Тази статия нямаше да я напишем, ако не бяхме видели издадената в 1935 година в Америка книга „Your Wings“ („Вашите криле“) на Асен Йорданов и ако не бяхме прочели, че според астронавта Нийл Армстронг - първия човек, стъпил на Луната - както той, така и повечето американски летци са се учили на авиация от мистър Йорданоф... Но да караме подред...

Асен Йорданов се ражда в 1896 година в София. Бащата Христо Йорданов, родом от Враца, завършва икономика и химия в Германия, защитава докторат по индустриална химия, специализира в Италия, говори четири езика, автор е на научни публикации, заема високи длъжности, като например окръжен управител на Враца и директор на Българската земеделска банка, а е и заможен човек – собственик е на две мини и голям селскостопански чифлик...

Майката Дочка пък е от фамилията на потомствените разградски тютюнотърговци Механджоглу (в Османската империя с наставката „оглу“ отличавали най - почтените и уважавани фамилии), баща й е депутат в Учредителното събрание в Търново в 1878, самата тя учи в Италия пиано и оперно пеене, а като омъжена жена и майка на пет деца, за собствено удоволствие пише пиеси и стихотворения.

Вижте още: Емблематичният Тодор Ф. Чипев

Казват, че три са факторите човек да стане личност – семейството, средата, в която се развива, и това, което той сам направи за себе си. В този смисъл родителите на Асен възпитават либерално децата си, защото смятат, че така развиват творческото начало в тях, и даже да има защо, никога не ги наказват, а разговарят като „равни с равни“. 

Детството на Асен и четирите му сестри минава в семейния чифлик в село Згориград, зад прохода Вратцата, над чиито изумителни варовикови зъбери се вият орли... И там малкото момче започва да се интересува от това, което ще го интересува цял живот – летенето, и затова разглежда крилете на кокошките, патиците и гъските и се опитва да превърне чадъра на баща си в парашут, а според писателката Вера Мутафчиева (баба й е първа братовчедка на Асен) показва и „упорит интерес към техниката – разглобява и сглобява всевъзможни механизми.“

Когато пък бащата става директор на Търговската гимназия в Свищов и семейството се мести там, любознателното хлапе непрекъснато влиза в часовете по физика и химия, а почва да прави и любимите си хвърчила и да тича по брега на Дунава, докато вятърът ги вдигал високо в небето...

От 1911 година семейство Йорданови заживява в София. Същото лято бащата взима сина си да разгледат Техническото изложение в Торино, а после го оставя в Женева да изкара курс по френски. На петнайсетгодишния Асен обаче френският му доскучава и той решава да отскочи до Гренобъл при леля си – вярно, само на 140 км, но във Франция все пак... Там обикаля улиците и гледа витрините с техника, докато в София разбират това и баща му пристига по най – бързия начин, а резултатът е, че Асен се сдобива с мотоциклет - чудо невиждано за онова време...

Вижте още: Вазови(те) – големи за себе си, големи за България

Но да не си помислите, че Асен бил мамино синче, което родителите му умирявали с подаръци... Нищо подобно, Асен е момче с интереси и вкъщи има дори ателие, където все чертае, майстори и сглобява нещо... И скоро след връщането в София той конструира планер - по принцип безмоторен самолет, който друг самолет вдига с въже, а при достатъъчна скорост и височина почва да лети сам...

Планерът на Асен от бамбукови пръти, тел, части от старо пиано и две велосипедни колела тежи 23 кг, дълъг е 7 м и е широк 1,20 м. Момчето напъхва ръцете си в специалните процепи в крилете, двама войници се затичват, дърпайки го с въжета, планерът се издига на 12 м, лети 12 минути и после Асен го приземява...

Някъде по това време бащата купува Форд и освен мотоциклета Асен подкарва и автомобила, а докато веднъж вози семейни приятели, мъжът и жената така се впечатляват от това, как момчето се държи като голям мъж, че го канят да им гостува в Париж. И през лятото на 1912 Асен се озовава във френската столица.

Оказва се, че на тамошното летище Бурже се провежда авиационно изложение и всеки ден известни пилоти демонстрират авиаторски умения. И Асен почва да си дели времето между летище Бурже и школата за пилоти в градчето Етамп недалеч от Париж, където авиатори от различни страни слушат лекции на светила като братята Райт, извършили първия в историята полет във въздуха...

И докато Асен се мотае напред – назад из школата, съдбата му не спи... Един ден пилотът Симеон Петров, който с шефа й Берио вече е извършил първия нощен полет в историята на Франция, разпознава в Асен момчето, което в София е конструирало планер, представя го на мосю Берио и цяло лято Асен посещава лекции...

