В Габрово има една изоставена на съсипията на времето призрачно красива сграда, цялата обрасла в бръшлян и бучиниш, а между високите колкото човешки бой бурени в малкия парк отпред трудно може да се открие овалният парапет на пресъхнало езеро... А някога сградата е била обляна в светлини и от нея са се носели тиха музика и човешка глъч, защото това архитектурно бижу е било лятната вила на Пенчо Семов, милиардера благодетел... Но да караме подред...

След Освобождението предприемчиви българи започват да развиват родната индустрия в много градове, като например в Габрово, където още през Възраждането плетат гайтани (шнурове за украса на дрехи), тъкат аби (дебели вълнени платове) и обработват кожи, а кърджии (пътуващи продавачи на стока) и търговци разнасят стоката из България, Румъния и Русия, из Австро-Унгария и Италия...

Вижте още: Историята докосва само когато е истинска

А и габровци са будни хора - в националноосвободителните борби са на първа линия, в Руско-турската война имат опълченска дружина, по време на боевете на връх Шипка габровци носят дотам вода от града, доброволци спасяват ранени, къщи стават полеви болници, габровци осигуряват прехраната на руските военни отряди в Стара планина, но не оставят и бежанците, които след опожаряването на Стара Загора и зверските турски кланета побягват съм Северна България...

Габровци са и сред първите депутати на Учредителното събрание в Търново 1879, първият министър-председател на България Тодор Бурмов е габровец, габровци има сред първите министри, габровски депутати инициират много от „индустриалните“ закони и няма нищо чудно, че заради габровци и фабриките им за вълна и текстил по – късно града почват да го наричат Българския Манчестър...

Заслуга за това има и един човек – Петко Семов... Роден в 1873 в габровската махала Цвятковци, той учи каквото учи и 11 – годишен тръгва с баща си, кърджия на кожи и вълнени платове, а пътят им най – често е към Добруджа... Попораснал, Пенчо Семов отваря дюкян в Тутракан, а когато събира 6 хиляди златни лева, идва в Габрово, жени се, отваря фабричка за сапун, а скоро в семейството се раждат и две деца... Но съдбата подлага на голямо изпитание младия човек, защото съпругата му умира от туберкулоза, а след нея и едното им дете... И заради другото дете Пенчо Семов се жени отново и втората му съпруга се грижи за него като за свое, но за съжаление и то умира...

Вижте още: Чехите Прошек

Но какво може да направи той, освен да продължи да живее... И в 1905 с баща си и брат си отварят фабриката “Иван Семов и синове”, бизнесът потръгва и скоро Пенчо Семов и габровски индустриалци създават първото българско акционерно дружество (предприятие с капитал от вноски на съдружници). После той ще стане акционер в още 28 дружества, сред които три банки и две застрахователни компании, и цял живот ще спазва две правила – да не използва политически протекции за бизнеса си и да не изнася капитали навън...

После отваря фабрика „Надежда“, „Вилата“, „Иван Семов“ и „Принц Кирил“ – все за вълни и текстил, изкупува и акциите на „Успех“ и фабриката става негова... И освен че инвестира в техника, за своя сметка праща млади българи в Европа да се изучат за инженери, на работници става поръчител за заеми или лично им дава пари да си купят земя и си построят къщи, а и на ниски цени и на изплащане продава на хората в околните села ръчни плетачни машини, че да могат и те да се препитават...

А след края на Първата световна война до София достигат слухове, че като на победени, Ньойският договор ще ни отнеме българските земи, които си отвоюваме с толкова жертви през Балканската война, и че даже ще ни орежат границите отпреди тази война. И Пенчо Семов дава 300 000 лв на двама свещеници от Френския католически колеж в Пловдив и с тези пари те подемат в Европа дискретна, но мощна пробългарска акция, благодарение на която успяваме да запазим (поне) границите си отпреди Балканската война...

Вижте още: Българинът Асен Пейков е скулптор от световна класа

А в 20-те години Пенчо Семов разбира, макар да няма намерение да спира с бизнеса, че спечелените дотук пари могат да му стигнат за пет живота, затова поставя началото на удивителна благотворителна дейност... Построява училище в родното си село Цвятковци, вярно, скромна сграда, но тогава е вършела работа, а и залесява със 100 000 бора околността... Днес от училището нищо не е останало, но и как да остане -  в Цвятковци днес живеят 17 човека...

