Българската писателката с псевдоним Алеона де Кама нахлу смело в творческите среди след невероятния успех на първия си роман „Избирам теб, ЛЮБОВ“. Днес тя отново е обърнала поглед към поривите на душата по един брилянтен начин във втория си роман „Страст за ЖИВОТ“. Освен с писане, младата дама се занимава активно и с образование, посветено на симбиозата между атрактивно предаване на знанието и високите технологии. 

И тъй като обичаме всичко, което прави, решихме да си поговорим с Маги на четири очи за общото между живота, вдъхновението, матрицата, любовта, политиката и образованието. 

Алеона де Кама, благодарим ти за прекрасното вдъхновение, което черпим, четейки „Страст за живот“! Кое те вдъхнови да пишеш за живота?

Самият живот и цялата му красота. Всичко, което ме пали и ме кара да се усмихвам и да съм благодарна, че съм жива. И сигурно провокацията, която получаваме постоянно отвсякъде за това колко нещастни трябва сме и колко много все още нямаме, за да бъдем истински удовлетворени, щастливи, за да обичаме живота. Е, мен тази провокация ме удари право в десятката. Отказвам да я следвам. А ти?

Кога започна да пишеш? Какво те накара да се отдадеш на литературата?

Всяка една форма на изкуство ме кара да се преоткривам – особено литературата и танците. Литературата отваря нови светове, нови вселени пред мен. Провокира ме, подкрепя ме в задаването на въпроси и намирането на отговори, в освобождаването на ограничаващи модели. Или просто в тишаната.  А писането е поредният танц, който играя първо със себе си, а после и с всеки от вас.

Във втория си роман споменаваш „Матрицата“ и способността на едно надарено дете да огъне лъжица с мисълта си. Казваш също, че „всичко около нас следва собствените ни разбирания за нещата“. Е, имаме ли право да обвиняваме системите, които сами сме оформили наистина. Нека поговорим за политика.

Благодаря ти за интересния въпрос. Политиката или която и да е система, в която обществевото ни е поставило да съжителстваме с другите регулирано, е просто поредното нещо, което създава илюзия. Как ще интерпретираме регулациите и динамиките на тази система, зависи обаче от нас и нашето умение да лавираме и да боравим с ума си, с вътрешното си състояние. Циклонът в Гърция, политическите игри на големите, та дори  и новата лимузина на Тръмп, всичко, което ни заобикаля, се бори за нашето внимание, за нашата реакция, защото това е енергия.  Да, моето разбиране за всяко от тях ще определи и моето вътрешно състояние и обратно. Моята философия за живота е да съм информирана и осъзната, да определям сама вътрешното си състояние, а да не позволявам  на външни обстоятелства, та дори и системите, в които живея, да го правят вместо мен и да бъда проактивна там, където вярвам, че може да има своя ефект към цялото. Книгите ми са нещо подобно  - там подчертавам онези ценности, за които искам хората около мен да говорят, а не за агресия, болка и страх. Нека говорим повече за това как да трансформираме тези неща и да открием какво има отвъд тях.

Какво е мнението ти за сегашната образователна система, достатъчно ефективна ли е?

Знаеш, че работя в сферата на образованието, така че мога да кажа, че познавам тази система отвътре. От „кухнята”. Има много предизвикателства, с които работещите в образованието се сблъскват ежедневно. Най-голямото за мен обаче е бързо променящите се нужди на децата и неготовността, нежеланието или неумението на индивида дори да се справи с тези промени, а какво остава за цяла система.  Но аз съм оптимист и вярвам, че самите деца ще започнат да задават темпо, с което ще сме длъжни да се справим. Навлизаме все повече във времена, в които технологиите създават децентрализация и възможност за бърза връзка, която ще позволи на всеки да регулира все по-автономно поведението си, особено в сферата на образованието. 

Разкажи ни малко повече как и най-вече защо реши да оглавиш училище?

Майка ми е основател на Частен образователен комплекс „Светлина”. Първо започнахме от детска градина, сега са няколко. Вече комплексът има и основно училище до 7-ми клас. А от тази година сме в успешно и амбициозно партньорство със Софтуни в Първата гимназия за дигитални науки в България Софтуни Светлина. Цялостните ни политики са да създадем място, където родителите, децата и учителите да могат да работят креативно в партньорство, използвайки най-иновативните методики и образователно-възпитателни инструменти. Е, вече 20 години го постигаме и екипът специалисти, с който работим, става все по-успешен в тази си мисия и все по-силно вярващ, че могат да постигнат чудеса с потенциала на децата. 

Коя е най-висшата цел в живота ти?

Оу, това е много специфичен въпрос. Онова, което съм видяла с годините за мен самата, е, че ако търся висота, трябва да съм готова първо да се гмурна надълбоко към мен самата. Така че независимо какви цели си поставя, за постигането им е нужно да затворя дълбоко очи и да бъда готова да видя. Така че и най-висшата цел започва с това да се осмеля да открия себе си, да живея себе си и да изявя себе си. 

За какво мечтаеше като дете?

Мечтаех много и като дете, и сега. Мога да кажа, че обожавам света на мечтите си и  постоянно се озовавам там. Мечтаех да стана астронавт, да танцувам, да творя дрехи, да пиша. Всеки ден се събуждах с нова мечта и си казвах Аз мога. Майка ми беше казала, че това е фразата на зодията ми лъв и аз не спирах да си повтарям, а тя не спираше да ме подкрепя. И днес продължавам да живея мечтите си и да знам, че за всяка от тях си имам по няколко „Аз мога”. 

Успя ли да реализираш мечтите си?

Успях и успявам да реализирам много от тях. Не съм се отказала дори и от тази за астронавта, просто все още чакам креативността на ума ми да ме изненада под каква форма ще случа и това нещо.

За какво мечтаеш сега?

Мечтая да помагам на повече хора да отключват потенциалите си и да сбъдват мечтите си, защото съм един истински егоист, който иска да живее в свят, пълен с мечтатели, сбъдващи мечтите си.

Най-важното, което човек трябва да знае за любовта е…?

Хаха, много готин въпрос! Най-важното, което човек трябва да знае за любовта, е че няма най-важно, защото то всеки ден се мени. Ние се меним, световете ни се менят, възприятията ни за любовта и за всичко, свързано с нея, се менят. Така че си пожелавам да бъдем по-гъвкави и да позволим промяната да ни обгърне.