Великият художник Салвадор Дали оставя ярка светлина в историята не само с изкуството си, но и с ексцентризма си. Творецът има силно въображение, но и силен нарцисизъм и мегаломания. Критиците му твърдят, че поведението му е рекламен трик, но никой не може да отрече колко талантлив е. 

Дали проявява любов към всичко, което е позлатено, и има прекомерна страст към лукса и ориенталската мода. Като казахме богато въображение, не преувеличихме - в един момент творецът дори си измисля арабско потекло. Над всичко това обаче остава талантът му. Спомняме си за Дали с неговите собствени мисли и малка част от творчеството му...

На шест исках да бъда готвач. На 7 исках да бъда Наполеон… И от тогава се амбицирам все повече.

Грешките са почти винаги нещо хубаво, свещено. Никога не се опитвай да ги поправиш. Точно обратното - осмисли ги, разбери ги добре. Чак след това ще можеш да ги оцениш.

Не се страхувайте от съвършенството. Не можете да го постигнете. Още повече, че в съвършенството няма нищо хубаво.

Има само една разлика между мен и лудия човек. Лудият мисли, че е добре, а аз знам, че съм луд.

Интелигентност без амбиция е като птица без крила.

Художник не е онзи, който се вдъхновява, а онзи, който вдъхновява.

Всички мои усилия, всеки ден и от край време целят едно единствено нещо: да успея да бъда Салвадор Дали.

Грандиозната трагедия, която наричаме модерно изкуство.

Аз не взимам наркотици. Аз съм наркотикът.

Когато гледам звездното небе, то ми се струва малко. Или аз раста, или вселената се смалява. Освен ако не са и двете едновременно.

Политиката е вицът на историята.

Целият свят ми е роб. Винаги идва един момент в живота на хората, когато разбират, че ме обожават.

Двете най-щастливи неща, които могат да се случат на един съвременен художник са: първо, да бъде испанец, и второ, да се нарича Дали. Случиха ми се и двете.