Колоритни хора са тия копривщенци...Дядо Либен от „Българи от старо време“ на Каравелов на младини лесно печели златните си махмудии и ги харчи само за себе си. В реалния живот „негов“ съгражданин на младини трудно спечелва цяло състояние, но нищо не оставя за себе си...Единият „обича своето отечество, но не всичкото, а само Копривщица“, другият обича „всичкото“ си отечество, но най – много Копривщица...

Към 1850 Копривщица има 1000 къщи и 12 000 жители. И тия хора гледат 120 000 овце и така успешно търгуват с луканки, пастърма, създърма, кашкавал, сирене, гайтани, аби (дебели вълнени платове) и шаяци (тънки аби), че отдавна си имат и "Взаимноосигурителна каса", а първенците измежду тях - и  фонд "Общеполезно дело". И с пари от тоя фонд поддържат градските  улици, вдигат класно училище и дават годишни „плати“ на даскалите, а защото думата им тежи, и мъдро поучават съгражданите си да бъдат пестеливи, докато самите те след някоя и друга година щедро и „извънсчетоводно“ ще дадат от този фонд един куп пари за оръжие, муниции и барут за Априлското въстание...

Един от тези първенци е Дончо Палавеев. В дюкяна си в Цариград той върти успешен алъш – вериш, но понеже „българите от старо време“ са си имали доверие един на друг, със свой съгражданин той прави и едно търговско дружество. И от Копривщица към Цариград така започват да „пътуват“ терлици, елеци и ямурлуци (наметала́ от аба с процепи за ръцете и качулка), а оттам и до петте кантори на ортаците в Кайро и Александрия (по това време Египет е автономна провинция в Османската империя), че двамата копривщенци печелят повече от добре...

И пролетта на 1859 истинска радост спохожда преуспелия вече Дончо Палавеев, защото жена му ражда син, когото кръщават Ненчо. Не вярваме това събитие да е истинската причина, но скоро след това, когато с керванът с абаджийската стока от Копривщица стига Цариград, се оказва, че Дончо Палавеев е „изпуснал“ сезона... Той обаче дочува, че в Египет са почнали строеж на някакъв канал и че нощите там ставали леденостудени. И Дончо Палавеев прави гениален търговски ход – отива в Кайро и изкарва за продажба немного ямурлуци, но на солена цена и чак когато се продават, вади следващите. И така не само строителите, но и белгийските и френските инженери на Суецкия канал изкупуват цялата стока, а Дончо Палавеев  прави истински финансов удар.

И се върволят година след година, търговията в Кайро върви, върви и животът в Копривщица, расте и малкият Ненчо...И в 1869 жените и децата на двамата ортаци се добират до тях в Кайро и оттам всичките тия хора отиват на Божи гроб в Йерусалим и стават хаджии. После със 7 конски товара армагани, което ще рече подаръци, се завръщат в Копривщица, но понеже казват, че в онова време да станеш хаджия, било също като да получиш пожизнено титлата лорд, можем да заключим, че тия копривщенци се завръщат в родния си град като същински лордове...

Когато Ненчо завършва четирикласното училище, решават той да учи в Русия, като всички деца на богатите българи тогава, но невръстният хаджия избягва в дюкяна за абаджийски стоки в Цариград и известно време чиракува там, а после стига и при баща си в Кайро, за да почне не само да прави малеби, но и да продава на пристанището вкусното лакомство. Но Ненчо Палавеев ще да е усвоил не само как се прави малеби, защото след Априлското въстание 1876 бащата решава да се върне в Копривщица и без никакво притеснение оставя своя седемнайсетгодишен син сам да се оправя с търговските дела...

И синът се оправя, и още как...След освобождението на България от турско робство търговията с абаджийски стоки запада, затова в Кайро Ненчо Палавеев решава да търси нови ниши. Отваря магазин за сладкарски изделия и купува до Александрия 4 конюшни с чистокръвни коне, става и собственик на портокалови градини и започва да изнася портокалите за Великобритания. Повъзмъжал и създал контакти там, основава и едно българо – английско търговско дружество и скоро магазинът му с английски стоки в Кайро се превръща в истинска сензация. И лека – полека о̀правният младеж изгражда бизнес империя, на която мнозина могат да завиждат, защото дейността й се разпростира на три континента. Ненчо Палавееев изнася сирийски килими за Лондон и Петербург, оттам контрагентите пращат кехлибар за Цариград, Кайро и Делхи, внася икони от Йерусалим за Гърция и Сърбия, снабдява и цяла Европа с индиго от Индия...И при това копривщенецът безпроблемно контролира всичко, защото без да е завършил университет, той даже училище не завършва, говори 10 езика...И понеже много забогатява, придобива и акции в Суецкия канал, купува и облигации от две египетски банки и предвидливо ги съхранява не къде да е, а в банка в швейцарския град Базел...

Говори се, че в Кайро Ненчо Палавеев се ширел в огромен палат с картини на италиански майстори, както и че на българка, която учела в Женева оперно пеене, предлага брак  с купен от аукцион на „Сотбис” пръстен на любимата на Наполеон – Жозефина, но лично ние не вярваме на това...Всички опити да проучим какъв е бил тоя пръстен и тоя аукцион, като знаете колко са пунктуални в информацията англичаните, удариха на камък, а и смятаме, че ако е имало такава българка, е щяло да се разбере, у нас всичко се разбира. От друга страна, като всички „българи от старо време“, и Ненчо Палавеев е бил пестелив, даже стиснат и затова след години, вече в Копривщица, не си позволява нищо освен най – необходимото...И тъй като тия навици се придобиват не за един ден, това с палата с картините на италиански майстори и пръстена на Жозефина най - вероятно са градски легенди...

