Бебешките аксесоари, които не трябва да купувате

Photo by Valeria Zoncoll on Unsplash

Photo by Valeria Zoncoll on Unsplash

01 Февруари 2019

Майките на 21-ви век носят на плещите си предимството и агонията да живеят в свят, богат на всевъзможни изобретения – гениални и покъртителни, велики и потресаващи. В епохата на агресивния маркетинг и бесния капитализъм, бременната жена, новата майка и нейната половинка могат да изгубят много неща, опитвайки се да подсигурят най-доброто за своите деца. Най-безобидното от тях е внушителна сума пари, а едно от най-пагубните - собствения им разсъдък.

Пазарът агонизиращо се пропуква по шевовете, доволно преситен с всевъзможни артикули, аксесоари, медикаменти, устройства, въобразими и невъобразими изобретения. Без част от тях животът на съвременната майка е немислим и обречен на много незаслужени мъки. Но има и такива, които лавират по скалата за безполезност, започвайки от „просто тъпи“, минавайки през „на практика безполезни“ и стигайки до „потенциално вредни и опасни“.

За да не бъдем прекалено многословни и отегчителни, днес ще се спрем на последния вид, а именно на продуктите за бебета, с които без да искаме бихме могли да извадим око в опитите си да изпишем вежди.

Статията няма за цел да обвини и поругае родителите, които са избрали да се възползват от долупосочените артикули, а да хвърли светлина и да даде една допълнителна гледна точка, свързана с потенциалните недостатъци, които производителите нямат интерес да разпространяват гръмко и самоотвержено. Така че, както винаги, изборът е в ръцете на родителя. Но колкото по-информиран е той, толкова по-адекватен е съответно и неговият избор.

Сега нека поговорим за...

Кенгуруто

В България все още цари относително объркване, що се отнася до продуктите за носене на бебе и разликите между тях. Все още за много хора, включително за педиатри и ортопеди, „кенгуру“ е събирателен термин, под който смело и безотговорно се слагат всички артикули за носене на бебе, предлагани на пазара. Това обаче е дълбоко грешно и може да обърка родителя, ако той не си е направил труда самосиндикално да потърси повече информация по въпроса.

Кенгуруто представлява неергономичен продукт, при използването на който краката на бебето висят надолу и се поклащат в пространството, тежестта пада в основата на неукрепналия гръбначен стълб, яката за подкрепа на врата е права и твърда и, казано най-общо, бебето изглежда като смачкана торба с парцали, която сме помъкнали със себе си. Нерядко кенгуруто има и опция за носене на бебето с лице по посока на движението, което прави ситуацията още по-плачевна, дори и за неопитното око. Използването на кенгуру, особено за носене на новородени и малки бебета или на бебета с предразположеност към определен вид проблеми с опорно-двигатления апарат, би могло да предизвика както временен дискомфорт, така и да има по-сериозни и трайни негативни последствия върху здравето на детето. Едно от тях е например дисплазията на тазобедрената става, предизвикана от неестествената поза на краката, която предполага носенето в кенгуру.

Добрата новина е, че пазарът предлага много по-адекватни и напълно безопасни алтернативи на кенгуруто, като например слингове и ергономични раници. В София, както и в много други градове в България постоянно се организират срещи с консултанти по бебеносене, на които срещи можете да изпробвате различни видове слингове и раници, да получите информация, помощ и подкрепа в начинанието си. Съществуват също така много форуми и групи, както и „библиотеки“ за бебеносене, където винаги можете да получите безплатна консултация, на място или онлайн, която да Ви помогне да изберете най-удобното за себе си и детето си.

Ползите от бебеносенето за майката и детето са доказани и неоспорими, особено ако Ви се е паднал жребият да родите неспокойно и плачещо бебе. Носенето успокоява бебето, прави коликите по-поносими, подпомага близостта и кърменето и улеснява майката в изпълнението на ежедневните й задължения. То дори (при желание и от двете страни), би могло напълно да замести бебешката количка. Единственото условие от особена важност е... Да не използвате за целта кенгуру.

