Тази статия нямаше да я напишем, ако на ул. „Оборище“ не бяхме минали покрай оная висока и плътна черна ограда, която никога не е позволявала да се види къщата зад нея, и ако после на бул. „Евлоги Георгиев“ не бяхме видели как зад желязна ограда оставени на воля туи така криеха всичко, че само през една малка пролука успяхме да съзрем каменно момче пред великолепна (някога) къща... Но да караме наред...

По време на турското робство в Горна Джумая (Благоевград) живее някой си Стоимен Чапрашиков, о̀правен и буден човек, който купува тютюни и ги продава в Гърция и Турция, макар тогава Турция да няма, има Османска империя. И на тоя човек така му потръгват нещата, че в 1864 създава фирма "Ориент табако", че да има какво да остави на двамата си синове Георги и Иван...

И да кажем, че през Възраждането под слънцето има място за всички инициативни българи. Казват, че възрожденските търговци са си имали такова доверие помежду си, че са сключвали сделки на честна дума, както се казва, а проблем с разплащането никога не са имали...

Та синът на Стоимен Чапрашиков - Георги Чапрашиков (1842) се включва във фамилната фирма, но него не го влече търговията. Георги участва в подготовката на Априлското въстание, за което е осъден на смърт, но все пак успяват да го спасят с рушвет, а когато след Освобождението Берлинският конгрес „връща“ Македония на Османската империя, а Горна Джумая е в Македония, Георги се изселва в Дупница, където умира едва на четиридесет и пет...

Другият син Иван Чапрашиков (1854) обаче е истински увлечен от търговията. След Освобождението и той се изселва в Дупница, да не повтаряме защо, където развихря предприемчивостта си и търгува с тютюни, с кожи, след десетина години открива фабрика за брашно и трици, снабдява двореца с хранителни стоки, да бъдем откровени - занимава се и с лихварство, създава първото в града акционерно дружество и понеже доста забогатява, не се спира –купува мелници, винарски изби, ниви, мини, тютюневи складове...

Иван Чапрашиков е и депутат, и другарува с Яне Сандански и много пъти дава пари на ВМРО (Вътрешната македонска революционна организация), на които не дава гласност. В 1908 пише завещание, според което оставя пари за безплатни ученически трапезарии, 15 000 лв на дупнишкото читалище, по 5000 лв на училищата в Горна Джумая и Дупница за награди на отлични ученици, освен и че заставя своя племенник Крум (по – надолу ще обясним защо), всяка година с 500 лв да купува на бедни ученици дрехи и учебни пособия. Завещава и 5000 лв на Софийската търговско-индустриална камара... В същата тази 1908 Иван Чапрашиков си отива от този свят...

И все пак да кажем, че второто поколение Чапрашикови живеят в преходно време. В „епохата на първоначално натрупване на капитал“, настъпила след Освобождението, забогатяването върви ръка за ръка с политически протекции и подкупи и всеки със зъби и нокти почва да търси място за себе си под слънцето... И да не идеализираме нещата - малко български индустриалци, предприемачи и търговци не се възползват от „възможностите“ на своето време...

Та Георги Чапрашиков (починалият на 45 години) има трима синове (Стефан, Крум и Александър) и една дъщеря Васка, а брат му Иван Чапрашиков няма деца и кога и как решава, никой не може да каже, но той прави племенника си Крум свой наследник....

Сега отиваме към третото поколение Чапрашикови – едни от най-големите търговци и предприемачи в България от началото на миналия век до 1944 - време много по – различно от това на предците им. Откриват се безброй ниши за бързо забогатяване и конкуренцията става жестока, политика и капитал се сливат, действат финансови разузнавания, ударите под кръста са практика, а в Балканската (1912), Междусъюзническата (1913) и Първата световна война (1914 - 1919) се въртят чудовищни злоупотреби в снабдяването на армията с дрехи, продукти, тютюн и такива неща и играта наистина загрубява...

Единият брат - Стефан Чапрашиков (1876) завършва право в Париж, след което 5 години е секретар на княз Фердинанд и доверен негов човек, даже когато Фердинанд за първи път се качва на самолет, чудо невиждано за онова време, човекът, който сяда с него вътре, е Стефан Чапрашиков. Като офицер в Балканската война, получава Орден за храброст, той е и в делегацията, подписала Лондонския мир, според който България е победителка. Години наред после е дипломат във Франция, Гърция, Сърбия, Русия и Германия.

