Често се случва в кабинета ми да идват мъже и жени пред развод или раздяла. Обикновено идват сами, тъй като половинките им са взели своето решение, а те са останали сами и изненадани от случващото се в брака им. И са разбрали, че там от известно време има трети човек. Има и други, от отсрещната страна на бариерата, които са в очакване най-накрая да останат двама, след като години наред те са били третият човек във връзката.

Какво да правим, когато ние сме третият? Когато има брачен партньор, с когото ние трябва да делим съботи и недели, откраднати вечери, или тайни и бързи обеди в непозната част на града?  Ако и вие някога сте били в такава връзка, знаете, че любовта не признава граници и забрани. Давате си срок от още няколко месеца, за да вземе любимият ви окончателно решение, проявявате поредното разбиране, за да не наранява той съпругата си или да не съсипва предстоящото дипломиране на детето си.

Когато вие сте третият в леглото, често забравяте какво е там да сте само двама. До голяма степен сте свикнали, че може срещата ви да се състои в обедната почивка, докато хапвате сандвич на крак набързо. Но за вас това  е среща – дълго чакана и желана. Или просто отивате с него да измиете колата. Или си взимате болничен, за да отидете в съседния град с него, докато той е в командировка. Нищо, че вече често сте прекалявали с болничните или че не ви остават дни от годишния отпуск.

Или още по-зле – той е там с колеги, но вие отивате отделно и взимате стая в същия хотел, гледате го как се забавлява по време на вечерята, докато вие тихо стоите на съседната маса – сама, чакайки всички да се приберат по стаите и тогава той да прескочи по тъмно във вашата. Живеете в сладката заблуда на онова, което той ви дава, забравяйки, че във връзките обикновено се полага много повече. Просто сте свикнали. До степен, в която след известно време забравяте, че има и други мъже и жени, които биха ви дали повече или всичко, само ако си позволите да се обвържете с някой от тях.

Има други хора, които също като вас биха дали всичко на партньора си, копнеят за всяка секунда с него и искат да го правят щастлив. Но не и във вашия свят. Във вашия свят те всички или са семейни, или „нищо не става от тях“; „на моята възраст къде ще намеря друг човек“; или „по-добре така, но той ми дава сигурност, не мога да намеря друг като него“. Чувала съм и варианти като „много ми помага“, „не можем да нараним семейството му и децата му“ и подобни. Така времето минава и вие завършвате заедно със сина му, кандидатствате за работа заедно с брачния му партньор и в един момент се хващате, че с приятелките си обсъждате поддръжката на брекетите на малката му дъщеря, вместо порастването на зъбчетата на собственото  ви дете.

Истината, която звучи доста грубо е, че вие получавате трохи. Като врабчетата, които след обяд на открито идват и обират онова, което е паднало на земята или е изтръскано от покривката. Понякога приятелите ви са достатъчно директни да ви го кажат открито, но с времето им става неудобно и започват да премълчават. Още по-неприятно е, че вашият партньор най-вероятно се чувства добре по този начин. Той има семейство, независимо дали има деца или не, има човек, който да го посрещне вечер вкъщи, има планирани съместни отпуски, уикенди и вечери с приятелски двойки.

Има и вас – една друга половинка, която е на разположение винаги; която не мрънка, не се оплаква и е неговото усмихнато и ведро бягство от ежедневието. Какво повече му трябва? И защо да нарушава всичко, което вече има, ако може да получава същото и без да си причинява допълнителен дискомфорт. Темата наистина е дълга и има много нюанси. Няма да бъде честно да сложим всички подобни връзки под един общ знаменател, но ако вече години наред сте третият в леглото, може би е време да помислите за себе си. Ако един човек наистина ви обича и иска да бъде с вас, няма причина, поради която да не го направи за няколко години. Най-често в такава ситуация изпадат жените, но се случва и на мъже. Жени и мъже, които прекарват години наред в чакане – да пораснат малко децата, брачният партньор да се почувства по-емоционално стабилен или да „мога да ти подсигуря живота, който наистина заслужаваш“.

Ще завърша с шегата на един приятел от преди доста време. Семеен от години, той ходеше на футбол с приятели две вечери седмично и след това на „трето полувреме“ с момчетата в съседната квартална кръчма. Докато не си хвана любовница и вместо да спортува, започна да прекарва футболните вечери с нея. След известно време се разведе, ожени се за любовницата си, поиска отново да ходи на футбол, но тя не му позволи, за да не срещне отново друга жена. Неговият коментар по темата беше: „И какво – сега пак съм женен, същото е вкъщи, но вече нямам нито футбол, нито любовница.“