И когато габровското благотворително дружество „Майчина грижа“ почва да набира средства за безплатна ученическа трапезария, Пенчо Семов дарява 50 000 лв и една къща, а като отварят трапезарията, ежегодно я подпомага с 10–15 000 лв и за всяка Коледа и всеки Великден носи стотици килограми месо... Но „Майчина грижа“ иска да има и свой дом и като помага с 600 000 лв. да купят една голяма сграда, Пенчо Семов дава и 800 000 лв да я надстроят, за да отворят и Девическо училище, което и оборудва. И тук на шев, домакинство и бродерия започват да обучават 210 момичета, а той им купува и прожекционен киноапарат - за 2 милиона лв... След две години дарява и 100 000 лв за фонд за „прилежни ученички“, а в следващите години дава на „Майчина грижа“ и още 600 000 лв....

Вижте още: Чапрашикови

В следващите години отваря безплатни ученически трапезарии и във Варна и Казанлък, в София построява първия в България приют за бездомници и материално го поддържа, дава пари на Френския католически колеж в Пловдив, на Априловската гимназия в Габрово, на училища във Варна и други градове и на трите габровски църкви и общата сума за всичко това е над 3 милиона лева. Отделно дава 300 000 долара за Аграрния факултет на Софийския университет и за Института по заразни и паразитни болести в София. Дарява вилата и част от чифлика си във Варна,  оценени на 450 000 лв., на Съюза на журналистите в България, осигурява на работниците във фабриките си почивни станции, със съдружник отваря в Габрово първите тенискортове и зимни пързалки в България, основава и Фонд за борба с туберкулозата, а стотици хора отвсякъде  му пишат и го молят за пари за всякакви нужди и той на никого не отказва...

В 1928 Пенчо Семов прави завещание и на кой ли в Габрово не завещава акции, а това са си пари, просто се взимат в края на годината, когато печалбата се разпределя между акционерите... На „Майчина грижа“ завещава 300 акции, на библиотеката – 100 акции, на четирите училища – 200 акции, на трите църкви - по 70 акции, по по 70 акции на Мъжката прогимназия, Девическата прогимназия, Девическата и Априловската гимназия; на училището в Цвятковци - 400 акции, на Съюза на индустриалците - 200 акции, на Дружеството на инвалидите, вдовиците и сираците - 150 акции... Пари завещава и на Културното, Историческото, Музикалното, Гимнастическото, Туристическото и Ловджийското дружество, на Дружеството на запасните офицери, на Скаутската организация, на девическия манастир и на всяка монахиня поотделно, на слугините в дома си (бивши и настоящи), на всички деца, кръстени от съпругата му, на работниците във фабрика „Успех“, а накрая и на всеки от бедните си роднини по 100 000 лв...

Вижте още: Хора като Димитър Кудоглу (май) се раждат веднъж на сто години

Освен всичко това Пенчо Семов завещава и един имот от 200 дка до Габрово - с гори, ливади, овощна и зеленчукова градина, жилищни постройки и индустриална сграда - на стойност 3 милиона лв, за старопиталище, а за издръжката му предвижда дивидентите от свои акции в различни предприятия на стойност 6 200 000 лв, както и по 100 000 лв от ежегодната печалба на любимата му фабрика „Успех“...

В средата на 30 – те години обаче именно на този имот Пенчо Семов построява невероятно красива лятна вила, тази, с която започнахме и която днес е оставена на съсипията на времето... В малкия парк имало и параклис, и малко езерце с червени рибки, а вечер Пенчо Семов на мостчето удрял с бастуна си, рибките идвали и той ги хранел със слънчогледови семки... В парка имало и чешмичка с две ниши – в едната с локум в бяло, зелено и червено, а в другата – с чаша, че ако му стане много сладко, човек да си пийне и вода... И в тази лятна вила Пенчо Семов и жена му посрещат гости, дори цар Борис, тук почиват и всичките им роднини...

Вижте още: Змей Горянин, Змеицата и другите

Да кажем още, че по това време на един габровски хълм Пенчо Семов построява и удивително красива бяла сграда, която и тогава, и днес всички наричат „Парахода“, защото по форма сградата наподобява параход, на последния етаж вместо прозорци има люкове, а покривът й е същинска палуба...