Та докато е в Берлин, Стефан създава не само политически връзки, полезни за България, но и икономически за себе си и основава фирмата "Стефан Чапрашиков и сие" за износ на тютюни в Германия, като "сието" е сестриният му син Димитър Божков... Но голямата страст на Стефан Чапрашиков съвсем не е търговията, нито дори дипломацията, а спортът. Самият той състезател по конен спорт, в 1929 в Лозана го избират за член на Международния олимпийски комитет (МОК) и е несменяем негов член до 1944...

Като почетен председател на Българския олимпийски комитет (БОК), прави много за развитието на българския спорт благодарение на контактите си навън. Осигурява 20 000 марки дарение от Германия и така наши спортисти участват на зимните олимпийски игри през 1936 в Гармиш Партенкирхен, което за времето си не е малко. Инициира строежа на столичния хиподрум, дарява пари и за други спортни начинания, а и 10 000 лв за Метеорологичната станция на връх Мусала... По това време с другите си двама братя дарява и 142 000 златни лв за строежа на църквата в Банкя, между другото, прекрасен храм, а и за много други народополезни дела...

На брат му Крум Чапрашиков (1882) търговията пък му е в кръвта, въпреки че като гимназист е четник в четата на Христо Чернопеев, а после и в четата на Яне Сандански, защото иска да види Македония свободна... Завършил право в Гренобъл, Крум Чапрашиков обикаля една година Европа, създава си връзки с големите тютюневи компании, през 1907 успява да продаде във Виена тютюневите реколти от две години и спечелва милиони. И понеже става  най – влиятелният български търговец в бранша, а България - третата по износ на тютюни страна в Европа, Крум Чапрашиков вдига в „българската тютюнева столица“ Пловдив огромни складове, които преди 2-3 години събориха... Отделно има мелници, предприятия, мини, фабрики, къщи, имоти и какво ли още не...

Но Крум Чапрашиков е и кмет на Дупница и прокарва водопровод и благоустроява центъра му, и участник в Балканската война е, и три пъти е депутат, и основава един от най – влиятелните вестници - „Зора“, и един от създателите на градоустройствения план на София е... През целия си живот дава пари на ВМРО, никой не може да каже колко, както и пари за училищата в Горна Джумая, Дупница, Кочериново и Крумово, а като наследник на чичо си, в 1928 превежда 200 000 лв. на Софийската търговско-индустриална камара, с които тя учредява фонд, оставен на срочен влог, и през годините дава награди на създателите на шахтова печка, на конструктора на редосеялка и на други разни изобретатели... И когато по разбираеми причини в 1948 закриват фонда, държавата „прибира“ 623 564 лв...

Третият брат Александър Чапрашиков (1876) избира за себе си попрището на български офицер, но е и депутат, а и цял живот е съдружник на брат си Крум и негов солиден гръб, защото наистина Крум е моторът на семейния бизнес... И макар Александър и Крум да живеят в България, а Стефан - „навън“, тримата братя винаги си помагат и подкрепят...

А след края на Първата световна война (1919) у нас политическата ситуация се напича... България губи територии, завоювани с толкова кръв през Балканската война (1912), като съюзник на победените е осъдена на огромни репарации (глоби), икономиката е разсипана... На власт идва Българският земеделски народен съюз (БЗНС), чието правителство действа на ръба на закона... И като подбира не съвсем законно и виновниците за националната катастрофа, и незаконно забогателите през войните, доста народ „го отнася“... Ето защо Крум и Александър Чапрашикови напускат България и като се установяват в Австрия, оттам започват да управляват бизнеса си у нас.

След няколко години, когато земеделците отдавна не са на власт, те се връщат. През 1931 Крум Чапрашиков си построява красива къща на ул.“Оборище“, а малко по – късно Александър Чапрашиков вдига къща в стил „италианско палацо“ на бул. „Евлоги Георгиев“... Съвсем наблизо, на ул. „Шипка“, е и къщата на брат им Стефан, но днес спомен за нея няма, защото е съборена...

Сега отиваме към четвъртото поколение Чапрашикови... Стефан Чапрашиков, този, който е основно дипломат и се занимава със спорт, така и не създава семейство. Големият тютюнотърговец Крум Чапрашиков има дъщеря Анна и син Иван, а Александър Чапрашиков и той има дъщеря и син – (също) Анна и Георги...

Крум Чапрашиков умира в 1934 от туберкулоза, по онова време нелечима болест, но той е създал бизнес с такива солидни основи, а и го движат толкова сигурни хора, че нещата си продължават по предначертания път. Естествено, брат му Александър здраво държи бизнеса, защото този бизнес осигурява живота на две фамилии...

И когато идва 1944 и нещата в България главоломно се преобръщат, на Чапрашикови им отнемат абсолютно всичко. Със сигурност са имали някакви пари в чужди банки, но няма как да си ги вземат. И все пак дъщерята на Крум Чапрашиков Анна дали защото предусеща наближаващите събития, не се знае, но през лятото на 1944 заминава за Швейцария и така фактически се спасява...

