На 3 декември 1949 г. умира гениалният български писател Димитър Стоянов, познат на всички като Елин Пелин. Той ни завещава герои като Ян Бибиян, повестите "Гераците" и "Земя", разкази като "Андрешко", "Ангелинка" и много други. Един човек и творец, усетил и пресъздал душата на българското село като никой друг.

Роден в бедното, но красиво село Байлово, недалеч от София, Елин Пелин се увлича по книгите, след като започва да чете Вазов и Каравелов. Обичал и да рисува, но невъзможността да учи в областта на изобразителното изкуство решава съдбата му. Той се насочва към писането, а псевдонима си намира, докато слуша стара народна песен.

Днес си спомняме за Елин Пелин с неговите думи.

***************

Сиромах човек - жив дявол.

Българският писател, е нещо ненужно, нещо безполезно за нашия народ изцяло. Него го отричат всички, които са го чели, които не са го ни чели, ни чули, ни видели.

Писателството у нас е смешно занятие, а писателят - анахронизъм, на който гледат със съжаление.

Държавата прилича на един бакалин, когото народът поддържа с труда си и с парите си, а той вместо истина и справедливост му продава скъпо и прескъпо развалена туршия от всевъзможни закони и закончета.

Лъже държавата. Мащеха е тя. Мащеха за едни, а за други най-млечна майка.

Света гора има, свето поле няма.

Всеки човек, всеки народ, всяка раса, всяко живо човешко същество има право на живот върху земята.

Искам да стана най-после човек. Човекът е съчетание от грешки.

Тоя свят не може все тъй да върви, а някой ден ще се оправи.

Това, дето ми е на главата, мога да сваля, но това, дето ми е в сърцето, не мога да извадя. Проклето сърце, такава му е пустата направа.

Злото не е трайно, доброто е господар на човешкото сърце.

Целият свят е болен. Едни от това, други от онова. Няма здрав човек на света. Гледаш, тялото желязно, а душата - гнила.

Една мисъл не ми дава мира - защо избягах от живота? Спасих ли себе си или се погубих?

И приказките, и песните, и мечтите са все за това - да те измъкнат от истината, за да разбереш, че си човек.