Бременността, посрещането на новия член на семейството и началото на съвместния живот в нова конфигурация, грижите за бебето, кърменето и успешните практики, свързани с тези процеси – това са теми, които никога не могат да бъдат изчерпани, особено при наличието на едно бездънно море от информация, в което някои плуват, а други се давят.

Днес избрахме да си поговорим по всички тези въпроси с една много необикновена и всестранно развита личност. Приятно ни е да Ви представим Евгения Даракчиева. Трудно е да я представим с две думи, но ако трябав все пак да опитаме, те биха били „Многоръкият Шива“. Предстои да разберете защо.

По образование Евгения е икономист. С течение на времето обаче се оказва, че това поприще е твърде тясно, за да побере в себе си вичките й интереси и неподозирани таланти, така че някъде измежду ангажиментите, свързани с отглеждането на двете й деца, тя успява да стане също така консултант по кърмене, психолог, доброволец и основател на уебсайт, насочен към психологично консултиране.

Намираме Евгения някъде сред вихъра от деца, клиенти, пациенти, инициативи и ремонти, за да си поговорим с нея.

Здравей, Евгения, и благодаря, че прие да поговориш по някои важни теми пред читателите на Newme.bg. Като за начало – кажи ни малко повече за теб и твоята биография.

След шест годишна стабилна и щастлива връзка с човека до мен, сключихме брак и сме заедно вече малко над 21 години. Имаме две деца - момчета на 12 г. и 7 г. За мен винаги е било важно да имам свободата да разполагам с времето си, затова професията на счетоводител дълго време ми позволяваше да съвместявам успешно служебните ангажименти с отглеждането на деца.

Но това не беше достатъчно?

Не беше достатъчно. За да развивам себе си, междувременно учех неща, които бяха в тотално нова и непозната за мен посока. Започнах с шестмесечен курс за консултанти по кърмене, където се запознах с изключителни жени и малко след това учредихме заедно с тях Национална асоциация Подкрепа за кърмене, където съм вече повече от десет години доброволен консултант. Обучението ми даде нещо безценно - видях един по-различен от стандартния подход в отношенията между родители и деца, познати за мен до този момент. Научих какво е близост и какво е любов.

Вероятно това откритие е „отключило“ интересите ти в насоките, в които се развиваш днес?

Точно така. По естествен път дойде следващият ми курс - „Трениране на успешни родители“ по метода на Томас Гордън. Наблюдавах случващото се около мен в лицето на семейни приятели, на познати и на непознати и откривах нещо общо: темите, които предизвикваха интерес у мен, свързани с отношенията между партньорите в двойката, между родители и деца и семейството като единица, занимаваха всички тях под една или друга форма. По-късно разбрах, че в психологията това се нарича „модели на поведение“.

Записах следващото четиригодишно обучение - по класическа хомеопатия. Исках да разбера повече за цялостните варианти на възстановяване на здравето в семейството. Оказа се, че точно това беше трамплинът за скока в новата ми професия - тази на психолог. И така, вече държа в ръцете си дипломата за втората ми магистратура, този път с отличен успех и взета с много желание.

Предполагам, че в живота и практиката си, си се сблъсквала с много стресирани и объркани майки на новородени. Има ли някакъв начин жената да бъде подготвена за това, което я очаква в началото на майчинството?

Повечето майки не са подготвени - нито за първите дни с бебето вкъщи, нито дори за елементарните грижи около него. Татковците също не са, но има чудесни училища за родители. В крайна сметка никой не се е родил научен, но всеки има възможност да избере как да попълни липсата на знания в определена област, каквато е родителството например.

От изключително значение е бъдещите родители да започнат с подготовката за бъдещия член още преди той да се появи, да четат, да ходят на курсове, да общуват, да се интересуват. Предварителното четене на адекватна информация от проверен и достоверен източник, би помогнало да се развенчаят някои остарели митове и обичаи, свързани с отглеждането на бебето. В тази връзка, бих препоръчала наскоро излязлата книга на Христина Янева - Хедра: Всичко за кърменето (или почти всичко, но практично).

