Обществото и всички медии непрекъснато ни внушават определен начин на поведение и визия. Вследствие на постоянно рекламирания ни модел, все повече момичета искат да имат външния вид на манекените от модния подиум и съпътстващите го внимание и обожание. В тийнейджърска възраст това е често срещано желание и най-лесният начин за постигането му е свалянето на няколко килограма. 

Кога губим контрола си върху теглото и стигаме до драстични мерки, граничещи с психична болест? Какво се крие зад нереалистичното желание да си все по-слаб и какви са последиците от това върху организма и здравето ни?

В желанието си за абсолютен контрол върху външния вид и теглото, някои хора стигат до убийствени последици, в буквалния смисъл на думата. Анорексия невроза, както е известна в медицинските среди, е разстройство, засягащо най-често млади момичета в юношеска възраст и млади жени, но нерядко и момчета и млади мъже. Анорексията се характеризира с предумишлено и постоянно намаляване на теглото, поддържано от самия индивид. С други думи, анорексията е едно постоянно гладуване, чиято цел е постигане на “идеална” фигура.

Вижте още: Да се справим с обидите от партньора

Главните причини за развитието на анорексията все още не са напълно изяснени, но има повод да се смята, че наред с чисто психологичните характеристики на личността, някои социални, културални и биологични фактори също допринасят за пораждането на хранителни разстройства. При анорексията болният прогресивно намалява теглото си следствие на нереалистична представа за външния си вид. Налице е постоянен страх от напълняване, контролиран с доброволно гладуване, понякога в съчетание с предизвикано повръщане на поетата храна. 

При болните от булимия, при които храната замества някакво липсващо удоволствие, се стига до неконтролируамо тъпчене с храна, и последващо освобождаване от поетите калории, най-често отново чрез повръщане. 

Вижте още: Хората, които се надценяват

Булимията е синдром, характеризиращ се с повтарящи се пристъпи на преяждане, при които мисълта на болния е изцяло подчинена на контрола на телесното тегло. Болните от анорексия и булимия използват различни начини за освобождаване от погълната храна чрез диуретици и разхлабителни медикаменти и често са невероятно изобретателни в това. 

Контролът на телесното тегло обикновено се съчетава с изтощителни физически упражнения и отказ от висококалорични и богати на мазнини храни. Обикновено болните не признават ниското си тегло за медицински проблем, дори и когато стигат до колабиране, вследствие на изтощението на организма.

Тези две заболявания са изключително опасни за здравето и живота на болния и за лечението им е наложителна съвместната работа на диетолог, психолог и медицинско лице. Диетологът се грижи за физическите характеристики на разстройството, докато психологът поема онази част от проблема, която се корени в начина на мислене на болния. 

Вижте още: Имаш ли време за себе си?

При булимиците тъпченето с храна обикновено идва да замести някой процес, който липсва в живота или е липсвал в детските години на болния. Натрапчивият страх от напълняване при хората с анорексия и булимия обикновено е резултат от личната нереалистична представа за външния вид и ниската самооценка на индивида. От психологическа гледна точка, хората развиващи анорексия или булимия, са свръхкритични към себе си и в определени области са склонни към перфекционизъм. Доста често заедно с хранителното разстройство се появява и депресия или някои нейни симптоми и честа промяна на настроението.

Сред външните признаци, които забелязват околните, освен драстичното намаляване на теглото, са и влошаващите се резултати в училище или на работа. При някои болни, вследствие склонността към перфекционизъм, този спад е възможно и да не се забележи. Прекъсване на контактите с приятели, колеги, съученици, както и влошаване на отношенията в семейството са част от социалните последици на хранителните разстройства.

Вижте още: Как да се погрижим за себе си?

В най-тежките случаи на анорексия и булимия може да се стигне до самонараняване и опити за самоубийство, вследствие на изкривеното виждане на теглото и личността на болния. По отношение на физическите и здравословни проблеми на непълноценното хранене, болният развива хипотермия, анемия, смущения в ендокринната система и спиране на менструацията при жените. Понижената функция на имунната система, като резултат от постоянното недохранване води до отпадналост, главоболие, недостиг на различни вещества в организма, рушене на зъбите, косопад и чупливи нокти.

До преди няколко години се смяташе, че непрекъснатите диети водят до появата на хранителни разстройства като анорексията и булимията. Към настоящия момент учените намират доказателства, че склонността към хранително разстройство е предварително условие за използването на драстични методи за намаляване на теглото. Обикновено причината за появата на хранително разстройство е строго индивидуална и може да се търси в детските години на болния или в неговите междуличностни отношения към настоящия момент. 

Вижте още: Как се отказваме от щастието?

В повечето случаи на хранителни разстройства преди отключването на заболяването болният е страдал от прекомерна тревожност, свързана с междуличностните му отношения. Желанието да отслабне се появява като мираж, че след това ще бъде по-щастлив, по-обичан, по-харесван от останалите или от някой конкретен човек. Често със започването на гладуването и преди задълбочаването на тревожните симптоми, болните от анорексия получават положителни отзиви за външния си вид от приятели и познати, което затвърждава убеждението им, че възприетият от тях режим по отношение на теглото наистина им помага да бъдат по-щастливи. Утежняващ за заболяването е и факта, че болните от хранително разстройство доста умело прикриват начина си на хранене или липсата му. В повечето случаи близките твърде късно забелязват развитието на болестта и то в момент, в който болния се нуждае от спешна медицинска намеса и вече е застрашен живота му.

Лечението на хранителните разстройства е много труден и продължителен процес. Дори и след възстановяването на болния, след известен период анорексията и булимията често рецидивират. Ако имате близък, който страда от анорексия или булимия, е наложително веднага да се потърси медицинска помощ, без значение дали у болния има мотивация за промяна и оздравяване или не. 

Вижте още: Съвършенството на всяка цена

Съчетанието на компетентна и професионална помощ от психотерапевт и диетолог, както и навременното откриване на опасните симптоми на анорексията и булимията гарантират връщането към здравословен начин на живот и нормално тегло.