В името на България: Гешови – много големи човеци, много големи българи...

10 Май 2017

Кой каквото ще да говори, но няма случайни неща...

Пресичам „Попа“ и поемам по бул. „Патриарх Евтимий“ по тясната пролука между сградите, зад които копаят метрото, и без да искам подритвам някаква синя оръфана обложка на книга, и виждам, че е на „Строители на съвременна България“ на Симеон Радев...

И след 20-30 метра стигам до двуетажна порутина, цялата покрита с мрежа в същия син цвят, като на подритнатата обложка... И си представям как до година – две порутината или сама ще падне, или някой ще й помогне, и няма да има никакво значение, че неин архитект е забележителният Никола Лазаров, а още по – малко ще има значение, че тази къща някога е принадлежала на може би най – забележителната фамилия в новата история на България -  фамилия Гешови...

Карловците братя Гешови преди Освобождението са най – богатите българи, изкупвачи и търговци на обработени кози и овчи кожи, коприна, гюлово масло и гайтани, с кантори във Виена, Цариград и Манчестър, но това не им пречи да вземат дейно участие в националноосвободителните борби, като десетки пъти подпомагат материално бедни българи, а след Априлското въстание и Руско – турската война никой не може да изчисли колко пари дават на инвалиди, сираци и останали без дом българи...

Роден през 1849 г., Иван Евстратиев Гешов е от третото поколение на рода Гешови и още 16 – годишен знае перфектно гръцки, турски, френски и английски език, а когато едновременно и работи в бащината кантора в Манчестър, и е студент по финанси и политически науки в университета „Виктория“, печели общобритански конкурс по английски правопис и пие чай със самата кралица Виктория…

Не издържал на носталгията, в 1872 Иван Гешов се връща в България и става председател на читалище в  Пловдив, но го подпомага и материално. След Априлското въстание 7 негови публикации за зверските кланета у нас излизат във вестник „Таймс“, турските власти го осъждат на смърт, с помощта на британския външен министър е помилван, следва заточение в Сирия, за да се завърне след Освобождението, за да стане един от строителите на нова България и за да остане в българската история известен като държавник, политик, общественик, публицист, издател, собственик, акционер, председател и член на управителните съвети на редица банки, акционерни дружества, фабрики и мини...

Иван Гешов ще остане в българската история и като цели 19 години председател на Народната партия, като министър-председател на България, като два пъти председател на Народното събрание, като 13 пъти депутат, като финансов министър в няколко правителства, като председател на Българската народна банка, като 26 години председател на Българската академия на науките и като 25 години председател на Българския червен кръст...

Иван Гешов ще остане в българската история и като единственият министър-председател, който се отказва от заплата и който никога, докато е на различни държавни постове, не взима стотинка за командировки по държавни дела... Иван Гешов ще остане в българската история и като единственият собственик на най – дълго – цели 50 години -  излизалия партиен вестник в България – в.“Мир“, който собственик когато не одобрява махленския език на своите журналисти към политическите противници на партията му, ги уведомява, че или те ще си променят езика, или той се отказва да издава вестника...

Казват, че когато човек заема високи постове, бързо забравя действителния свят, но при Иван Гешов нещата не стоят така. Знае се, че Евлоги и Христо Георгиеви, които днес „седят“ достолепно на входа на Софийския университет, са били първи братовчеди на съпругата на Иван Гешов и че Евлоги, преживял брат си, посочва Иван Гешов и за изпълнител на завещанието им, и за наследник на ¼ от несметното им богатство.

Така в началото на ХХ в. Иван Гешов става най – богатият българин и от този момент започва неговата битност на най – големия дарител и благодетел в България за всички времена. С оставените от братя Георгиеви пари, но и със своята част от тях, Гешов започва строежа на Софийския университет, но не спира дотук.

В продължение на 25 години, до смъртта си в 1924 г., Иван Гешов дарява на женското дружество „Постоянство“ в Пловдив своя къща там; материално подпомага строежа на българска болница в Цариград; дарява средства за построяване на сграда за библиотека в Чепеларе и за читалище „Славянска беседа“ в София;  дава 10 000 лв. за материално подпомагане на уволнените преподаватели по време на университетската криза (1907);  20 години внася пари във фонд „Безплатни ученически трапезарии“ в София; с негови лични средства са построени паметникът на загиналите в Сръбско-българската война във Видин, Мавзолея в Плевен в чест на загиналите руски и румънски войни; на над 50 обществени организации дарява огромни суми, щедро спонсорира изграждането на читалища, църкви, дружества, санаториуми, и сиропиталища....