Първия досег на майката с бебето обикновено е в болницата, където полезната информация често е оскъдна. Макар да има тенденция за повече кърмени бебета в последните години, все още не се случва често жена да е виждала как се преобува бебе, или пък как се кърми. В сайта на НАПК има някои много полезни статии, свързани с начало на кърменето и първите дни с бебето. С малки изключения, информацията е приложима и за бебета, които се хранят с мляко за кърмачета.

По твои наблюдения, кой е най-трудният етап от посрещането на новороденото, за който липсва адекватна информация преди раждането?

Вероятно самото прибиране вкъщи и въпросът „Ами сега какво да го правим това бебе?“ е достатъчно стресиращ за родителите. Те трябва да знаят, че педиатърът на детето е длъжен да направи домашно посещение до няколко дни след изписването на бебето, по време на което да даде информацията, с която той самият разполага относно грижите и всички принципни положения при отглеждането на бебето. Оттук насетне всичко остава отново в ръцете на родителите - избор на хранене - ще бъде ли бебето кърмено или не; избор и начин на захранване; ще спи ли в отделна стая или ще бъде при родителите си и т.н.

Друг важем момент са отношенията между самите партньри, които неминуемо ще срещнат някакви предизвикателства. Тук всичко опира до комуникация или по-скоро до липсата на такава. Често мъжете споделят, че се чувстват пренебрегнати и то още в първите месец-два след появата на бебето. Когато не се обърне достатъчно внимание на това усещане, нещата между партньорите неусетно, бързо и трайно се влошават.

Няма да навлизам в подробности, но колкото и отношенията да се променят от факта, че след появата на детето няма как всичко да е същото… е добре да се знае, че може да бъде и по-хубаво, не непременно по-лошо. Няма нищо по-правилно и разумно от това в момент на криза, да се търси подкрепа от специалист в областта на интимните отношения.

Има ли някакви базови съвети, до които би искала бременните жени да имат по-лесен и непосредствен достъп?

Да. Основното е всяка бременна жена да следва своите нужди, желания и инстинкти. Това всъщност са нуждите на бебето по време на самата бременност. Колкото повече са задоволени неговите базови потребности още от утробата, толкова по-голяма е вероятността да расте в мир и хармония със себе си в последствие. В тази връзка - ако за майката е важно да отглежда спокойно бебе, е важно да се грижи първо за себе си.

В практиката ти на психолог вероятно можеш да дефинираш често повтарящи се модели при жените с малки деца. Какви са спецификите на този период от живота на жената и как тя може да премине през него по възможно най-позитивния начин?

Жените с малки деца не се разграничават особено от жените с по-големи деца или пък бременните. Да, има, разбира се, нещо много общо при жените с дечица до 2-3 г., когато ежедневието и рутината могат да бъдат сериозна предпоставка за различни усещания, непознати досега.

Когато нещата, които носят удоволствие на майката, са заменени изцяло от неща, които майката е принудена да прави 24/7, няма кой да я отмени или тя самата не позволява на никого да я отмени… Тогава шансът за щастие и позитивизъм граничи с нула. Дори да успее за известно време да се държи на ниво, точката на кипене ще дойде все някога и тогава проблемът ще се усети с огромна сила.

Всичко е субективно, разбира се, но когато човек постави стабилна основа още преди раждането, а още по-добре - в процеса на планиране на бебе - тогава преминаването през този период може да остане като един приятен спомен.

Каква е ролята на партньора в периода на ранното майчинство и от какво зависи дали бебето ще засили връзката между родителите или точно обратното?

Ролята на партньора е много, много голяма в този момент. Той може да бъде в подкрепа на майката, доколкото времето, работата и останалите ангажименти му го позволяват. И когато жената има нужда да бъде отменена, да излезе или просто да вземе душ на спокойствие, да знае че има на кого да разчита. Съвсем малко помощ понякога е напълно достатъчнa за релаксиране и връщане към нормален човешки вид.