Шест години след Освобождението 1878 Ненчо Палавеев се завръща в родния си град. Тогава дава 340 турски златни лири за свещоливница на „Синята църква“, всички я знаят тази църква, и днес е синя, кобалтовосиня, както и за строеж на параклис на „новите“ градски  гробища. После си заминава пак за Кайро, за да се завърне отново в Копривщица в 1907 и да даде 1300 златни наполеона - към 1 200 000 лева за читалище, което вдигат на следващата година, и днес го има това читалище, много е красиво.

През 1925 Ненчо Палавеев се прибира окончателно в Копривщица. Този път дава 1000 английски лири, т.е. 1 500 000 лева, за паметник - костница на героите от Априлското въстание. Откъдето и да влезете в града, този паметник е в самия център и не може да не сте го виждали - с гранитния си градеж и по форма малко наподобява Докторския паметник в София и паметника на връх Шипка, пишем това само за припомняне. 100 000 лева дава за градски водопровод, инициира и залесяването на един голям гол баир, но му предлагат това да стане на доброволни начала и тогава Ненчо Палавеев дава приготвените за залесяване 100 000 лева за ремонт на класното училище, известното класно училище на Найден Геров, дарява и 850 000 лева за каменна камбанария на църквата “Св. Николай”, копривщенци я наричат Новата църква...

И веднъж почнал, Ненчо Палавеев няма спиране. 100 000 лева дава за строеж на  читалище в Златица, дава пари и за ремонт на читалището в Пирдоп и за хижа над града. С негови пари се достроява и училището в село Айваджик (днес село Дюлево), за съжаление днес няма училище, защото няма ученици. Финансира и дострояването на Пловдивската духовна семинария и параклиса в нея, дава пари за сграда за детска ясла в София, а и за оня известен паметник на гроба на Димчо Дебелянов в Копривщица, на който приседналата му майка чака свото дете да се завърне от фронта, уникална работа на скулптура Иван Лазаров...Дава пари и за бюстове паметници на Любен Каравелов, Найден Геров и други копривщенци, дарява солидни суми на организации, институции, манастири, подпомага бедни ученици, многодетни семейства, сираци, вдовици и инвалиди от войните в родния си край, но и в цяла България, а музейна уредничка от Копривщица ни каза, че на всеки Никулден  гощавал гражданството с риба, че и лимони даже добавял...Но да не си помислите, че Ненчо Палавеев е бил някакъв добродушен наивник, пръскащ пари наляво и надясно, нищо подобно. Бил е строг, суров и твърд човек, който внимателно е преценявал за какво дава всеки лев, и педантично, до дребнавост даже е контролирал всичко, защото нали казват, че човек както печели парите си, така ги и харчи...  

В 1932 Ненчо Палавеев връчва на Министерството на просвещението дарение от 6000 английски лири, равностойни  на 3 100 000 български лева и на 47 кг злато, с условието само с лихвите да се построи и издържа в Копривщица гимназия за  ученици от града, Средногорския край, а и цялата страна. И гимназията е вдигната веднага, а дарените пари така добре са вложени и управлявани, че след петнайсет години, в които се плащат учителски заплати, купува се оборудване и пособия и се поддържа сградата (в 1949 построяват и пансион), основният капитал не само не намалява, а даже става близо 4 000 000 лева...

Говори се, че по това време „чешитът“ Ненчо Палавеев решава да провери дали роднините му заслужават да им остави наследството си. Затова праща фалшив ковчег в Копривщица, уж че е умрял, и явно не остава доволен от реакцията им, защото в 1934 основава благотворителна фондация за "културното и икономическо израстване" на Копривщица и й завещава всичкото си имане – своите дялове от бащината къща и тази на леля му, жилище в София, четирите конюшни с коне в Александрия за над 1 000 000 български лева, акциите и облигациите си в  Banк Commerciale de Bâle в Базел на стойност 7 500 000 лева, влоговете си в три български банки, както и касетка със злато на кюлчета и златни монети - всичко това оценено на поне 40 милиона златни лева - огромна, колосална, баснословна сума...

И дали от суета, дали от педантичност, но малко преди това Ненчо Палавеев вдига в двора на оная „Синя църква“, кобалтовосинята, семейна гробница...И когато в 1936 умира и целият град го изпраща в последния му път, всеки е можел да прочете, а и днес всеки може да прочете надписа на саркофага: „Признателният син и копривщенски благодетел хаджи Ненчо Палавеев, след като обходи много царства, приобрети богатства и доби слава, даде всичко на родината, а за себе си и достойните си родители издигна приживе тази гробница в лето 1930 за вечна памет и душевен покой".

А ако някой каже, че това му звучи като равносметка, ще се съгласим с него. Да, и ние мислим, че това е равносметката на Ненчо Палавеев – един българин,  обичал „всичкото“ си отечество, но най – много Копривщица...

*  Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение на редакцията на Newme.bg

Вижте още:

Славата, забвението и отново славата на Фани Попова - Мутафова

Христо Докузанов, „Царят на колбасарите“

Тухлите на Павел Калпакчиев и до днес са живи

Достойните Балабанови - много достойните...

Случаят "Яна Язова"

Имало едно време една "царска гара"...