Днес ще ви запознаем с Блажка, или Благичка - както я наричат близките и приятелите й. Младото момиче, което стои зад "кухнята с кауза" - една от най-прекрасните инициативи в столицата. 

Благичка е вдъхновена и неуморна млада майка, която успява някак да намери баланс между готвенето, предприемаческите си идеи и малката си дъщеря Йоана, която въпреки крехката си възраст, обожава да е около мама в кухнята. 

"Винаги съм обичала да готвя - още като по-малка, когато прекарвах повече време с баба и дядо в Дупница. Те имаха градина, гледаха животни и с братовчедите често им помагахме, а след това заедно приготвяхме толкова вкусни неща за хапване", разказва Благичка.  

Освен готвенето огромно удоволствие й доставя работата с деца. Именно затова става част от програмата на "Заедно в час", където преподава на ученици от 12 клас. 

В началото трудно успява да задържи вниманието им:

"Не ме слушаха, беше кошмар... Но още тогава вкъщи готвех в големи количества и постепенно започнах да им нося храна в клас. Така успях да прикова интереса им, беше им любопитно какво съм приготвила и с какво ще ги изненадам следващия път. Винаги съм знаела, че храната има някаква сила... Като има храна, хората се събират около нея, сближават се, говорят си повече". 

Така Благичка започва да носи редовно храна за учениците и даже те й дават идеята да си направи страничка във Фейсбук, в която да качва снимки на приготвената от нея храна:

"Преподавах на децата предприемачество - тази тема винаги ме е вълнувала. И тогава се усетих, че хобито ми всъщност може да носи пари и да се превърне в основна дейност за мен. Замислих се, че е време хобито ми да стане професия...". 

Така Благичка се записва на 2-дневен курс за стартиране на бизнес и със заделени 3000 лв. стартира своята мечтана кухня...

В движение научава всички тънкости и какво трябва да направи, за да отговори на високите изисквания за работа с храна. 

И все пак Благичка иска кухнята й да е малко по-различна. Да има кауза и тя да е свързана именно с деца, с които толкова обича да работи: 

"Исках това, което правя, да обединява както любовта ми към готвенето, така и работата ми с деца. И реших да помогна на младежи в неравностойно положение с моя бизнес".

С помощта на фондация и с разрешение на Инспекцията по труда, наема на половин работен ден три 17-годишни момичета:

"По тази линия работя с три момичета, израснали в домове, в защитени семейства. Всички те са на трудов договор, исках да съм работодател, който е коректен и оценява труда на хората. Вече близо 3 години момичетата са повече от страхотни и работим отлично заедно. Държах единствено децата да обичат да готвят, не да имат някакви трудови навици. Започнаха с базови неща - сандвичи, мъфини, палачинки, и постепенно напредваха".

Допълнително момичетата добиват опит в общуването с клиенти и дори с ръководенето на цялата кухня. Това се случва в един инфарктен декември, когато поръчките около празниците валят, а бременната Благичка трябва да влезе в болница. Тогава момичетата, наставлявани по телефона от Блажка, успяват да се справят перфектно с трудностите в кухнята. 

Полека-лека нещата се завъртат и кухнята на Благичка започва да напредва все по-бързо. В първите 6-7 месеца тя съчетава работата в езиков център с развиването на кухнята:

"Казах на семейството ми, че известно време пари вкъщи няма да мога да нося, защото цялата си заплата я инвестирах в кухнята. Знаех, че ще отнеме време, преди да излезем на печалба. В един момент обаче стана много трудно да смогвам, силите и сънят не ми достигаха, затова напуснах другата си работа и насочих цялото си време и усилия към кухнята". 

Вдъхновена от спомените с баба и дядо, Благичка иска хората да свързват храната й с онзи вкус от едно време:

"Не отричам новите неща, но искам да асоциират кухнята ни с истинска, качествена храна. Вече имам и малка градина в село Лозен - дребни плодове, много подправки и малко овошки. Изисква много работа, затова и понякога взимам приятели да копаят в градината. Иначе се стремя винаги да избирам български производители, които съм проверила във времето".

Разбира се, не липсват и трудности. Макар момичетата да се оказват прекрасни, останалата част от служителите не се представят толкова добре:

"Загубих много енергия, време и пари да се занимавам с хора, които си мисех, че искат да готвят, да са отдадени на работата и каузата ни. Но не се получи. В началото го приемах много тежко, но вече не. Разчитам през препоръки от познати да намеря най-точните хора за нашата кухня".

А момичетата, станали безценна част от кухнята на Благичка, вече имат своите мечти и цели:

"След като завършат училище, ще отидат в университет. Едното момиче учи професионално в сладкарски техникум и с това иска да се занимава. С другите момичета сме си говорили, че имат най-различни интереси, които вероятно ще решат да развиват".

Трудните уроци, с които Благичка все още се опитва да свикне, са некоректните хора, с които всеки се сблъсква в различни етапи. Както и че от хилядите поръчки ще има и клиенти, които невинаги ще припознават кухнята на Благичка като своя, по свой вкус. 

Това обаче не спира новите идеи и цели:

"Планираме още много каузи. Силно съм запалена по това да се пести повече, да генерираме по-малко боклук. И обмислям как да обвържа и тази инициатива с кухнята. Вярвам, че с правилните хора ще успеем да постигнем и това".