В отглеждането на бебетата двамата родители имат равни права и макар по начало майките да прекарват повече време с бебето, нека дадат шанс и таткото да заеме своето място. Гушкането и носенето на бебето през нощта например, може също да е в компетенциите на бащите. То влиза в концепцията за равни права и отговорности при отглеждането на детето.

Ако се случи да попаднете в ситуация, изискваща посещение на консултант по кърмене, направете всичко възможно и бащата да присъства. В стресови ситуации мъжете действат по-логично, помнят повече съвети, имат по-цялостен поглед над нещата и освен с чистене и готвене, могат да помагат с допълнително напомняне.

Само по себе си бебето не е нито предпоставка за по-добър живот между партньорите, нито предпоставка за по-лош. То няма способността да засили или отслаби връзката между двама души. Ако тази връзка е изначално скъсана, бебето няма нито да я поправи, нито да я доразкъса.

Бабите винаги са били гореща тема. Ще бъде интересно, ако ни разкажеш малко повече за присъствието им в живота на младото семейство от чисто психологическа гледна точка.

Внимание, баби! :)

Едно от най-големите предизвикателства се оказва трайното съжителство с бабите. Макар винаги да имат какво да кажат, те са имали и възможността да отгледат своите деца и не би следвало младите родители да следват сляпо съветите им, колкото и добронамерени да изглеждат. Ако съвпадат с техните виждания, ще е чудесно, но отговорността за отглеждане и възпитание на децата е само и единствено на техните собствени родители, не на баби и дядовци. Родителите спокойно могат да заявят своите виждания и разбирания за възпитание, както и да са категорични. Ако имат проблем с това да заявяват своите граници - да потърсят психолог, ще намерят заедно решението в техния случай.

Същевременно, малките деца имат нужда от здравословно общуване с бабите и дядовците си. Обикновено те са по-спокойни от родителите, играят, занимават се с децата. Приготвят храна, пазаруват, готвят, чистят... И това е идилично. От психологическа гледна точка - ако успеят да присъстват в живота на младото семейство без намеса, а само в помощ, и ако споделят идеята, че децата са само на родителите си – бабите и дядовците са нещо чудесно. Проблемът идва, когато родителите започнат да се чувстват неуверени, или пък неспособни. Това са нещата, които пораждат конфликти.

Кога е редно една жена да потърси професионална помощ? Къде е границата между умората и истинския проблем, между хормоналния дисбаланс и нуждата от психолог?

Ще ми се тук да кажа нещо кратичко, за което също все още има неясноти. Психолозите работят със здрави хора и не предписват лекарства - това е работа на психиатрите.

В тази връзка - търсим помощ винаги, във всеки момент, в който усетим, че нещо излиза извън релси. Това е валидно за мен, за теб, за жена, за мъж… За всеки човек. Границата между умората и истинския проблем? - тук умората Е истински проблем.

Веднага след като се задоволят базовите потребности, може да се премине към търсене на нещо по-дълбоко, което ти наричаш истински проблем. За момента, обаче, докато това не е изведено като обособена заявка, няма как да се отговори еднозначно.

В България все още цари повсеместна дезориентация относно съвременните препоръки за успешно кърмене. Като консултант, какво би посъветвала жените, на които то им предстои?

Да четат - от проверени източници; да търсят консултанти, които ще поговорят за техния индивидуален случай; ако не намерят информацията от първия път, да продължават да търсят; да знаят, че има къде да попитат ако не знаят нещо и че никой не се е родил научен; да защитават своя интерес и този на детето; да кърмят между 8 и 12 пъти за 24 часа, да следят препоръките в сайта на НАПК и ако има нещо, което излиза извън описаното - да търсят помощ докато не намерят своя консултант.

