На 25 август 1900 г. умира един от най-влиятелните философи и мислители - Фридрих Ницше. Със своята сравнително кратка кариера той оставя огромна следа в модерните общества, като засяга силно темите за доброто и злото, религията и "суперчовека". 

Последните години от живота си Ницше прекарва в агония, постоянна болка и ментален колапс. Ту е затворен в специализирани клиники, ту е под грижите на майка си и сестра си. Причините за състоянието му остават неизяснени, като се спекулира, че може да е имал сифилис, тумор или наследствено мозъчно увреждане.

Нека днес си спомним за Ницше с думите му...

Не липсата на любов, а липсата на приятелство прави браковете нещастни.

Да живееш значи да страдаш. Да оцелееш значи да намериш смисъл в страданието.

Без музика животът би бил грешка.

Всички велики мисли ни спохождат, докато вървим.

В любовта винаги има доза лудост. Но във всяка лудост има и доза разум.

Когато се бориш с чудовища, трябва да внимаваш да не се превърнеш в такова.

Обичаме живота, не защото сме свикнали да живеем, а защото сме свикнали да обичаме.

Онова, което не ни убива, ни прави по-силни.

Няма факти, само интерпретации.

Най-сигурният начин да съсипеш младостта е да цениш онези, които мислят еднакво, вместо онези, които мислят различно.

Човек лъже най-често себе си. Да лъже другите е по-скоро изключение.

Основата на всичко красиво и велико е благодарността.

Най-силното оръжие срещу един враг е друг враг.

Когато не си имал добър баща, трябва да си създадеш такъв.

Вярата - това е да не искаш да знаеш истината.

Мъдрият човек трябва да може да обича враговете си и да мрази приятелите си.

Блажени са онези, които успяват да забравят.