В завещанието си оставя 100 000 лв. на Българския червен кръст, но преди това, като негов председател, инициира и откриването на медицинско училище и пансион за медицински сестри с негови лични пари; с лични пари изплаща и дълга на Българското книжовно дружество, предвестника на Българската академия на науките, а като неин председател в продължение на 25 години я подпомага финансово, освен и че й дарява къща в центъра на София, оценена на 3 000 000 лв., отделно й завещава и 1 000 000 лв. за бъдещото й развитие...

Иван Гешов подпомага и издаването на книги, списания, вестници, дава една камара пари на млади хора да учат, на бедни - да се изхранят, на болни - да си платят лекарствата, както и на много други българи за какви ли не още патриотични начинания... И всичко това ни най – малко не променя Иван Евстратиев Гешов, пословично пестелив и скромен българин, който така възпитава и децата си, и това може да се прочете в едно писмо, в което настоява никой от тях да „не дава пример за разкош, тъй като България е бедна и е разпъната на кръст...“

И двете дъщери и тримата синове на Иван Гешов не го посрамват...Сродили се с едни от най – известните фамилии в България по онова време, като Губиделникови, Яблански и Паница, те стават част от оня български елит между двете световни войни, какъвто у нас може би никога вече няма има...

Следвайки съветите и примера на баща си и майка си, надраснали балканския провинциализъм и българския еснафлък, образовали се в най – добрите университети в Европа, синовете на Гешов стават прочути банкери и финансисти, но никога не забравят най – важния патриотичен урок на баща си – за да има бъдеще България, образованието и науката трябва да процъфтяват...

И в 1926 г., само две години след смъртта на „стария“ Гешов, в София отваря врати построен от синовете му дом за студенти - синове на убити или останали неработоспособни след войните, които води България, офицери, подофицери и войници, но и за бедни студенти по принцип... На партера има три магазина и една галерия, от чиито наеми трябва да се издържа домът (строежът и обзавеждането му струват близо 7 000 000 лв.), но понеже наемите не достигат, до края на Втората световна война братя Гешови подпомагат издръжката му, отделно учредяват паричен фонд за издръжка на бедни студенти, а когато бомбардировките разрушават дома, дъщерите и синовете на Иван Гешов дават близо 1 000 000 лв. за възстановяването му...

През 30-те години на фамилен имот в Красно село те построяват и пансион с параклис и църква за бедни ученички в последните гимназиални класове и за студентки, като издържат и пансиона, и трапезарията, организират беседи, сказки, предоставят стипендии, материални помощи и награди и на девойките там, и на други бедни девойки, отделно купуват една стая в Париж за тази от тях, която реши да продължи образованието си там...

И всичко това не е подхвърляне на трохи, а инвестиция в бъдещето на тези момичета, защото „старият“ Гешов винаги е твърдял, че образованието е единственият път за просперитета и напредъка на един народ и една държава.... Прекрасният дом на Иван Гешов е бил на ъгъла на днешния бул. „Цар Освободител“ и пл. „Народно събрание“, но бомбардировките го съсипват...

По времето на социализма в оцелелия първи етаж години наред се помещава музей, а по времето на демокрацията и той е сринат, за да бъде издигната сграда от мрамор и стъкло...Двуетажната порутина със синя мрежа на бул. „Патриарх Евтимий“, която всеки момент или сама ще падне, или ще съборят, всъщност е на един от синовете на Гешов, но какво значение има това, при положение че е последната памет за славната българска фамилия Гешови...

И каквото и да издигнат на нейно място ( чувам, че ще е седеметажен хотел), няма да е зле, ако ние, днешните българи, поискаме от собственика му разрешение и поставим поне една малка плоча с един кратък надпис: “Тук някога живяха Гешови – много големи човеци, много големи българи...“  

* Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение на редакцията на Newme.bg  

Вижте още:

Имало едно време на Северозапад…

„Забравените“ царе на шоколада!

Сълзите, които родиха Кривото дърво

Духът на велики българи е потънал завинаги в забравата на Времето…

Какво като няма студено месо и горещи картофи – има незабравими българи!

Заветът на дядо Флори и баба Герга

По един куфар и 32 сирачета…

* Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение нa редакцията на Newme.bg
Предишна Следваща