Можете да задавате своите въпроси към психолога Лена Лалчева на лично съобщение в страницата на Newme.bg във Facebook или на office@newme.bg.

Когато се появи дългоочакваният нов член на семейството, заедно с еуфорията и поздравленията през първите дни, идват и умората, недоспиването и постоянното усещане за „на ръба“ и пълното изтощение на родителите. 

След първите осемнадесет месеца малкият ни човек вече е достатъчно голям, за да опознава света около себе си, грижите за него са по-малко, можем да спим по цяла нощ без прекъсване и е дошъл моментът да се наслаждаваме на общуването с проходилото си дете. 

Това, че физическите грижи, които изисква детето ни са намалели в сравнение с първите месеци, прехвърля отговорността и вниманието към новите потребности на детето, а именно - да се грижим за психическото му развитие и всички нови способности и умения, които то придобива. 

Вижте още: Бъди в хармония с Лена Лалчева: Силна жена ли си?

Цялата отговорност за това какъв човек ще стане детето ни лежи върху нас като родители и именно затова първите 7 години са от изключително значение за личностните характеристики на бъдещия възрастен. Какви грешки допускаме в ежедневието си на родители, които са колкото незабележими, толкова и важни? Как да намираме правилните думи, които нежно да оформят личността на детето ни, а не грубо да я потискат и смачкват? 

Ще започна тази рубрика с посланието: Дръжте се с детето си като с най-добрия си приятел или със скъп гост у дома ви! Нека да видим как повечето родители се отнасят към детето си в един обичаен ден на детската площадка. 

Уморената и ангажирана майка дърпа двегодишното си дете от катерушката, докато то упорито забива крачета в земята и не иска да си тръгне. Вече е време за обяд и за следобеден сън, но малчуганът се е заиграл и не му се прибира. Сега си представете, че на приятелката ви не й се тръгва от заведението, в което седите вече от 2 часа и претендира, че иска да си дояде салатата. Ще я хванете ли за дрехите, за да я извлечете от ресторанта и да я поставите на предната седалка на колата или търпеливо и разумно ще я почакате да свърши и след малко ще тръгнете заедно? 

Защо прилагаме двойни стандарти към най-добрия си приятел и към собственото си дете? Лично на мен ми се струва неразумно. 

Вижте още: Бъди в хармония с Лена Лалчева: 10 неща, които ми се иска да бях научила по-рано

Не налагайте властта си насила! 

Ако вашият малчуган се е заиграл, по-добрият вариант е да изчакате да поиграе още малко или с хитрост да отвлечете вниманието му към нещо интересно за него по пътя за вкъщи, така че той сам да пожелае да се прибира. „Сега на път за вкъщи ще минем покрай онова дърво, на което преди малко видяхме красивата птичка. Може би вече е започнала да си прави гнездо. Хайде бързо да тръгваме натам, за да не пропуснем правенето на гнездото.“ 

За „примамка“ може да ни послужи птичката, строителните работници с големия багер или каквото и да е друго, което би впечатлило малчугана ви и би предизвикало интереса му. Обратното, налагането на вашите решения научават детето, че властта е във вас и че неговите желания нямат никакво значение. Всичко това го поставя в позицията на подчинен. 

И понеже всяко дете се учи именно от това, което ние му показваме с поведението си, следващият път то ще се опита да наложи волята си по начина, по който вие сте му показали – със сила, инат или плач. 

Вижте още: Бъди в хармония с Лена Лалчева: Задушаваш ли връзката си?

Постоянното „Внимавай!“

Свръхтревожността е друга грешка, която родителите на първо дете допускат често. Да, прохождащото дете може да падне и да се удари в ръба на масата. Това е нормално и се случва на всяко дете. Вместо да притичваме до него всеки път, когато наблизо има опасен предмет, не е ли по-добре просто да обезопасим ъглите в апартамента? 

Но не можем да обезопасим детската площадка, стълбището и целия свят, нали? Тревожните родители най-често са имали свои тревожни родители или са силно емоционални натури. Обикновено, ако по време на бременността, раждането или първите месеци на детето е имало сериозни здравословни проблеми или застрашаващи инциденти, майката развива свръхтревожност за здравето на детето си. 

Имайте предвид обаче, че тревожността се предава и по генетичен път, и чрез нашето поведение на децата ни, така че е от особена значимост да ограничим притесненията си и детето да ни вижда тревожни възможно най-рядко. Постоянно тревожният родител дава на детето си погрешен и вреден сигнал, че светът е опасен и всеки момент може да се случи нещо лошо. 