А в 1943 Пенчо Семов създава и благотворителна фондация и тогава променя завещанието си - вместо да се строи, той дарява лятната си вила за старопиталище, в което да живеят пожизнено 35 бедни негови работници и бедни писатели и журналисти безплатно и 15 човека с такса. И още - с пари на Фондацията да се построят мъжко и девическо училище с пансион - половината ученици да са от бедни семейства и всичко за тях да е безплатно, останалите – с такса, а лятно време девическото училище да „става“ детска колония и в нея бедни деца да укрепват здравето си. Над родното Цвятковци да се построи санаториум и бедните да не плащат нищо, а на средата между Цвятковци и две съседни села да се отвори и фабрика и половината й печалба да се разпределя между съселяните му, а другата половина – между работниците и служителите във фабриката... И накрая завещава на Фондацията толкова акции,  че всичко това и да стане, и да съществува напред във времето...

Вижте още: Венета, достойната жена на Христо Ботев

И когато Пенчо Семов отстъпва лятната си вила за старопиталище,  оборудва го и дори униформи за персонала купува, когато приготвя „Парахода“ за девическото училище с пансион и дори училищните униформи са готови, идва 1944 година и животът в България се обръща с главата надолу... И дарил до този момент над 250 милиона лева, когато на  Пенчо Семов му национализират или одържавяват, все тая, всичките имоти и активи, се оказва, че са на стойност 1 082 582 000 златни лв... Един милиард и осемдесет и два милиона лева и няколкостотин хиляди отгоре...

И макар да е много лично, да кажем, че Пенчо Семов и жена му нямат деца, а през всичките тия години дясна ръка му е Петър Кедев, мъж на най – малката му сестра, и че тези хора имат три деца... И в 1930 Пенчо Семов и жена му осиновяват техния шестгодишен син Пенчо, но подробности не знаем, а и не искаме да знаем... Но докато гледахме документалния филм „Забрава“ (1994, сценарист Д. Езекиев, режисьор М. Венков), се изумихме с каква любов вече възрастният Пенчо говори и за баща си Пенчо Семов, и за родния си баща Петър Кедев... Гледахме и една „Тема“ на Нова тв, в която братът на Пенчо, и той възрастен човек, разказва как задружно живеели някога двете семейства и как нямало никакво значение кой кого бил осиновил... Имали общо три коли, но лятно време децата с майките пътували за Варна само с влак и само във втора класа, защото трябвало да се пестят пари – за нови машини, за общежитие на работниците и така нататък...

И когато в 1945 Пенчо Семов умира, цяло Габрово се стича да изпрати своя благодетел, а след 4 години неговия син (осиновен – неосиновен, няма значение), дипломирал се като инженер в Германия междувременно, и Петър Кедев ги вкарват в лагер... Пенчо го държат повече от година, родния му баща го местят в Белене, но в 1954 се поболява и се озовава в болницата на Софийския затвор... И когато от Габрово му пращат колет, след 2 седмици им го връщат, защото „лицето е починало“... Отделно от това как живее вдовицата на Пенчо Семов, само тя си знае, жената умира в 1958....

И тук се чудим как да продължим, защото някои неща не можем да разберем... Не можем да разберем как след Освобождението българи тръгват от абсолютната нула и почтено забогатяват, докато след 1944 брутално им вземат всичко... Не можем да разберем защо тези хора и децата им са ги вкарвали в лагери само защото са били богати... Не можем да разберем защо писател от близкото минало, чийто баща адвокат разстрелват след 1944, в разказ за убита партизанка нарича Пенчо Семов „колибарин“ и самовлюбен егоцентрик само защото тя била работничка в негова фабрика... Не можем да разберем защо на българските индустриалци отнетите „в името на народа“ фабрики си работят до 1989, а после фалират и като ги купуват други българи, така ги стопанисват, че днес само винкели стърчат от тях... Не можем да разберем и като днес има толкова възмутени от онова „криво“ време след 1944, защо няма възмутени, че лятната вила на Пенчо Семов всеки момент ще рухне...

И докато гледахме в Габрово потъналата в бръшлян и бучиниш разсипана лятна вила на Пенчо Семов, „видяхме“ този човек как в отвъдното храни със слънчогледови семки червените си рибки в езеро с лилии, как си взима парче локум от ниша в чешмичка и пийва вода, че му става много сладко, и като се присеща нещо, с усмивка го записва в някакво тефтерче...

*  Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение на редакцията на Newme.bg

Вижте още:

Трябва ли му на Захарий Стоянов квартална улица на неговото имe

Къде някога българите започват да „ваканцуват“

Баронеса Юлия Вревская остава завинаги в България

Вазови(те) – големи за себе си, големи за България

Човекът, който от „всичкото“ си Отечество най-много обичаше Копривщица