Вижте още: Баронеса Юлия Вревская остава завинаги в България

През есента на 1912 избухва Балканската война и той иска да се запише доброволец, но едва е навършил шестнайсет години и баща му е против. Чак когато Асен му припомня как им е разказвал, че навремето той самият е прекъснал следването си в Германия, за да участва в Сръбско-българската война, бащата отстъпва... 

И Асен се озовава на едно от първите военни летища в света – до Свиленград и на 20 км от фронтовата линия, където армията ни се бие с турците. Да кажем и че в 1912 имаме 23 самолета - колкото Великобритания и повече от САЩ, Италия и Япония поотделно!

Тогава все още се чудят как да използват самолетите, но скоро започват да извършват разузнавателни полети, а в тях взима участие и Асен Йорданов. Когато пък не лети, се опитва да научи всичко за механиката на самолетите - разглежда разглобените им части, мери, чертае и си записва някакви си неща.

В началото на Първата световна война Асен е в София, защото е ученик все пак, но започва да конструира самолет, т.е. машина, която лети сама, а както винаги баща му е до него... От чужбина пристигат купища части, които двамата описват, номерират и складират, двигателя го дава Военното министерство, а накрая в салона на бивш ресторант Асен и Иван Платников, най – известният по това време авиомеханик, сглобяват самолета...

На 8 август 1915 на летище Божурище край София самолетът е вдигнат във въздуха, но полетът замалко да завърши с катастрофа.  След два дни самолетът пак литва, но при първия завой закривява към земята и пилотът едва спасява положението. И след като натягат някои връзки в машината, третият полет е триумфален, ето защо и днес много хора приемат 10 август 1915 година за рожден ден на българското самолетостроене...

 Вижте още:Трябва ли му на Захарий Стоянов квартална улица на неговото имe

Няма да описваме самолета „Йорданов – 1“, но Министерството на войната го признава за изобретение, откупува го от Асен Йорданов, за да почне серийно производство, макар че това не се случва, и му връчва стипендия за изучаване на инженерни науки в чужбина.

В това време той вече е завършил гимназия и е в Школата за запасни офицери. След нея завършва в съкратени срокове и Авиационното училище в Божурище и през цялата Първа световна война Асен Йорданов е „в окото на бурята“ - на летище Удово в Македония, откъдето извършва 84 бойни полета... 84 бойни полета!

Но животът е странно нещо -  както е поел в своята си посока, нещо се случва и човек не може да продължи... Когато войната свършва,  като на съюзник на победената Германия, Ньойският договор ни забранява да имаме армия, в резултат на което самолетите ни са унищожени, а пилотите – разпуснати... И как се е чувствал 23 - годишният Асен Йорданов, при положение че оттук – нататък не е можел вече да лети, можем само да предполагаме...

През пролетта на 1921 Международната авиационна федерация обявява състезание с награда 1 милион долара за обиколка на земята със самолет. И Асен Йорданов с пилота Сашо Стоянов решават да се пробват, а Асен пише на министър - председателя Стамболийски, че искат да участват в „епохалния проект“, за да покажат „българския дух от най-добрата му страна“, но се нуждаят от финансова помощ. И когато им я дават и пристигат в Ню Йорк, се оказва, че „епохален проект“ няма да има, защото мераклии са само двамата българи...

Коя е причината момчетата да решат да останат в Ню Йорк, можем да предположим - след Балканската (1912), Междусъюзническата (1913) и Първата световна война (1914 - 1918) България е разсипана и й е забранено да има авиация, а в Америка всичко изглежда от прекрасно по – прекрасно, да не говорим и че поначало младите хора не се страхуват от неизвестността...

Вижте още: Без полковник Серафимов и досега Родопите можеха да са извън България

Цяла зима момчетата ринат сняг по улиците за по 50 цента на час и се справят, но пролетта Сашо поема към България и Асен остава сам. Но той е твърдо решен да успее, затова се хваща на всякаква работа и всяка свободна минута е в Обществената библиотека, където сам учи английски и чете книги за авиацията, макар че в началото нищо не разбира...

И когато след година - две го взимат в самолетостроителната компания „Къртис - Райт“ като чертожник, той прави първата стъпка към мечтата си да се занимава с авиация, но само първата, защото ще му трябват още няколко години, за да завърши авионженерство, радиоинженерство, химия и физика и да вземе документ за пилотска правоспособност...