Проходилката

Тук също е необходимо да направим някои важни уточнения. Видът проходилка, към която много специалисти имат резерви е тази, в която прохождащото дете се поставя като в обезопасено превозно средство, от което през едни платнени „гащи“ висят само краката, с които то еветуално прави тласъци или някакви други нечленоразделни опити за придвижване. Шансът да падне или изобщо да разбере, че съществува вероятността да падне, не съществува.

За един родител това звучи много примамливо и е логично да попитате кое му е лошото. Детето се придвижва самостоятелно и е в пълна безопасност, що за болен мозък би имал нещо против? На второ четене обаче, нещата са малко по-различни.

Естественото развитие на детето и неговите инстинкти, за съжаление, предполагат то да знае кога и поради какви причини е възможно да падне, както и как да се предпази при самото падане. В най-първобитния и пещерен вариант на ситуацията, детето започва да се изправя, когато е готово за това, придържайки се за нещо от заобикалящата го среда. В днешни дни това обикновено е диван, стол, стена или някаква друга мебел. Детето експериментира с тялото си, с баланса, с равновесието, с крачките. Пада. И следващия път се държи, за да не падне. Поставянето на неготово дете в обезопасена проходилка тушира всички негови инстинкти и реално значително забавя процеса на самостоятелно прохождане. Съответно при самото прохождане рискът от сериозни падания и неприятни наранявания е по-голям, защото детето просто няма навика и изобщо представата, че е необходимо да се пази.

Друг минус, който можем да изтъкнем е, че децата, използвали продължително време проходилка, често ходят на пръсти след прохождането, което е остатъчен ефект от начина им на ходене в проходилката.

Всичко това не означава, че ако купите проходилка на детето си то непременно ще проходи в първи клас, до втори ще си счупи всички крайници по два пъти, а ще спре да ходи на пръсти чак малко преди бала си. Не. Просто това са минуси, които е хубаво да имаме предвид и ако не друго, то поне да знаем какво да очакваме.

За щастие, и тук същетвува нещо като компромисен вариант. Има проходилки, наричани още „уолкъри“, които стимулират прохождането на детето и му помагат да се придвижва по-самостоятелно, без обаче да го обезопасяват и да го предпазват от падане. Те представляват нещо като колички за бутане с дръжка, за която детето се държи, пристъпвайки напред.

Коланът за прохождане

Това е този странен и алтернативен аксесоар, който някои родители напоследък използват, за да разхождат децата си като кученца. В различните си вариации и според напредъка на бебето в прохождането, този тип колани могат да обгръщат стабилно цялото тяло и торса, или пък само много деликатно и минималистично да минават през гърдите. В зависимост от това, бебето съответно може да виси на колана като мокро пране и да влачи крака объркано или просто да напъва с бясна тяга напред, докато родителят го подръпва аристократично и се опитва да тушира устрема му. И в двата случая гледката варира от леко неестествена, понякога до твърде нелепа.

Предимствата, които производителите на този аксесоар изтъкват, са редуцирани болки в кръста на родителя, по-стабилен контрол върху детето (все пак е на каишка), по-малък риск от падане. Вероятно има родители, които с радост биха се възползвали от тези примамливи свойства, и това е напълно разбираемо.

Минусите обаче до известна степен се припокриват с тези на проходилката, която вече споменахме по-горе. Колкото и парадоксално да звучи, самостоятелността е от изключителна важност в този период на развитие на детето, докато то изследва света и начините да се позиционира правилно в него. То има нужда да разбере как и защо се случва феноменът „падане“, за да може да го избегне. Това не може да се случи, ако го завържете и го разхождате като пинчер.

Хипер-космическият стол за хранене с 18 милиарда екстри

Столът за хранене на бебето също една много важна и отговорна покупка, с която може да се спекулира до умопомрачение. Ако отделим един час от живота си в проучване на предлаганите модели стол за хранене на пазара, бихме могли да останем втрещени от всички екстри, които никога преди това не сме и сънували, че са необходими, за да бъде поставена храна в устата на бебе.

