Тази статия нямаше да я напишем, ако тези дни не беше започнало съдебното дело срещу собственика на фалиралата през 2014 година Корпоративна търговска банка (КТБ) и не бяхме прочели, че той е обвинен в 146 финансови престъпления за 2.7 милиарда лв, ако не се бяхме замислили как в наши дни този човек е могъл да отвори банка и как някога е ставало това, и ако не се бяхме сетили красивата сграда на печално прочулата му се банка на коя банка е била някога сграда и кои са били някога собствениците й... Но да караме подред... 

И като започваме разказа си за тях, но преди това за предците им, ще напишем това, което и друг път сме писали - че според нас от три фактора зависи какво човек ще постигне в своя живот – от семейството, от средата и това, което той сам направи за себе си.  

На десетина км от Велико Търново и на два от Горна Оряховица се намира Лясковец, за който в един султански ферман от 1538 четем: „Живеещите тук да се самоуправляват автономно, като свободни граждани... Раята да не се напада, изтезава и измъчва...” И макар султанските фермани да са се изпълнявали малко „афиф“, т.е. отгоре – отгоре, факт е, че по време на робството лясковчани живеят спокойно и се занимават с традиционния поминък тук - лозарство и градинарство.

Вижте още: Големият Симеон Радев

Сведенията за „първия“ Буров в Лясковец - някой си Кондо - са от 1700 година, като той може да не е първият, просто преди тази година няма сведения. И ако си представим какво би могло да пише в семейна хроника на Бурови за периода 1700-1800 година, вероятно бихме прочели това: „Кондо търговец роди Димо. Богатият и пръв чорбаджия Димо роди Цони. Хаджи Цони търговец роди Атанас, Парашкев, Първи и Илия. Търговецът Атанас ...“ и т.н., от което бихме разбрали, че още първите Бурови са се занимавали с търговия и че това се превръща във фамилна традиция.

През 30-те години на XIX в. последните в семейната „хроника“ на Бурови се захващат и с отглеждането на копринени буби, като за това наемат хора от Лясковец и околността. Ставайки монополисти в този „бизнес“, Бурови натрупват много пари, тъй като по това време в Италия и Франция всичко живо търси да купува коприна.

И може би тук е мястото да кажем, че по принцип всяко поколение Бурови действа заедно за фамилното благо, нещо характерно за онази епоха. Как са си разпределяли печалбата, не можем да кажем, но като му е идвало времето да се задоми, всеки Буров е подхващал и нещо отделно, че като пораснат децата му, да почнат с баща си заедно да трупат семейно богатство, докато и на тях им дойде ред да се задомяват...

Та към 1830 един от Бурови (те) - Атанас (хаджи Цонев) Буров се жени за еленчанката Станка Михайловска. На нея единият й брат е големият борец за църковна независимост Иларион Макариополски (това е църковното му име), а на другия й брат, възрожденски учител и общественик, синът е писателят Стоян Михайловски, авторът на „Върви, народе възродени“.

Вижте още: „Александър Невски“ е нещо много повече от храм и паметник

Така се сродяват две български фамилии, от които едната действа на общественото поле, а другата - на „икономическото“, без обаче да страни́ от народните дела, защото брат му на Атанас Буров например участва във Велчовата завера - въстание против турците в Търново в 1835, а по принцип и защото в много по - късни години Бурови участват в различни народополезни начинания, за които ще ще разкажем по – късно...

Търговията в дюкяна на Атанас Буров върви и след някоя и друга година той успява да купи и гори, ниви, лозя и градини. С жена си имат четирима синове и две дъщери, но няма да им пишем имената, защото в рода Бурови имената са много еднакви и става объркване. Та тези деца са още съвсем невръстни, когато бащата внезапно умира. И майката изпада в тежко положение, но брат й Иларион Макариополски не я оставя сама в нещастието, а всячески й помага и с общи усилия успяват да ги отгледат.

След няколко години момчетата порастват и повеждат семейството напред - стопанисват успешно имотите и се разправят с надничарите и разни такива, а даже успяват и да отворят дюкян за колониални стоки, железария и дребен селски инвентар, като оставят да го върти най – малкият брат, по това време 11 – годишен...

Вижте още: Мистичният пръстен на Шаляпин, но дали

Напреднали много, в 1847 братята имат вече и търговска къща „Анастас Буров и сие” - за търговия с вина и ракии и износ на добитък. И понеже това се оказва много доходно, след 3-4 години те откриват и спиртна фабрика, а и от местния турски бей откупуват половин мелница, та започват и брашно да мелят. А когато минават петнайсетина години, че и повече, преместват „централния офис“ в Горна Оряховица, където пък отварят голямо питейно заведение. И ако на някого това му се вижда лесна работа, ние ще кажем, че се лъже - някога богатство се е печелело с предприемчивост, каквато обаче малко хора са притежавали, но и с къртовски труд...

