„Вам предстои с пълно безпристрастие правото, правдивост и преданост към святото дело да обсъдите представения вам проект на Органическия Устав, като отстраните всички лични случайни подбуждения и предвзети цели“ С тези думи императорския руски комисар княз Дондуков-Корсаков се обръща към депутатите при откриване на Учредителното събрание на 10 февруари 1879 г във Велико Търново. То трябва да изгради здравите основи на държавността като изработи Конституция на Третата българска държава. 

Въз основа на чл. 4 от Берлинския договор Учредителното събрание трябва да изработи Органически устав на Княжество България. С работата се заема княз Дондуков, който трябва да го предложи на Учредителното събрание. Съставянето на Устава е възложено на Лукиянов – управител на съдебния отдел при окупационното управление. Той разполага с превод на сръбската конституция от 1869 г, както и извадки от румънската. В спомените си Марин Дринов отбелязва, че е преведена и гръцката конституция. Есента на 1878 г. проектът за българска конституция е занесен на Александър II лично от Дондуков. Императорът го одобрява и се преминава към съставяне на комисия, която да го прегледа и където е нужно, да го измени. Комисията се състои от руски държавни служители и професори по право. Най-същественото изменение, което те внасят е по въпроси, свързани с православната вяра. В началото на 1879 г измененият проект е одобрен от Александър II, печата се и заминава за София, за да се раздаде на депутатите с откриването на Учредителното събрание. 

На 10 март Учредителното събрание пристъпва към разглеждане на проекта за конституция. Константин Стоилов предлага да се създаде комисия от 15 души, която да даде становище за устава. Предложението среща отпор, а Петко Славейков изразява своено недоверие в комисиите, "защото нашите комисии, се някак разкомисват". 

Комисията все пак е създадена и излиза с доклад, в който четем: „Комисията се убеди, че е неизбежно нужно, щото в нашата конституция да вее един дух на разумен консерватизъм и нашето правителство да бъде силно и крепко. Нашата конституция и нашето бъдещо управление трябва да имат за цел да възпитат народа ни в почитанието на закона и да го пригодят, щото в кратко време да може достойно да се ползува от тази свобода, към която се стремят най-просветените народи.“ Някои от предложенията са да се въведе имуществен и образователен ценз за изборите за народни представители, на 25 000 души да се избира един депутат, за да не усложнява парламентарната дейност; от съдилищата и дружествата на учените и с малка част избрани от народа, да се създаде един сенат, който "като консервативно тяло да служи за сдържание и прекращение на увлеченията на Народното събрание, които князът не може да регулира от висотите на положението си". С излизането на доклада започва и битката между консерваторите и либералите какъв да е духът на Конституцията. 

Петко Каравелов се изказва срещу доклада. Според него в него няма нито политика, нито логика, нито граматика. Той предлага да се отхвърли направеното от комисията и да се разгледа предложения Устав глава по глава. 

Петко Славейков също се изказва срещу доклада: "Какви са тези бабини деветини?", пита той, след което залата избухва в ръкопляскания, а той продължава:“ Монархия, която да управлява нашия нов и неопитен народ, това разбирам; но конституция консервативна не разбирам; то прилича като да казва някой леща на кебап. Те искат конституция, в която да вее нещо, с други думи, искат някаква вятърничава конституция... Като народен представител и в името на народа не приемам рапорта.“

Докладът е отхвърлен и започва разглеждането на предложения от Русия Органически устав. От него се изхвърлят някои формулировки, които напомнят за юридическата ни зависимост. Депутатите заменят в проекта наименованието „Органически устав“ с „Конституция“. В проекта още пише, че България се намира във васално положение спрямо Високата порта, което също е премахнато. Народните представители единодушно гласуват към държавния герб да се прибави и трицветното национално знаме. Техният аргумент е, че считано от Френската революция насам националното знаме се приема за символ на суверенна народна власт. Приема се общините да се самоуправляват, както и решение да се изработи административен закон. Премахва се членът, според който народните представители могат да правят дарове на княза под формата на църковни имоти. Решава се, че регентите могат да бъдат само българи, заемали високи длъжности, а не роднини на княза. Членът, закрепящ свободата на печата е взет от белгийската конституция.

Дълги спорове се водят за свободата на сдруженията и свободата на религиозната мисъл. Софийският митрополит Мелетий предлага да се учреди цензура върху "съчиненията от духовното и догматическо съдържание, Св. писание и богослужебните книги". Депутатите не искат да чуят за цензура и изказването на митрополита е осъдено. Отхвърля се и идеята за сенат в рамките на българския парламент. Българското Събрание остава еднокамерно. 

Депутатите от Учредителното събрание приемат да бъдат избирани от народа по един на 20 000 души. Приема се на Събранието да има законодателна инициатива с тая само уговорка, че внесените по тоя начин законопроекти да бъдат подписани от една четвърт от присъстващите депутати. Събранието има право да назначава парламентарни анкети по управлението. 

Отхвърля се правото на княза да назначава председател и заместник-председатели на Събранието. 

На 16 април 1879 г след бурни дебати, изказвания и препирни Търновската конституция е приета. Тя има монархически облик, характеризира държавата като наследствена конституционна монархия. Властите са разделени: законодателна власт – народни представители и царя; изпълнителна власт - царя, а министрите управляват от негово име; съдебна власт - действа от името на царя. Царят е върховен главнокомандващ. той не може да изповядва друга вяра, освен източноправославната. Изключение е направено чрез изменение за княз, по избор встъпил на престола. Правата на собственост са неприкосновени. Първоначалното учение е безплатно и задължително. Печатът е свободен и никаква цензура не се допуска. 

Народните представители се избират по един на 20 000 души за Обикновено народно събрание. За народни представители могат да бъдат избирани български граждани навършили 30 г, които да са грамотни. Избирателите трябва да са навършили 21 г. 

Великото народно събрание се свиква от царя или министрите. То има два пъти повече членове от Обикновеното. 

Някои членове от Търновската конституция се прилагат и днес. Председателстването на първото заседание да е от най-възрастният народен представител е закрепено още в Търновската конституция. Министрите да взимат думата по всяко време, както и да участват в препирни, които днес наричаме разисквания, са също изрично закрепени още през 1879 г. Изслушването на министри също е залегнало в Търновската конституция. Предвиден е и депутатския имунитет – „Членовете на Народното Събрание пет деня до отварянето и през всичкото време докле траят заседанията, не могат да бъдат затваряни и съдими, освен в случаите, когато они се обвиняват за престъпления, за които се налагат по криминалний закон най-тежки наказания.“ А самото отнемането на депутатския имунитет става само от Събранието.

Парламентарният контрол също е от времето на първата ни Конституция. 

Търновската конституция е изменяна два пъти — през 1893 г. и 1911 г. В периода 1881–1883 г. тя е временно суспендирана от княз Александър Батенберг. През 1923 г е извършен военен преврат, а след 19 май 1934 г партиите са забранени и държавата се управлява фактически при суспендирана конституция. През 1947 г. Търновската конституция е заменена с Конституция на Народна република България. През 1971 г. чрез национален референдум е приетата третата конституция на България.

Действащата конституция на Република България е приета 1991 г.