Японските затвори или защо са рай за възрастни дами

Автор: New Me

17 Април 2018

Дали японците някога са си представяли, че ще се изправят пред проблема – все повече възрастни дами извършват престъпления? Което не е безкрайно изненадващо, след като Япония има най-старото население в света. Близо една трета от хората са на 65 и повече години.

В същото време една трета от жените в тамошните затвори са жени в напреднала възраст. Какво обаче ги подтиква да правят дребни кражби? Ако първата ви мисъл е, че не им стигат парите, не сте съвсем на прав път. В последните 30 години се е увеличил шест пъти броят на възрастните хора, които живеят сами. Там е и разковничето...

Само за миналата година почти половината от възрастните хора, заловени да правят дребни кражби, живеят сами. А почти всички останали или нямат семейство, или рядко поддържавт връзка с близките си. “Те може да имат дом, може да имат семейство, но това не означава, че се чувстват у дома си,” казва директор на женски затвор близо до  Хирошима Юми Муранака. Според него масово хората се чувстват неразбрани.

И все пак не бяхте на съвсем грешен път. Възрастните дами освен че живеят сами, живеят и в лишения.

Съпругът ми почина преди година, нямаме деца. Отидох в супермаркета за зеленчуци, видях пакет телешко месо, прищя ми се, но нямах пари да го купя, затова го откраднах, разказва една от възрастните затворнички.

Дрега затворничка, на 89 години, откраднала ориз, ягоди и малко лекарства. Разказва: “Живеех сама на социални помощи. Преди живеех със семейството на дъщеря ми и използвах всичките си средства, за да се грижа за зет насилник.”

67-годишната й посестрима по съдба признава, че е направила над 20 дребни кражби. Нямала нужда от пари, причината е странна... „Първият път, в който откраднах, не ме хванаха. Така научих, че мога да се сдобивам с каквото искам, без да плащам за него, което ми се стори забавно и вълнуващо. Съпругът ми ме подкрепя. Пише ми редовно. Двамата ми синове са ми сърдити — трите ми внуци не знаят, че съм в затвора. Мислят, че съм в болница.”

Друга затворничка – на 80 години, е с четвърта присъда за кражби. Рабитал 20 години в завод, след това била санитар. Не били богати, но се справяли. Преди шест години съпругът й заболял тежко и осе наложило да се грижи за него. Не говорела с никой, защото се срамувала от ситуацията си.  И разказва: „Влязох в затвора за първи път, когато бях на 70 г. Когато крадях, имах пари в портфейла си. Тогава се замислих за живота си. Не исках да се прибирам вкъщи, а нямах къде другаде да отида. Да помоля за помощ в затвора бе единственият изход за мен.
Животът ми в затвора е много по-лесен. Мога да бъда себе си и да дишам спокойно, дори и временно. Синът ми ми казва, че съм болна и че трябва да вляза в психиатрична клиника. Аз обаче не мисля, че съм болна. Смятам, че моето безпокойство ме караше да крада.”

Г-жа Н. е 80 г. нямала никакъв проблем с парите. Съпругът й й давал и тя нямала никакви финансови затруднения. Първата й кражба била преди 13 години. Откраднала роман с меки корици от книжарница. „Хванаха ме, отведоха ме в полицията, а там ме разпита един много учтив полицай. Изслуша всичко, което имах нужда да кажа. Сякаш някой за първи път в живота ми ме изслушваше. Накрая той ме докосна внимателно по рамото и каза: ‘Разбирам, че си самотна, но не прави това отново.” И добавя: „Животът в затвора ми харесва. Около мен винаги има хора и тук не се чувствам самотна. Когато излязох след втората ми присъда, си обещах, че няма да се върна отново. След като излязох, обаче ме обхвана носталгията.”

В същото време властта няма идея как да се справи с нарастващия брой възрастни затворници. Близо два пъти са се повишили разходите за медицинска грижа в затворите и вече са 50 млн. долара. В същото време се налага наемането на специални служители, които да отговарят за къпането и използването на тоалетна през деня. През нощта охранителите трябва да вършат тази работа. Поради тази, а вероятно и сходни причини, всяка трета жена надзирател напуска работа. И докато институциите търсят начин да се справят със ситуацията, всички са единодушни, че трудно ще се справят с бича на нашето време: самотата.

 

 

* Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение нa редакцията на Newme.bg
Предишна Следваща