И понеже вината и ракиите на братята се търсели много в Цариград, те купуват и 400 дка лозя и „затварят“ производствения цикъл; започват да отглеждат и зеленчуци  за семена; единият брат в съдружие печели търг за доставки на месо и пак в съдружие отваря животновъдна ферма; други двама пък учредяват общо търговско предприятие за търговия с месни произведения; в съдружие печелят и търг за откупуване на десятъка върху вършитбата, което ще рече, че Бурови мерят добива от пшеница на българите и определят колко е една десета от него, че да отива за натурален данък за турците...

През 60-те години Бурови имат търговска къща, спиртна фабрика, 7 дюкяна, доста имоти и много пари. И тогава отварят в Горна Оряховица лихварско бюро, а скоро и в Търново, Свищов и Русе. И няма какво да го усукваме -  лихварството си е лихварство, обаче през Възраждането нещата стоят малко по – различно, защото доста българи се ентусиазират да правят „бизнес“, но нямат пари, а не им се започва от нулата. И понеже само в Русе имало някаква земеделска каса, отпускането на кредит от лихвари на тях им идвало добре, освен и че Бурови правели това при много изгодни условия, а на сигурни клиенти - и само на „честна дума“. После хората започват и да си оставят парите на съхранение срещу лихва при тях и може да ви прозвучи всякак, но така Бурови полагат основите на банковото дело в българските земи.

През всичките тези години те не се посрамват и като патриоти. Единият брат довежда от Атон монах за учител в Лясковец, а после всичките братя се борят за истинско училище, макар и да не успяват... Помагат на местните църкви, на борбата за църковна независимост и на националноосвободителното движение, но дали защото вече са усвоили банкерското правило, че „парите обичат тишината“, никога не изтъкват това...

Вижте още: Безподобният Пенчо Семов

В 1904, когато вече са починали, с пари на четиримата братя Бурови наследниците им изпълняват мечтата на бащите си и построяват по проект на забележителния български архитект Петко Момчилов (Александровската болница, Централната баня, Синодалната палата в София) красиво, кокетно и много красиво едноетажно училище. И дълги години хората му казват „Буровото училище“ и него още си го има там, където си е било винаги в Лясковец...

Преди това обаче, в 1862, един от четиримата братя - Димитър (този, който на 11 години върти бащиния дюкян) отваря сам банкерско-търговска къща „Буров Д. А. и съдружие" с традиционната фамилна дейност - износ на кожи, добитък и копринени пашкули, внос на стоки за бита и отпускане на кредити. Прави това най – вероятно защото вече е на 23 години и му предстои да се задоми, т.е. време е да помисли и за самостоятелността си, но както казахме, това не противоречи на фамилния „кодекс“ на Бурови. Всъщност Димитър Буров ще се окаже най – о̀правният от братята си, без обаче да ги ощетява и без да се отделя от общия „бизнес“.

В 1871 той се жени за дъщерята на известните Поптодорови от Арбанаси и създава прекрасно семейство. В 1873 им се ражда син, а в 1875 още един и след години Иван Буров и Атанас Буров ще станат най-известните банкери на България, но за тях ще разкажем във втората част на статията ни, а сега просто погледнете снимката...   

Междувременно започва Руско – турската война (1877-78) и макар българите да знаят, че ако руснаците победят, това ще доведе до свободата им, някои нашенци се възползват от ситуацията и продават скъпо на руснаците - вино например - но не и Бурови, и за това има документи. Защото те може да са били богати и пребогати, но са хора с класа и никога не се излагат...

Освобождението пък им отваря други възможности... Започват да  изкупуват воденици, къщи и земи на завинаги изселващи се от България турци. Казват, че правели това на безценица, но ние сме малко резервирани към това твърдение, защото едно нещо струва толкова, колкото пари успее да получи за него продавачът... Самият Димитър Буров купува и парцели за строителство, отваря дюкяни в центъра на Горна Оряховица и Лясковец, изнася какви ли не стоки, отпуска кредити, открива модерна мелница и има 15 чифлика в Добруджа с общо с 25 – 30000 крави и хиляди овце и така нататък и така нататък...

