Обсесивно-компулсивното разстройство (за краткост тук ще го наричаме ОКР) допреди няколко години беше познато като натраплива невроза и някои лекари и психолози все още използват този термин. По-новото му наименование звучи странно за повечето хора и е почти неразбираемо извън професионалните кръгове. Независимо от термините, които използваме, истината за обсесивно-компулсивното разстройство всъщност е, че то е изключително упорито и е от проблемите, които отнемат най-много време и енергия за възстановяване.

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА?

Сигурно сте срещали някой колега, който е значително по-подреден от другите, по-спретнат и извършва нещата по определен методичен начин. Или имате приятел, който винаги ви разсмива със суеверието си и с действията си, когато черна котка му пресече пътя, срещне катафалка на улицата или е забравил дали е заключил вкъщи и се наложи да се върне. Разбира се, това е присъщо на доста хора, но може да даде яснота по отношение на мислите и действията, които притесняват хората, страдащи от ОКР. По същия начин, по който колегата, срещнал черна котка на улицата, се връща и минава по най-близката друга пряка, за да се предпази от „нещастието”, което символизира черната котка, хората страдащи от ОКР, извършват определени действия, наречени в психотерапията „ритуали”, за да се предпазят от натрапливите мисли, които изникват в главата им.

Натрапливите мисли са идеи, мисли, представи, образи или импулси, които нахлуват в съзнанието на индивида отново и отново и понеже са нежелани и неприятни, той с действията си цели да се предпази от тях и от последствията им.

Тези мисли са мъчителни за страдащия от ОКР, тъй като обикновено са свързани с нещо насилствено или неприлично – биха могли да бъдат за лошо или страшно обстоятелство, което предстои да се случи в бъдеще; за действие, което индивида се страхува, че ще направи (като насилие над някой близък), за забравени включени електроуреди вкъщи, за колебание дали е заключена входната врата и др. Тези мисли се осъзнават от индивида като безсмислени, но въпреки това продължават да нахлуват в съзнанието му в продължение на дни, седмици и дори месеци.

В по-голямата част от случаите, за да се предпази от мислите и от свързаните с тях страхове, страдащият от ОКР измисля и повтаря определени действия.

Сериозността на ОКР идва от мъчителността и натрапчивостта на нахлуващите мисли и образи, както и от неспособността на индивида нито да ги премахне от съзнанието си, нито да им се противопостави по друг начин, освен с повтарянето на т.нар. ритуали.

При някои хора се среща постоянното миене на ръцете или тялото, в стремежа си да се предпазят от евентуално заразяване, при други непрекъснато отключване и заключване на вратата или звънене по телефона на близките, за да са сигурни и уверени, че всички са се прибрали и са здрави. Индивидът осъзнава страховете и мислите си като нереални и ирационални, но въпреки това се чувства принуден да ги изпълнява, за да отхвърли тревожността, свързана с конкретната направлива мисъл.  В крайна сметка се получава конфликт, свързан с желанието да се освободиш от натрапливия ритуал и неустоимото желание да го изпълниш. Този конфликт довежда индивида до допълнителна тревожност, срам от постоянните ритуали и дори до отчаяние, когато вижда, че е неспособен да се бори с натрапливостите.

КАК ДА СЕ СПРАВИМ С ОКР?

Сред най-често срещаните натрапливи действия са миенето, броенето и проверяването. Понякога могат да се срещнат и хора с ОКР, при които преобладават само натрапливите мисли, без последващи действия и ритуали. Според статистиките ОКР се среща  еднакво често при жените и при мъжете, но сякаш жените имат по-малка способност да го контролират и по-често от мъжете се обръщат към психиатър или психотерапевт. Причините за ОКР засега остават неясни, като някои автори го свързват с дефицита на мозъчния трансмитер серотонин или на нарушения в неговия метаболизъм. Съществуват и версии, при които някои терапевти намират възможна връзка между поведението и ролята на свърхкритична и взискателна майка по време на детството с възникването на ОКР в зряла възраст.

Справянето с ОКР е продължителен процес, често свързан с дискомфорт, породен от ограничаването на натрапливите ритуали и свързаната с тях тревожност. Съвременното лечение на ОКР представлява комплекс от когнитивна психотерапия, обучение в техники за намаляване на стреса и релаксиране и медикаментозна терапия. В някои от по-леките случаи е възможно да не се стига до приемането на лекарства, но при по-тежки и устойчиви натрапливи мисли медикаментите са неизбежна част от възстановяването.

Наред с терапията е необходимо да се ограничи приемът на възбуждащи нервната система вещества като кофеин, шоколад и захар, както и на всички видове стимуланти. Промени в начина на живот, активен спорт и работа върху досега тревожните мисли, без последващо изпълняване на натрапливите ритуали са останалите сфери, които са необходима предпоставка за успешното възстановяване. Понякога процесът на лечение може да бъде доста продължителен, ето защо е важно още в началото на поява на симптомите на ОКР индивидът да се обърне към специалист. Продължителното излагане и опити за самостоятелна борба с натрапливите мисли и ритуали ги затвърждават и удължават времето за справяне.

* Тази статия има информативен и образователен характер. Тя по никакъв начин не може да замести консултацията със специалист.