Вълшебният язовир Пчелина

Автор: New Me

30 Август 2019

Параклисът „Св. Йоан Кръстител Летни“, популярен като Параклиса при язовир Пчелина, е на 55 км от София, а взимаме София за изходна точка, защото ние оттук сме ходили.

Околността е населена и в античността, защото има артефакти и от този период; и в Средновековието, защото близо до параклиса (във всички случаи тогава вдигнат) е открито селище и гробище; и в Новото време, защото според турски документ от 1570 в тукашното село Пчелинци (запомнете това име) има войнуци (българи на служба в турската войска, ползващи привилегии), а и защото в поклоннически поменици от XVII и XVIII в. на Рилския и Зографския манастир се срещат имена на хора от това село. А че през Възраждането го има това Пчелинци, няма никакво съмнение, защото веднага след Освобождението хората в него вдигат църква и училище, които още ги има...

И така върви животът до 1968, когато се оказва, че в Струма, която минава през Перник, години наред се оттичат отпадъчни води от тамошните предприятия и така са я замърсили, че Гърция започва да протестира, защото реката тече и оттам, преди да се влее в Бяло море. Затова българските власти взимат решение някъде след Перник да направят язовир, който да играе ролята на „утайник“ за отпадъчните води, и къде – къде, избират това да стане на мястото на село Пчелинци, защото било разположено в удобна падина, която се разпростирала и наоколо...

Естествено, никой не пита хората искат или не искат, но според нас и в днешно време не биха ги питали... А на тях какво им е било, само можем да си представим... Но както и да е, като ги обезщетяват и заселват в съседни села и в Радомир, село Пчелинци „изчезва“ завинаги...

Някой може да си помисли, защото ние така си помислихме, че на дъното на язовира и сега има призрачни къщи, като кораба на дъното на океана в началото на филма „Титаник“, но не е така. Всички къщи разрушили, а само две от тях и църквата и училището, за които споменахме, оцелели, че били нависоко... Оцелял и на високия скалист баир над селото средновековен параклис, със сигурност от XIV в., и макар никой да не знае кога точно е построен, нарочно поставена плочка днес упоменава това да се е случило в Лето Господне 1350 - то...

Години наред този параклис „горе“ го брулят ветрове и го валят дъждове, сняг го засипва и слънце го напича и никой не му обръща внимание, защото той остава в средата на нищото, както се казва...

Снимките са дело на Любо Иванов. Още снимки от различни места из България можете да видите тук: https://lubuphotography.wordpress.com/

 

1.jpg

2.jpg

7.jpg

3.jpg

6.jpg

4.jpg

5.jpg

* Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение нa редакцията на Newme.bg
Предишна Следваща