се стори интересно.

В 1881 от Цариград в Сливен пристига Йозеф Каломати  - пианист, цигулар, кларинетист и учител по френски. Този човек създава духов оркестър от 28 ученици и струнен състав, освен и че написва първия учебник по музика за училищата в България, както и буквар и начална граматика по френски език. И когато първият български княз Александър Батенберг посещава училището в 1886, той е поразен от музикалните изпълнения на учениците, а следващият княз Фердинанд, идвайки тук в 1888 и чувайки как свирят децата, дарява 100 лири за закупуване на нови духови инструменти... 

В Сливенската гимназия по това време и по – късно има и няколко учители чехи, между които двама от тримата братя Шкорпил, основоположниците на българската археологическа наука и музейно дело. Херман Шкорпил е учител по естествени науки. Този човек оборудва и кабинет по естествена история, създава и малка ботаническа градина в двора на гимназията, както и нумизматична сбирка с 160 монети.

Брат му Карел Шкорпил учителства в България  33 години и написва учебник по география за горните и долните класове, а в Сливенската гимназия е учител по математика и физика.

Да кажем и че първият випуск на гимназията се дипломира в 1884 и зрелостниците са само 12, но ако на някого му се сторят малко, да има предвид, че тези 12 момчета са първите, завършили 5-годишния курс на гимназията (преди това училището не е гимназия).

И ще споменем само някои от тези 12 момчета, като пример как се развива животът им след това. Иван Гюрмезов завършва химия в Австрия, а след това е дълъгогодишен директор на Варненската гимназия. Никола Калчев завършва математика в Русия, впоследствие е един от директорите на Априловската гимназия в Габрово. Белчо Белчев основава тестилна фабрика и става един от известните индустриалци в Сливен. Добри Стойнов става дългогодишен уважаван учител. Димитър Димитров завършва  Военното училище и офицер от българската армия. Военното училище, но и Военна академия след това завършва Божко Икономов, участва във всички войни, по време на Първата световна война е началник на т.нар Беломорска отбрана и след края на войната е произведен в чин генерал. Петър Гудев завършва право в Париж и Брюксел, по – късно е председател на Народното събрание (1905-1907) и министър-председател  на България (1907 - 1908)....

Няма да пишем за живота на гимназията подробно, но да кажем, че той във всички случаи отразява и промените в българския живот. Ето защо след Първата световна война Сливенската гимназия вече има и Въздържателно, Туристическо, Стенографско, Литературно, Природонаучно, Скаутско и Археологическо дружество, както и Младежки червен кръст, а гимназията е една от най – авторитетните в страната.

През 1922  се празнува стогодишнината от рождението на Добри Чинтулов. Тогава забележителният възрожденец е обявен за патрон на гимназията и тя започва да се нарича Сливенска народна мъжка гимназия „Добри П. Чинтулов“.

И да кажем още, че  между двете световни войни тя неизменно е подпомагана финансово от родолюбиви граждани на Сливен, за които тяхната гимназия е не просто училище в града им, а място, в което се обучават бъдещи граждани на Отечеството.

Не е възможно да изброим всички дарители, но все пак да изброим някои: Д-р Георги  Кожухаров завещава акции от дружество „Балкан“, с приходите от които да  се подпомагат бедни ученици; Добри  Кършев дарява акции на стойност 40 000 златни лв за подпомагане на бедни ученици с добро поведение и успех, на които ученици бащите им са загинали  във войните бащи; Стефан Панаретов завещава цялото си състояние от 5 млн. златни лв за българското образование, като изрично настоява от него да се учреди годишна стипендия на ученик от Сливенската гимназия;  Добри Бояджиев дарява 100 000 златни лв за способни, бедни и трудолюбиви ученици, а в 1939 капиталът нараства на 193 448 златни лв;  д-р Стефан завещава 30 000 златни лв за  построяване на пансион и трапезария за бедни ученици; Георги Атанасов дава 100 000 златни лв за ежегодни награди на двама зрелостници, отличници по математика; Диню  Лечев дарява 200 000 златни лв за подпомагане на бедни ученици, желаещи да следват медицина; Д-р Борис  Ангелов завещава цялото си имущество на гимназията;  Д - р Петър Козаров на три пъти прави дарения за учредяване на 4 фонда при гимназията с различни цели;  Надежда Бояджиева дарява 30 000 златни лв за  ежегодна награда на ученик, спечелил първо място при публично състезание по вокална или инструментална музика; наследниците на Никола  Башев предоставят 20 000 лв. на гимназията и така нататък и така нататък...