Неизвестно защо чичо й Стефан Чапрашиков се връща в България. Вероятно се е надявал, че като дългогодишен дипломат, служил на България, това ще бъде оценено, но кой се интересува от тия неща... Разбрал, че ще бъде изправен пред Народния съд, се опитва да „омилостиви“ комунистите и подарява на държавата едно място в Евксиноград и къщата си на ул. "Шипка" за музей на спорта, но ефект няма... Тогава отива при племенника си Димитър Божков в Кърджали (ако си спомняте, с него той прави фирмата „Стефан Чапрашиков и сие“), за да му помогне да избяга в Турция. Но Димитър Божков и той е в немилост, а и ги няма вече предишните връзки. И тогава пред мисълта за неизбежното унижение Стефан Чапрашиков се обесва...

Брат му Александър го арестуват, а после въдворяват в Лясковец, където умира. По – късно съпругата му си отива от рак, приета все пак по милост в Медицинската академия. Дъщерята Анна и синът Георги остават на улицата, а Анна, която е художничка, рисува портрети на безценица, за да преживяват с нещо... Накрая Георги Дамянов, председател на Народното събрание, й дава една стая, но брат й продължава да спи където свари. И Анна се разболява от рак и да не обясняваме какво става, а брат й и той след някоя и друга година незабелязано си отива от тоя свят...

На Крум Чапрашиков дъщерята Анна остава в Швейцария, но  брат й Иван е пратен в Белене, където оцелява само с подкупи, които майка му дава тук – там...  И понеже от 1954 Анна е кореспондент на сп. "Пари мач"в Ню Йорк, там тя и Стефан Груев, авторът на „Корона от тръни“, чийто баща като личен секретар на цар Борис е разстрелян в 1945, замислят и осъществяват таен план. Френски журналист от сп.“Пари мач“ написва статия от 10 стр. за Българското Черноморие, после идва тук и лично преговаря с Тодор Живков да разреши роднините на Стефан Груев и майката и братът на Анна Чапрашикова да напуснат България, което и става... Майката доживява до 103 години, а братът Иван живее и умира в Париж, но няма деца...

И когато идва 1989, се оказва, че от Чапрашикови е останала само седемдесет и една годишната Анна, която така и не се жени и няма деца, и че тя е единствената наследница на всичко, което някога са притежавали братя Чапрашикови.....

И когато се връща в България, се хваща за главата... Наема адвокат за имотите, като особено й е на сърце бащината къща на ул.“Оборище“. Между другото, тази къща, с напълно съхранен автентичен интериор е такава перла, че самият Тодор Живков живее в нея, преди да построят резиденция Бояна, после тук се настанява фондация „Людмила Живкова“, после влиза Гръцкото консулство...

Адвокатът не само не урежда нещата с къщата, а даже ги и мотае десет години... В 2006 Анна Чапрашикова умира, но преди това с изключително ходене по мъките успява да си върне всичките имоти, а последната й воля е: „Цялото имущество да наследи Американският университет в Благоевград с цел изпращане на талантливи български студенти да учат в Харвард, Йейл, Принстън и други престижни университети в САЩ”...

Не ни се пише за частните имотни сделки на „прехода“, сключвани с покровителството на всички правителства, затова ще бъдем кратки. Къщата на „Оборище“ я купува известният бизнесмен Красимир Гергов, а къщата на бул. „Евл.Георгиев“ става пак негова чрез някакви заменки... Първата официално е седалище на Българския голф клуб, но според нас в нея се и живее, а втората пустее, защото преди години Гергов я обявява за продан и й иска 9 милиона, но мераклии няма, после намалява цената, но пак не се намират купувачи, а сега дали все още я продава, никой не може да каже...

Та с Анна Чапрашикова си отива от този свят и последният от рода Чапрашикови, а днес за тях напомнят само две къщи... Едната е обитаема, но в другата често нощно време могат да се чуят странни звуци – може би вятърът блъска жалузите на прозорците, но може това да са и духовете на Чапрашикови, които искат да си влязат поне за малко в къщата... И понеже не успяват, поглеждат каменното момче отпред, но едно каменно момче какво може да направи...

*  Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение на редакцията на Newme.bg

Вижте още:

Закъде е едно Народно събрание, ако няма добра енергия

Змей Горянин, Змеицата и другите

Трябва ли му на Захарий Стоянов квартална улица на неговото имe

Къде някога българите започват да „ваканцуват“

Баронеса Юлия Вревская остава завинаги в България

Вазови(те) – големи за себе си, големи за България