Вижте още: Емблематичният Тодор Ф. Чипев

И да вметнем, че Димитър Буров не е само търговец, а се занимава и с обществена и политическа дейност. В 1879 е избран за делегат на Учредителното събрание в Търново, изработило първата българска конституция и избрало столицата на Княжество България и първия български княз. Петнайсетина години по - късно Димитър Буров ще стане и съосновател на Народната партия и неин водач в Горна Оряховица и Търновския край. И ще се занимава с политика не защото се чуди какво още да прави или защото ще има лични облаги - той вече е богат и пребогат - а защото животът на България не му е безразличен...

Преди това обаче, няколко години след Освобождението, двама от братята му умират... И както някога на него и братята му вуйчо им Иларион Макариополски помага, така сега Димитър Буров „събира“ около себе си синовете на починалите си братя (неговите деца Иван и Атанас са още малки), а към „групата“ се присъединява и Илия Шаранков, чийто баща също умира. А Илия е син на по – голямата сестра на Димитър Буров - може да не сте обърнали внимание, но в бащиното му семейство са четирима братя и две сестри...

И да кажем, че бащата на Илия е доброволец в Кримската война (1853-1856) между Русия и Османската империя. Освен ордени за храброст, лично руският император му връчва специална почетна сабя, а пишем това, за да кажем, че Буровите са си Бурови, но не се сродяват със случайни хора и затова във всяко следващо поколение гените си казват своето...

И понеже при така стеклите се обстоятелства Димитър Буров става „мотор“ на фамилията, той я „повежда“ напред, като финансира на племенниците си образованието им в чужбина, че да е спокоен за бъдещето им. И после почти всички се включват във фамилния бизнес, но няма да пишем за всички, защото разказът ни ще стане много дълъг, а само ще приведем пример с един от тях - Никола Буров завършва право в Русия, работи във фамилните фирми, а после до края на живота си е председател на Русенската търговско-индустриална камара...

Вижте още: Кой открива защо българското кисело мляко е уникално

С други от племенниците обаче това не се случва, като например със сина на малката сестра на Димитър Буров. Момчето учи право в Германия, но се увлича по философията и литературата и когато се връща в България, така им се отдава, че става известният български публицист и литературен критик Димо Кьорчев...  

Осигурил бъдещето на племенниците си, в началото на 90-те години Димитър Буров създава събирателното дружество „Д. А. Буров & С-ие, Горна Оряховица, Свищов, Русе", за да могат които искат роднини, да работят в него. Дейността е традиционна - внос и износ, търговия на едро и продажба на най – различни стоки в магазините на Бурови.

И докато синовете на Димитър Буров - Иван и Атанас – растат, той  се устремява към още по – мащабни проекти, защото както вече писахме, членовете на фамилия Бурови винаги са били финансово солидарни един към друг, но и винаги всеки е правел нещо за себе си, така че като пораснат децата му, да не започват от нулата, а колкото се може от по – високо ниво...

Димитър Буров постига това за своите момчета и би могъл да спре и оттук – нататък само да харчи... Но това няма как да стане, защото той така е учен, а така и учи синовете си Иван и Атанас - да не разпиляват семейното богатство, а да го увеличават, да живеят пестеливо и умерено и да бъдат пример за околните. И се оказва, че парадирането с пари, безсмисленото им харчене за безполезни вещи или каквото и да е друго не се отнася за Бурови, но и по принцип за всички успели българи по онова време. За тях животът е работа и пак работа и те са убедени, че само с нея човек се чувства истински жив, а случи ли се това, парите сами идват при него...

Вижте още: Историята докосва само когато е истинска

Та по тази причина в средата на 90-те години Димитър Буров основава в Русе акционерното дружество „Постоянство", купува акции в първото българско застрахователно дружество „България" – учредено пак там, а венецът на живота му е отварянето в съдружие на Българската търговска банка – най – голямата банка в България, която 42 години, докато я национализират, но за това ще разкажем във втората част, е известна като „Банката на Бурови“, т.е. на синовете му Иван и Атанас...

И когато си отива от този свят в 1903, Димитър Буров им оставя впечатляващо имущество, бизнес активи и името си на достоен мъж, търговец, банкер и общественик. И на двамата му синове не им остава нищо друго, освен да поемат щафетата, така както са правели предците им и така както винаги е повелявала традицията във фамилия Бурови...

СЛЕДВА:

БАНКЕРИТЕ БУРОВИ. ЧАСТ ВТОРА – СИНОВЕТЕ

*  Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение на редакцията на Newme.bg

Вижте още:

Трябва ли му на Захарий Стоянов квартална улица на неговото имe

Къде някога българите започват да „ваканцуват“

Баронеса Юлия Вревская остава завинаги в България

Вазови(те) – големи за себе си, големи за България

Човекът, който от „всичкото“ си Отечество най-много обичаше Копривщица