Тук е същото като с психолозите - не всеки може да работи с всеки и не всеки е подходящ. Консултантите, за разлика от повечето психолози, са доброволци. Това означава, че за труда, който те полагат - домашна, телефонна или онлайн консултация, те не получават възнаграждение. Времето, което отделят за да посетят майка е от тяхното лично време, от това за семейството им. Консултантите преминават еднакво обучение и вероятността всеки следващ да каже нещо по-различно, не е голяма. Така че директният ми съвет към търсещите подкрепа майки е преди всичко да оценяват и да се възползват максимално от отделеното от консултанта време, вместо да разводняват нещата като общуват с много консултанти едновременно.

Друга тема, по която могат да се чуят и прочетат твърде различни мнения е кърменето след оперативно раждане. Как започва то и как е правилно да процедират майките при такова стечение на обстоятелствата?

След оперативно раждане в момента, в който майката се почувства добре, извън упойка е и може да седи стабилно, няма пречка пред започване на изпразване на гърдата. Съответно - при първа възможност за поставяне на бебето на гърда и ако няма медикаменти, изискващи отлагане на кърменето, то може да започне.

А ако има такива медикаменти, вероятно ситуацията се усложнява. Възможно ли е успешното кърмене на бебе, което е захранено с шише и адаптирано мляко?

Разбира се, възможно е. Практиката познава случаи, при които дори недоносени бебчета, прекарали по няколко месеца в кувьоз успяват да засучат след като се приберат у дома. За времето, през което са били отделени от майката е необходимо тя а поддържа лактацията, като изпразва гърдите поне 8 пъти в денонощието. В някои ситуации е позволено майката да носи изцеденото мляко за хранене на бебето, но пак е субективно, тъй като много зависи от това дали здравословното състояние на бебето го позволява.

В повечето случаи, когато бебето е приемало в началото мляко различно от кърма, или пък тя е била недостатъчно количество, от основно значение за успешно кърмене е желанието и старанието на майката да достигне до необходимите за нуждите на бебето количества мляко. Най-често срещаните трудности за майките освен малко количество и съответно слабо наддаване на бебето, хиперлактация, запушвания, мастити, хормоналните нарушения, (напр. Автоимунен тиреоидит на Хашимото, Инсулинова резистентност, Поликистозни яйчници и т.н.), или пък проблем при бебето. Важно е да се знае, че при колебания за прием на медикаменти от кърмачки, майката може да се обърне за повече информация към медицинските специалисти и фармацевти в НАПК.

Кое е изречението, което най-много пъти си повтаряла като консултант по кърмене? А като психолог? А като майка?

Хаха…

Като консултант по кърмене най-често повтарям бройките на мокрите и пълни пелени, както и броя на храненията за 24 часа.

Като психолог - колкото и да въртим кранчето на студената вода, от него няма да потече топла. Това изцяло важи и за нас, когато сме се установили удобно в комфортната си зона и се оплакваме, че нищо различно не се случва. А звучи толкова просто - за да постигнем нов резултат, е нужно да направим нещо ново.

Като майка – когато детето иска съвет, обикновено отговарям с: „Искам да чуя първо ти какво предлагаш“, или ги питам директно: „А ти какво мислиш, как ще стане това?“

Аз и читателите ти благодарим за отделеното време. За финал, ако трябва да кажеш едно изречение на всички майки, които в момента преживяват трудности и стрес, свързани с майчинството - само едно - какво би било то?

Всяка една секунда, прекарана заедно с детето е наистина важна - както за него, така и за вас и дори да не го усещате сега, идва време, когато ще сте наистина благодарни на себе си и… Щастливи. J

Разделяме се с Евгения с обещанието да продължим да се допитваме до нея за важни въпроси, свързани с бременността и майчинството, тъй като, по нейни думи, достоверните източници на информация са първата крачка към успешно преминаване през този деликатен период. А за нас, тя е именно такъв.