Жена, твоята сила над мене, е в моята слабост към тебе

Автор: New Me

10 Юли 2018

На днешния ден умира Иван Радоев и припомняме това, защото този човек създава 25 пиеси, коя от коя по – впечатляваща, подлагани на безмилостна цензура, които обаче никой не посмява да ги спре и с които преди 1989 той променя театъра на България.

„Човекоядката“ на Иван Радоев, култова пиеса, се играе 10 години в театър „София“ и има над 400 представления.  И години наред от премиерата ѝ в 1978 да се намерят билети за „Човекоядката“, е мисия невъзможна - заради дръзките паралели със социалистическата (нерядко уродлива)действителност и най – вече заради това, че в главния герой Топузов, изигран блестящо от Тодор Колев, публиката разпозва Тодор Живков... И когато дори той отива да гледа скандалния спектакъл, дали му става приятно или не, няма значение, но той до такава степен е покорен от това, което вижда, че започва и той да ръкопляска... А ръкопляска, защото на таланта може само да му се ръкопляска...

И какво ли не правят, за да свалят „Човекоядката“, и все пак не я свалят, защото талантът може да бъде свален, на той пак ще намери сцена, на която да се се качи, или по – скоро пак ще намери начин и място, откъдето да произнесе големите истини за своето време...

Големият, безпожадно талантлив и дързък Иван Радоев приживе казва: „Какво е човекът? Човекът е един спомен в края на краищата. Нищо друго...”

Напротив, когато този човек  е Иван Радоев, той е спомен, но и всичко останало, което днес повече отвсякога ни е нужно, за да се почувстваме истински свободни...

 

Предлагаме Ви някои от неговите “Песъчинки – животинки”

Бъди оптимист!
Винаги, когато гледаш давещия се,
вярвай, че той се къпе!

* * *

Жена, твоята сила над мене,
е в моята слабост към тебе.

* * *

Слепецът вижда чрез тоягата си.
Потисникът чрез страха ни.
Хитрият си отваря очите и живее.
Борещият се вижда и умира.
Колко бавно проглежда народът!

* * *

Не ме прегръщай,
не мога да те ударя!

* * *

Претърсиха главата му.
Иззеха всички съмнителни мисли.
На процеса се установи, че са верни.
И го осъдиха
поради липса на доказателства.

* * *

Народът седна
и написа една народна песен.

* * *

Зайчето написа басня
срещу вълка.
Вълкът я прочете и рече:
“О, горкото!”

* * *

Той
имаше всички възможности,
но нямаше възможност да може.

* * *

Той беше велик, смел и всевиждащ.
Оказа се, че сме били
глупави, страхливи и слепи.

* * *

- Питаш ли ме как си вадя хляба? –
рече фурнаджийската лопата.

* * *

Народът е храбър,
но хората са страхливи.

* * *

Нещата трябва да ги променим
така,
че след като останат
същите,
да не смеем повече да мислим
за промяна!

* * *

Обичам те, мила Българийо,
както еничар не те е обичал!

* Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение нa редакцията на Newme.bg
Предишна Следваща