Това прави детето пасивно, с ниска или никаква мотивация да изследва непознати, нови предмети или ситуации около себе си. Знаете, че децата са силно любознателни към всичко, което виждат за първи път. Тревожната майка ще потисне това любопитство със собствените си страхове и след години ще се пита защо детето е толкова пасивно или защо във всяка нова група с приятелчета заема ролята на жертва и е винаги тормозено от другите деца. 

Наред с това, детето с тревожен родител на свой ред става тревожен възрастен. В практиката ми почти всеки клиент с тревожно състояние или разстройство споделя, че е имал тревожна майка или баба. Моделирайте собственото си поведение и потискайте емоциите си всеки път, когато имате желание да кажете „Внимавай, това е опасно“. 

Вижте още: Бъди в хармония с Лена Лалчева: Без повече негативни емоции

Така или иначе вашето дете на около 3-годишна възраст може да прецени само по вашето поведение дали нещо е опасно или не е. Ако то изтичва на пътя, в момента в който идва автомобил, вие няма да извикате от пейката, а ще се затичате и ще го приберете от улицата. По този начин детето разбира, че наистина подобно поведение е опасно за него. Ако обаче се катери по пързалката, а вие стоите наблизо и през три минути повтаряте „Внимавай“, детето разбира, че това не е толкова опасно, щом не се притичвате за помощ веднага. 

Децата научават повечето неща не от онова, което им казваме като уроци и напътствия, а от собственото ни поведение. Нормално е да го отдалечим от горещата фурна или котлон, защото те представляват реална опасност. Падането в калната локва не застрашава физически детето и колкото и да повтаряме „Внимавай“ детето разбира по поведението ни, че това не е опасно, а е просто нежелано от мама.  

Не се сърдете на детето си, никога! 

За да моделират добро поведение у детето, много майки допускат грешката да му се сърдят, когато то прави нещо нежелателно. Сърденето може да бъде изразено като неговорене на детето, игнориране или отказване на целувки и прегръдки. За нищо на света не се сърдете на детето и не правете това! 

Майката е човекът, който представлява цялата вселена на малкото дете. Тя е фигурата, от която детето очаква утеха, подкрепа, доверие, стимулиране, кураж, любов и одобрение. Когато се сърдим на детето заради някоя негова постъпка и го показваме като не му говорим или го лишаваме от прегръдки и близост, ние всъщност го наказваме чрез отнемане на вниманието и на любовта си. 

Подобно поведение от страна на майката се разбира от детето като „Когато правя нещо лошо, няма да бъда обичан“, „Когато съм лош, не заслужавам любов“. Моделът на отношения, който посяваме в детето на 3-4-5 годишна възраст, детето го пренася като поведение в целия си живот след това. В работата си съм се срещала с момичета на 20 или 30 години, вече зрели жени, чиито майки са ги наказвали чрез сърдене и неговорене. Понякога с часове, а нерядко в юношеска възраст - и с дни и седмици. 

Тези деца в бъдеще имат ниско мнение за себе си, плахи са, неуверени, с ниско или никакво самочувствие. Няма родител, който да иска за детето си всичко това. А сърденето и лишаването на детето от близост и любов са най-прекия път към ниската самооценка на детето в бъдеще. Не причинявайте това на малката личност, която възпитавате. Малкото дете има нужда да знае, че вие го обичате независимо дали е послушно или не, дали прави пакости или не, независимо дали сте уморена и раздразнителна или сте спокойна и имате време да играете с него. 

Укорявайте неправилната постъпка и изразете с думи или демонстрирайте желаното поведение, вместо да бъдете „сърдита“. Сърденето научава детето, че вие го обичате, само когато  е добро и послушно. Това наказание и лишаване на малчугана от любов и внимание всъщност моделира послушно, тихо и кротко дете, което по-късно се превръща в пасивен възрастен, постоянно правещ жертви и компромиси, за да се хареса на другите и да получи тяхното одобрение и любов. 

За да обобщим и запомним трите първи грешки, които правим с децата си – не налагайте властта си агресивно и със сила, не се тревожете прекалено много и не се сърдете на детето. Заинтригувайте го и го накарайте то самО да поиска желаното от вас, запазете спокойствие и задръжте тревогите в себе си и му показвайте любов дори и когато току-що е изляло чашата със сок върху изгладеното пране.  

* Лена Лалчева е психотерапевт и психолог. В статиите си се фокусира върху всички търсения, които я вълнуват като професионалист и като човек. Те не са основание за поставяне на диагноза или самолечение. Използвайте ги, за да опознаете себе си и начина си на мислене по-добре и в крайна сметка да сътворите живота си по по-хармоничен начин. Още за Лена Лалчева и нейните статии можете да видите ТУК.