"Само онзи, който е свободен, само той може да се нарече човек в пълния смисъл на думата"...прочетете тези думи. На Христо Ботев. Осмислете ги...Прочетете мислите му и ги осмислете. И запазете минута мълчание в памет на онези, благодарение на които днес сме тук!

„Знай, че после отечеството си съм обичал най-много тебе“

„…Знайте, че който не обича родителите си, жена си и децата си, той не обича своето отечество!…“

„Лудите не може никой утеши, бесните не може никой укроти!“

„Радостта ми няма граници, като си наумя, че „моята молитва“ се сбъдва“

„…От сичкото това, що казахме дотука, ние не можеме да направиме друго никакво заключение, освен това, че единственото спасение на нашия народ се състои в революцията. Който има уши, той нека чуе. Нашата революционна партия скоро ще покаже де е, какво е и какво иска…“

„Настане вечер – месец изгрее,  звезди обсипят свода небесен; гора зашуми, вятър повее, –  Балканът пее хайдушка песен!“

„…законът е напечатан само за робовете и ние имаме пълно право да кажем заедно с Прудона, че сяко едно правителство е заговор, съзаклятие против свободата на човечеството.

„Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира…“

„Няма власт над оная глава, която е готова да се отдели от плещите си в името на свободата и за благото на цялото човечество.“

„Но… стига ми тая награда –  да каже нявга народът: умря сиромах за правда, за правда и за свобода…“

"Приятно нещо е да има човек топла соба, самун хляб, парче сланина и няколко глави праз лук, пък да легне и да мисли или да спи и да сънува. Приятно е, но да има и една от тие две болести: или млада жена, или стар ревматизъм: лежиш, лежиш, а мисълта ти като у немец, пълна и богата като готварница, дълга и безконечна като суджук… Заспиш и сънуваш… Но какво сънуваш? – Сънуваш,, че светът прилича на кръчма и че гладните, дрипавите и измръзналите народи са се събрали в нея и на колене въздават хвала Бакхусу. … А ти, българин и патриотин, гледаш на сичкото това с особено недовеире и думаш: "Суета сует и всяческая суета." Светът е кръчма, а ти трябва да плачеш със смях, да се смееш със сълзи и насън да виждаш лятото на Балканският полуостров. "Щастлив е, думаш, българският народ, щстливи са грешните в мъката, щастлив съм и аз в моята топла соба." Лежиш на гърбът си и благодариш всевишният таван, че по неговта непостижима милост ти имаш барем покрив над главата си; снегът не те вали, мухите те не безпокоят, в червата ти не произхожда никаква революция, ревматизмът не те безпокои, жената ти не те мъчи, парите ти не се губят; а на четирите стени на стаят мухите ти оставили в наследство цели томове списания на български език. Наместо икона, над главата ти виси портретът на н.в. султанът, покрит с тънко едно було от лионската фабрика на паяците; под портретът е залепен ферманът с 11-те точки на българското щастие, а във ферманът волята на негово императорско величество, небесният представител на влашките българи, г. Пандурски, и горещите желания и надежди на нашите цариградски патриоти. Земи си един комат хляб, малко сланина и една глава лук и чети: "Моята царска воля е, щото сичките животни по държавата и верни мухи поданици да могат да помагат, доколкото им се пада на гърбовете, на ежеднвните ми царски подаяния, които полагам за достигане до по-висока степен на моето затлъстяване и за благоденствието на моята общирна кочина."

Вижте още:

Лудо, ама по-свястно от много свестни…

Имало едно време една „царска гара“…

Живите души́ още са на Оборище

В името на България: Гешови – много големи човеци, много големи българи…

Имало едно време на Северозапад…

„Забравените“ царе на шоколада!

Границката къща сънува своя Великден

Сълзите, които родиха Кривото дърво

Духът на велики българи е потънал завинаги в забравата на Времето…