Отделно от това двайсетина години след Освобождението в гимназията се основава фонд, за подпомагане на бедни ученици с пари, лекарства, облекло и храна. В него се внасят  1/5 от ученическите такси и  в  1933 във фонда има вече 435 829 златни лв. В 1924 се създава фонд с капитал 23 400 лв, който се поддържа от  3/5 от учебните такси и се изразходва за книги и учебни помагала, както и Фонд „Екскурзии“, с капитал 7800 златни лв. и се поддържа финансово от постъпленията от 1/5 от учебната такса. От 1929 е налице и Фонд „Летни колонии“, поддържан от дарения и коледуване. Първоначално гимназията изпраща свои ученици на безплатен отдих, а в 1940 общо от дарителските фондове са изразходвани 320 000 златни лв. за построяване на лятна ученическа станция в местността Кушбунар.

И да кажем накрая, че в Сливенската гимназия са учили Елин Пелин, Пенчо Славейков, Никола Фурнаджиев, Константин Константинов, Георги Джагаров, Радой Ралин, Дамян Дамянов, „бащата на българското кино“ Васил Гендов, инж. Иван Иванов, най-успешният кмет на София от Освобождението до днес, преподаватели от академичните среди, лекари, юристи, инженери, архитекти, дипломати, актьори, музиканти, икономисти, предприемачи и още и още достойни и уважавани българи, които нямат брой и чет...

Днес славната Сливенска гимназия „Добри Чинтулов“ е Природо – математическа, но това е естествено, защото времената се менят. И ако в наши дни човек влезе в нея, ще му направят впечатление компютърните кабинети, кабинетите с лаборатории по биология, физика и химия, фитнес залата и физкултурен салон, ботаническата градина, музеят с природонаучния му кът и залата за старопечатна литература.

В 2014 пък стартира проект на стойност 128 062 лв., 94 000 от които предоставени от Фондация “Америка за България” (и на нас ни се иска не друга държава, а богатите българи да подпомагат гимназията, но явно няма желаещи), а останалите средства - от гимназията. Проектът включва цялостен ремонт и оборудване на четири кабинета по математика, два кабинета и лаборатория по биология, два кабинета по чужди езици и един кабинет по физика, всичките с нови  учебно-технически средства и  мултимедия. Това, но и не само това, превръща ПМГ„Добри Чинтулов“ в Сливен в едно от най-добре оборудваните със съвременни средства учиилища не само в региона, но и в България.

В гимназията днес има и много извънкласни занимания, а също Чинтулова чета и мажоретен състав. И ако човек се загледа в стаите, в коридорите, в перилата на стълбите, в сградата отвън, все така запазила великолепния си архитектурен облик, сигурно ще разбере защо днес всеки ученик, пристъпил за първи път прага й, полага гордо клетва, която звучи така: „Аз, младият чинтуловец, прекрачвайки прага на старата гимназия, днес се заклевам: да пазя авторитета на гимназията; да се уча и да постигам успехи; да уважавам съученици, учители, приятели. И нека името на моята гимназия да пребъде в годините чрез мен и чрез всеки от нас!Заклех се!“

Няма какво да добавим, освен едно голямо браво за Сливенската гимназия "Д.Чинтулов".

 

Използвани източници:

Д-р Андон Бояджиев „Будна памет за Сливен“

Енциклопедия „Дарителите“

Снимката на гимназията ни е предоставена от г-жа Милева, директор на Природо – математическа гимназия „Д.Чинтулов“ - Сливен

 

 

* Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение нa редакцията на Newme.bg
Предишна Следваща