Американският писател Тенеси Уилямс е един от най-гениалните автори на 20 век. Но въпреки таланта си и признанието, което получава за творбите си, животът му е низ от разочарования и трагедии. 

Потискан и комплексиран от неодобрението на баща си, Тенеси Уилямс не признава открито хомосексуалността си, докато не получава цялостен умствен и душевен срив около 60-тата година от живота си. По това време той вече страда от хронична депресия и алкохолизъм, като междувременно пише едни от най-красивите си произведения.

Най-големите ужаси в живота на талантливия писател и драматург се коренят в собственото му семейство и това е лесно видимо в някои от най-популярните му произведения.

Разкрепостеният му баща и стриктно религиозната му майка възпитават в него противоречиви принципи, с чиято двойственост той се опитва да се справи до края на живота си. Като болнаво дете, страдащо от дифтерия, той е бил отхвърлен от баща си, който го е смятал за слаб и недостоен наследник. Може би именно заради това Уилямс признава открито своята хомосексуалност толкова късно, когато баща му отдавна е само далечен спомен. Единственото нещо, което ги свързва, е че и двамата са били алкохолици.

Сестра му Роуз, синята роза в неговата „Стъклена менажерия“, страда от шизофрения и е подложена на лечение чрез лоботомия. Осем години преди смъртта си, Тенеси Уилямс преживява тотален психически и физически срив. Медицинските показания твърдят, че смъртта му е настъпила вследствие на задушаване. Пластмасовата капачка на лекарствата му за сън е намерена в дихателните му пътища, а до шишето с лекарства е стояла празна бутилка вино.

Уилямс е двукратен носител на "Пулицър", а днес си припомняме думите му.

*******

Ако се отърва от демоните си, ще изгубя и ангелите.

Не се страхувам да умра, но ме интересува дали имам куража да живея.

Приятелството не се повлиява от времето, нито от разстоянието.

Не искам реализъм, а магия!

Защо пиша? Защото намирам живота за неудовлетворяващ.

Омразата е чувство, което съществува, само когато няма разбиране.

Физическата красота отминава - тя е временно притежание. Но красотата на ума, богатството на душата и добротата в сърцето - когато ги има, не само не могат да бъдат отнети, но стават и по-силни с времето.

Каква е победата на котката върху горещ ламаринен покрив? Ще ми се да знаех... Предполагам, че просто да се задържи върху него, колкото се може по-дълго.

Приятелите са начинът на Господ да се извини за семействата, които ни е дал.

Човек е нищо, докато не бъде обикнат.

Не се надявай на деня, в който ще престанеш да страдаш. Защото, когато дойде, значи си мъртъв.

Успехът и провалът са еднакво трагични.

Нищо не върви по-бързо от времето.

Ентусиазмът е най-важното нещо в живота.