Рубриката се реализира с любезната подкрепа на МГМ-ГМ - официален дистрибутор на Hörmann.

18 ноември 1944 г. е една от най-мрачните дати в новата българска история. На този ден, след зверски побой от милицията, умира гениалният Райко Алексиев. Той става жертва на таланта и непримиримостта си с неправдата, както и на завистта на близък до него човек.

Райко Алексиев е роден през 1893 г. в Пазарджик, в семейството на учител, и от ранна възраст се интересува от книгите. Негов чичо е Тодор Белопитов, революционер и деен участник в Априлското въстание, който пада убит от турците през 1876 г. Така Райко Алексиев е закърмен с любов към знанията и със силно чувство за справедливост, което ще се проявява в целия му съзнателен живот след това.

Изучава литература в Софийския университет, но е силно привлечен и от рисуването. Едва 20-годишен, той е включен със своя картина в "Изложба на младите" през 1913 г., а от творчеството му остава впечатлена дори царица Елеонора. Записва се да учи рисуване в Художествената академия и така тръгва неговият трънлив, но славен път като автор и карикатурист.

Като повечето творци през този период, и Райко Алексиев пише и рисува под различни псевдоними, като по-популярните са Скитник, Перо и др. Парадоксално или не, ще бъде запомнен с един друг, в който явно и самият той се припознава - Фра Дяволо - брат на дявола. Още отрано започва да подписва фейлетони и карикатури така. Карикатурите му в "Българан", "Барабан" и други издания се радват на огромен успех. Особено безкомпромисен е към политиците, без да е пристрастен към която и да е идеология. Отразява всяка несправедливост от страна на политическия елит, както у нас, така и в Европа. През целия си живот и в работата си се ръководи единствено от собствената си съвест и човешки ценности. 

Огромната му страст и любов с времето става карикатурата. Алексиев силно вярва, че карикатурист не можеш да станеш, карикатурист се раждаш и това е дарба от Бог. Карикатуристът винаги е силно свързан с народа, близък до всички проблеми и болки на хората. Вероятно и заради това Алексиев не е можел да си представи да избяга от България и да изостави българите тук. Не е искал да напусне страната, дори когато е бил предупреждаван за надвисналата над него опасност и са му били предоставени паспорти, с които да избяга.

През 1932 г. е вече достатъчно опитен, за да се впусне в още по-трудна и смела задача. Създава седмичния хумористичен вестник "Щурец". Райко Алексиев е главен редактор и основен автор на статиите и карикатурите във вестника. Като сътрудници на "Щурец" се появяват имената на едни от най-големите български писатели - Ангел Каралийчев, Елин Пелин, Димитър Талев и др. За високото ниво, което е поддържал седмичникът, говори огромното търсене в следващите 12 години, до самия му край. Дори през гладните и трудни години на Втората световна война, "Щурец" няма пропуснат брой. А под ударите на перото и четката на Алексиев попадат всички, които са го заслужили.

Особено запомнящи се са карикатурите срещу лидера на Съветския съюз - Сталин, през втората половина на 30-те години. Зверствата и масовите убийства, причинени от него, не могат да оставят безразличен Алексиев, затова той остро изразява човешкото и творческото си несъгласие с бруталната съветска политика. Именно тези карикатури ще му костват живота малко по-късно.

Алексиев не е подминат и от цензурата през 1938 г. - тогава сатирата му "Хумористична история на България" е определена едва ли не като опасна за обществото. Интересното е, че в нея се откриват неща, които са непреходни и близки дори до сегашната ни действителност.

Истинският ад за Алексиев обаче настъпва през 1944 г. В дните около преврата от 9 септември той е предупреден, че идват опасни за него времена и ще е най-добре да напусне страната заедно със семейството си. Верен на принципите си обаче, той е категоричен, че през целия си живот не е сторил зло на никого и няма от какво да се крие. Това се оказва неговата фатална грешка.

Арестуван е по нареждане на бруталния ръководител на милицията в София - Лев Главинчев. В следващите дни Райко Алексиев е жестоко измъчван и пребит, според свидетелски разкази тялото му буквално е било смазано от зверските побоища. Издъхва от раните си на 18 ноември 1944 г. Има различни теории защо от всички смели карикатуристи той е бил най-жестоко изтезаван и убит. Една от тях е, че комунистите са вярвали, че той е притежавал скътано някъде огромно богатство, заради огромния тираж на "Щурец" и разпродаването на абсолютно всеки брой за предходните 12 години.

Истината обаче е, че семейството на Алексиев така и не е виждало някакво несметно богатство в дома им, тъй като Райко Алексиев обичал да помага на по-бедните и нуждаещите се, затова щедро раздавал парите си за добри дела. 

Това, че опитвал да помогне на всички, му изиграва още една лоша шега. Алексиев взима за сътрудник и помага до последно на Крум Кюлявков, който впоследствие го предава и дори по-късно свидетелства пред Народния съд срещу него. Какво свидетелства - няма значение така или иначе, защото Алексиев е вече мъртъв.

След гениалния карикатурист остават безсмъртното му творчество и трите му момчета. Двайсетина години след смъртта на Райко Алексиев съпругата му успява да избяга от България, като умира в Германия през 1994 г. Двама от синовете му също вече не са сред живите. Третият - Алекс Алексиев, се връща в България след промените през 1989 г. В последните години работи усилено по възраждането на името и творчеството на Райко Алексиев, който е напълно забравен в годините на комунизма, а и дълго след това.

Райко Алексиев обаче остава в историята като корифей на българската карикатура и голям българин. Избрал да остане близо до народа си, вместо да избяга, помогнал на всеки, който е имал нужда. Изключителен човек и безсмъртен творец, чието име ще се помни още дълго.