За да бъдем кратки, ще вметнем само, че столовете за хранене могат да имат по няколко позиции за гърба, няколко степени на височина на стъпалото за крака, вибрации, мелодии, различни по вид шарка и лукс тапицерии, опции за въртене на 180 или 360 градуса, шибидак, броня, опция за изстрелване в космоса, вграден луноход, експериментални технологии на НАСА и т.н. Така родителите получават възможността да нахранят детето си само срещу скромната сума от 16 средни месечни заплати, ако изберат сравнително скромен модел.

Ако се чудите как да оправдаете своята изостаналост от всички тези модерни технологии, можем да Ви предоставим няколко опорни точки, върху които да изградите плеядата в своя защита. Най-мощната от тях е, че столовете са място за хранене.

Първо, от изключителна важност е захранването на детето да започне в момент, когато то е в състояние да седи само. Храненето в легнало или полу-легнало положение е опасно и крие огромен риск от задавяне, което пък от своя страна прави столовете с опция за полу-легнало положение откровено нелепи, ако не и опасни.

Второ, има много съвременни, а дори и не толкова съвременни научни теории, които доказват, че е редно храненето да бъде съзнателен процес, по време на който не е добре вниманието на хранещия се да бъде посветено изцяло на храната. Това е навик и култура, чието възпитание се полага още с първите опити за хранене. Ако детето Ви привикне да се храни с песни, вибрации, полюшквания, телевизор, таблет или симулиран полет в космоса, то поема храната механично и несъзнателно, без да я дъвче, без да обръща внимание на вкуса и текстурата й. В следствие на това ензимите в неговата слюнка и в неговия стомах не могат да функционират по опитмален начин и не е изключено това да предизвика храносмилателни проблеми.

Трето, от чисто практическа гледна точка изчистеният дървен или пластмасов стол тежи около 5 пъти по-малко, по-мобилен и по-лесен за поддръжка е, може с по-малко агония да бъде пренасян и развозван насам-натам, а за капак на всичко е много по-удобен и за самото дете. Една подвижна табла, която може да се сваля и да се мие под течаща вода е в общи линии единствената екстра, от която има смисъл и нужда.

Така че, в случай, че сте решили да закупите просто един стол, а не хибриден трансформър от бъдещето, можете да успокоите родителската си съвест и горепосочените аргументи, и да ни споменавате с добро.

Балните рокли и изисканите фракове за новородено

Тук е редно да отдадем заслуженото съчувствие на родителите на момичета, особено, ако това е първото им дете. Не всички родители имат афинитет към „опринцесяване“ на новороденото момиченце, но изкушенията дебнат отвсякъде. В повечето случаи още преди раждането на момиченцето, то вече има няколко чифта тюлени бални рокли, няколко дузини пантофки с панделки, с пухчета, с розови феи, с брокатени еднорози и лачени небесни понита, няколко несесера с панделки за глава, ленти за коса, ластички и джуфки.

Когато обаче бебето се роди, то има чувствителна кожа, която може да понесе само памук, спи по двадесет часа на денонощие, а през останалите четири яде, повръща, плаче и ака. Освен това няма коса, а ако не успее да изрита пантофките с небесни понита, те най-често падат сами. Това поставя родителите в едно сконфузно положение, на което никой не би завидял.

Тюлените рокли остават да висят на закачалка в гардероба, докато детето вече не носи четири размера по-големи дрехи. Горе-долу по това време клетата майка най-накрая се примирява с факта, че вероятно вече няма никаква вероятност да му ги облече, и или ги прибира „за спомен“, или намира начин да се отърве от тях, за да може да купи нови, с които историята се повтаря.

В общи линии вредата от „опринцесяването“ пада предимно върху семейния бюджет и психиката на бащата, защото самото дете не разбира абсолютно нищо от цялата офанзива, то все пак е заето да спи, яде, повръща, плаче и ака.

На родителите, които все пак успяват да надянат тюлената рокля върху своето будно, чисто и щастливо новородено, можем единствено да се поклоним и да се опитаме максимално добре да прикрием завистта и огорчението си.

* Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение нa редакцията на Newme.bg
Предишна Следваща