Ще започнем с раздялата. Според статистиката всеки втори или трети брак в страната завършва с развод и това е статистика, която взима под внимание само браковете, сключени с официален подпис, но не и двойките, които живеят на семейни начала без брак. 

Като оставим настрана официалната версия на разделите, какво се случва с партньорите след края на връзката? Онези от тях, които първи са си тръгнали, най-често продължават напред. Понякога и двамата партньори успешно се справят с раздялата и продължават живота си, сами или с някой друг. 

Вижте още: Как да обикнеш себе си?

Има обаче една друга част, които остават на нивото на раздялата и стоят там месеци наред или дори години. Хора, които осъзнали загубата на половинката си, се опитват да я върнат с всички сили, с цялата си енергия и с голяма доза обреченост. Независимо от причините за раздялата и „виновника” за нея, понякога единият от партньорите не успява да остане сам. 

Не успява да приеме факта, че е загубил семейството или партньора си, отлага започването на самостоятелен живот и влага всички свои усилия във възобновяването на връзката. Той променя себе си според изискванията и представите на изоставилия го партньор; започва да харесва нещата, които досега е мразил; да прави неща, които довчера не си е помислял… с почти маниакалната идея, че по този начин ще се хареса на напусналия го партньор. 

Вижте още: Живей красиво!

Че той отново ще го заобича, ще му прости всички минали грешки и ще се върне при него. Всички негови постъпки са подчинени на това, половинката да се чувства добре, да й се достави радост, да я накараме да се усмихне. В повечето случаи това не се случва. 

Ако един човек наистина е решил да си отиде, всички жестове от страна на изоставената половинка се третират по-скоро с усещане за вина, за съжаление и досада, отколкото с емоция, която да те накара да се върнеш. 

Вижте още: SOS! Имам фобия

Изоставеният партньор обаче често тълкува цялото това поведение според собствените си желания – нежеланието за среща се оправдава с факта, че „тя/той иска да остане сам за известно време”; отбягването на физически контакт се тълкува като „много е наранен/а, има нужда от още време”; емоционалните избухвания като „ако беше безразличен/на към мен, нямаше да се разстройва”. 

Изследванията са установили, че щом мозъкът е взел някакво решения или идея като единствените валидни и възможни, индивидът регистрира и вижда само постъпки и факти, които доказват това вече взето решение. Именно това кара изоставеният партньор да тълкува погрешно поведението на половинката си. 

Вижте още: Кратък път към щастието

Партньорът, който не успява да приеме раздялата, всъщност остава на етап от живота си, в който подчинява всички свои действия на идеята за събиране и изостава в развитието на всички други сфери: занемарява социалните си контакти, няма желание за излизане, губи всички свои интереси, хобита и др. Много често търси чисто физически непрекъснат контакт със загубения партньор – ако има дете от връзката, оказва постоянна /наистина постоянна, 24-часова/ помощ във връзка с детето; предлага услугите си за помагане във всички други области; търси общи излизания, срещи със стари семейни приятели, прекарване на празниците и почивките заедно и др. 

Създаването или възобновяването на лични връзки – приятелства или контакти с колеги и др. остава на заден план и той не просто не го прави, а дори не усеща желание за това, като обикновено споделя, че „не се чувства готов”. Най-често това наистина е така, само че той не се чувства готов не просто да излезе на кино или вечеря, а не се чувства готов да продължи живота си като цяло. 

Вижте още: Как да разпознаем депресията?

В такава позиция изпадат обикновено хора, които са с ориентация да поставят семейството и хармонията в него на първо място сред приоритетите в живота си. Това е по-характерно за женския пол, но…. се случва на страшно много мъже. Някои от тях продължават този процес на застой години наред, като съм чувала „Ще се почувствам свободен когато разбера, че тя/той има друга връзка!”. 

Това изречение показва директно подчиняване на собственото Аз, на личните стремежи, желания, цели на другия партньор. Сякаш от другия зависи ти да продължиш живота си напред и да оставиш на миналото да си отиде там, където му е мястото. В най-честия случай събирането на двойката отново не се получава. Тези хора губят месеци и години от живота си в опити, които се оказват обречени и напразни. Влагат всичките тези енергия и усилия в нещо, което така или иначе никога не настъпва, вместо да ги насочат към доста по-здравословното развитие на собственото Аз и на собствения живот. 

Вижте още: 6 грешки, които отблъскват мъжете

Истината е, че напусналата те половинка би могла отново да се заинтригува от теб, ако види в лицето ти един успял, самоуверен и развиващ се човек, оставил миналото зад гърба си и продължил напред с всички сили; обратното – молеща и чакаща дребни жестове на милосърдие фигура буди по-скоро съжаление и вина, не и любов и интерес. 

Може би за някой, който току-що е изоставен тези думи ще прозвучат грубо, но понякога ние имаме нужда от по-здраво разтърсване на рамото, а не от приятелски утешения. Здравословен за осъзнаване факт е, че ти трябва да продължиш живота си, независимо дали сам, с този човек или с друг човек до себе си. Ако ти не помислиш за собственото си Аз, няма как да очакваш, че някой друг ще го направи вместо теб; ако ти не поставиш себе си на първо място и не започнеш да се уважаваш, е невъзможно да получиш уважение и любов от някой друг. 

Вижте още: 5 неща ни пречат да сме щастливи

Всеки от нас отговаря за себе си, не за другия; отговаря за собствените си постъпки, мисли, убеждения и цели. Най-добрият сценарий е да насочим всичките си усилия към личните си цели, всичките си мисли към по-добър живот за нас самите. Напусналият ни партньор отдавна е успял да продължи живота си; с раздялата ви, той си е отишъл от общото ви минало, семейните ви спомени и планове; време е и вие да архивирате миналото и да оставите другия наистина да си отиде…