Ще разгледаме една грешка, която се допуска по-рядко в сравнение с всички останали. Това е така, тъй като голяма част от хората са склонни да подценяват възможностите и способностите си, а тази грешка е свързана с надценяване на онова, което може да се случи, което може да направим или просто онова, което сме. 

Но в никакъв случай не бива да я омаловажаваме и така както допускаме всички останали мисловни грешки, всеки от нас може да се улови, че допуска и тази.

Надценяването, за което ще говорим тук, често става поради една единствена причина и тя е, че някой или ние самите сме изиграли ролята на собствения си PR или рекламен агент. Доста често в детските ни години майките ни повтарят, че сме най-добрите деца – най-умните, най-добрите ученици, най-талантливите и най-красивите. Разбира се, те са били прави – за всяка майка нейното дете е най-доброто, което разбира се прави нея самата най-добрата майка на света. 

Вижте още: Да оставим другия да си отиде

В един момент и ние започваме да вярваме, че сме най-…. И ако в средното училище наистина сме били отличниците на класа, отиваме в университета с идеята, че там, разбира се, отново ще бъдем на пиедестала на най-добрите студенти. Доста често обаче в университета попадаме в курс с още толкова като нас - най-добри бивши ученици, и техните познания и ресурси бързо свалят на земята всичките ни мечти и капризи да бъдем коронката със знания на целия курс. 

Ако това не стане в университета, обикновено завършвайки го, очакваме да получим най-добрата работа в сферата ни на дейност. Та ние сме се справили прекрасно в училище и като студенти – кой не би искал да има подобен специалист в екипа си?! И когато се окаже, че в продължение на 3 месеца никой не иска подобен специалист в екипа си, започваме да се чудим къде е отишла щастливата ни звезда. Доверяването на рекламния ни агент, който понякога са родителите, а понякога сме самите ние, може да ни изиграе лоша шега, тогава когато не правим нищо повече, освен да вярваме, че нещата ще се получат, просто защото винаги досега са се получавали.

Типичен пример за тази грешка имаме през 80-те години на миналият век, когато известният строител на жилища Албер Кампо, постигнал огромни успехи, уважение и значително богатство в бизнеса с недвижими имоти, решава да опита на пазара на бързооборотни стоки, и се проваля с гръм и трясък, което се отразява и на стария му бизнес. Типичен пример на човек, който повярвал, че щом е пожънал успехи на един фронт, това му гарантира успехи при всички останали битки.

Вижте още: Как да обикнеш себе си?

Родителите, приятелите и най-близките ни хора обикновено играят ролята на нашия рекламен агент. Понякога обаче това са чужди хора, които просто биха имали изгода от това да ни повтарят колко сме добри. Продавачката в магазина, която работи на процент от продажбите, е способна да ни убеди, че изглеждаме страхотно в този костюм, дори и когато това не е нашият цвят и размерът е прекалено малък за фигурата ни. Всъщност тя не се интересува дали и доколко добре изглеждаме в която и да е дреха – интересува я единствено да продаде повече неща, за да получи по-голямо заплащане. И съм сигурна, че на всеки се е случвало да купи поне веднъж в живота си дреха, която е обличал само веднъж – в пробната на магазина. Тогава под въздействието на възхищенията на продавача, дрехата е стояла чудесно. После, когато сме видели реално как стои…. сме решили, че не е за нас и въпросната дреха си стои в гардероба неизползваема вече години наред.

Други подобни непознати рекламни агенти са застрахователните или търговските агенти, които в стремежа си да ни продадат някой от продуктите си, са готови да сипят суперлативи по наш адрес, дори и без изобщо да ни познават. Според тях, ние сме човекът, който инвестира най-разумно парите си, офисът ни е най-добрият, който са виждали и екипът ни е страхотен, нищо, че са влезли тук едва преди 15 минути. На всички нас ни харесва да слушаме копмлименти за себе си и след час вече сме сключили договор за застраховка, която се оказва, че не можем да си позволим като разход или че изобщо не ни е необходима.

Вижте още: Живей красиво!

Дотук говорихме за външните ни рекламни агенти – слушайки ги, понякога стигаме до там, че ние самите започваме да вярваме в онова, което другите казват за нас. Какво се случва по този начин? Възможно е на последното си работно място да сме получавали много добро възнаграждение като мениджър на екип – позицията ни е била престижна, с отлично заплащане, в международна компания. Поради различни стечения на обстоятелствата обаче оставаме без работа. Разбира се, ще търсим нещо точно като предишната ни длъжност или по-добро. След няколко месеца търсене, нещата не се получават точно както сме ги предвиждали. 

Имаме чудесни предложения, но в по-малки компании и за по-малко пари. Ние обаче, и как иначе!!!, отхвърляме тези предложения, защото…. 

„Преди една година получавах толкова пари само за седмица!” или „Аз съм човекът, ръководел работата на 50 служители, как така сега ще стана просто подчинен на някого?!” или каквото и да е друго оправдание, просто защото отказваме да се примирим с реалността и почиваме на старите си лаври. По този начин сме обречени да стоим без работа и без заплащане доста дълго време.

Как точно да противодействаме на всички рекламни агенти, които ни заобикалят и на този, вътре в нас? Като проверяваме реалността, такава каквато е, без да вярваме на всичко, което чуваме за себе си и за способностите си. Една телевизионна водеща може да е чудесна на екрана, но като журналист в списание или в ежедневник да не се представя никак добре. 

Това, че сме се представяли успешно досега, не ни гарантира успехи в бъдеще и не означава, че на новата ни позиция не трябва да се доказваме отново. Както и фактът, че имаме две магистратури не значи, че знаем всичко в областта си и няма нужда да се запознаем с новите проучвания.

Когато рекламният агент е външен човек, можем просто да се запитаме: „Кой ни казва това? И колко знае той? Специалист ли е областта си, за да можем да му повярваме? И има ли какво да спечели той, за да ни говори по този начин?”. Отговорът на тези няколко въпроса ще ни даде реалната представа за ситуацията, но най-важното е ние самите да разсъждаваме практично. 

Позицията, която ще ни бъде от полза, когато сме заобиколени от рекламни агенти е просто да бъдем уверени реалисти, готови да рискуват и разбира се, да понесат отговорността за постъпките си, независимо от резултата им.