И когато постига всичко това, в „Къртис - Райт“ вече е инженер - конструктор... Казват, че бил работил в конструкторските екипи на „Боинг”, „Локхийд”, „Дъглас” и „Пайпър”, но потвърждение за това не намерихме, а само че създава инструкции за поддържане и пилотиране на самолетите им. Започва и да превозва въздушна поща, да извършва чартъри с частни клиенти, а и да обучава хора, които за свое удоволствие искат да пилотират самолети... 

В 1929 година се случват няколко важни събития в живота на Асен Йорданов - жени се, в България умира баща му, в Америка започва Голямата депресия и понеже „Къртис - Райт“ прави големи съкращения, той остава без работа, но докато се чуди какво да прави, получава предложение да напише книга.

Вижте още: Трудните истини за Ботевата чета

И в 1932 той я написва. Книгата се казва „Летенето и как то се прави“ („Flying and how to do it“). В 1936 следва „Вашите криле“ („Your Wings“), станала истински бестселър... Всъщност българинът Асен Йорданов издава в Америка 9 книги за авиацията и летенето, наистина много популярни - може би защото в тях написаното е онагледено с множество илюстрации и така (леко) наподобяват комикс, но какво значение има какво са наподобявали...

В 1940 Асен Йорданов създава собствена компания - Jordanoff Aviation Corporation, а после още няколко. И когато Америка се включва във Втората световна война, 400 служители на компанията с ръководства с текст и илюстрации обучават по най – бързия начин доброволци за пилоти, а с подобни „картинни“ инструкции научават техници да сменят двигателите на самолетите три пъти по-бързо, отколкото досега...

Скоро флотът на САЩ моли за картинни наръчници за кацането на самолети върху самолетоносачи, а от ВВС (Военновъздушните сили) следват поръчка след поръчка... И Асен Йорданов с екипа си работи денонощно, а в 1945 списание „Mechanix Illustrated“ пише, че през войната той така ускорява подготовката на американските пилоти, щурмани и наземен технически персонал със своите наръчници, че те стават като „Библии за ВВС на САЩ.“ Забележително признание за интелектуалния продукт на българина Асен Йорданов, както бихме казали днес...

Вижте още: Кой открива защо българското кисело мляко е уникално

След края на войната той се насочва към друг бизнес и конструира въздушната възглавница и апарата „Джордафон“ – предвестника на днешния телефонен секретар, но се намесват монополите, следват съдебни дела и изобщо става сложно... И Асен Йорданов разбира, че е достигнал апогея на възможностите си и че е време да се оттегли... И се оттегля, за да остане за американците българинът, нищо че го наричат Джери, който им е помогнал да се научат да летят...

И само малко да предварим събитията и да кажем, че когато Асен Йорданов си отива от тоя свят, Ню Йорк го прави свой почетен гражданин, на летище “Ла Гуардия” поставят паметна плоча с името му, а Музеят на авиацията и космонавтиката във Вашингтон излага вещите и личния му архив, защото в Америка ценят хората, допринесли за развитието й, дори и след смъртта им...

Как стои въпросът с носталгията, е деликатен въпрос, но след 1944, когато ситуацията в България се променя главоломно, на свой приятел Асен Йорданов пише: “Искало ми се е и ми се иска в родината да оставя своята опитност и знания, защото ще бъдат в полза на всички в България, но не ме пускат да си дойда”.

Какво означава това, никога няма да разберем, но добре поне че в 1947 Асен Йорданов се събира с майка си и трите си сестри, пуснати да заминат... Майката остава в Америка 7 години, после се връща в България... Две от сестрите му се омъжват в Америка и остават завинаги там... Третата заминава от Америка за Париж и остава завинаги там (съпругът й е царски генерал и затова синът им, студент в Париж, след 1944 не се връща в България), а четвъртата остава в България просто защото никъде не заминава... Асен Йорданов и той остава в Америка – с три брака зад гърба си и без деца, но да не навлизаме в лична територия и в лични болки...

И когато умира, приятелите му разпръсват от самолет праха му, но няма как вятърът да не е довял поне една прашинка до България, и то до село Згориград, зад прохода Вратцата, над чиито изумителни варовикови зъбери се вият орли... Защото в последните си часове Асен Йорданов говори именно за Згориград, знаейки, че вятърът фучи насам – натам, но всичко чува...

*  Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение на редакцията на Newme.bg

Вижте още:

Трябва ли му на Захарий Стоянов квартална улица на неговото имe

Къде някога българите започват да „ваканцуват“

Баронеса Юлия Вревская остава завинаги в България