На 9 февруари 1881 година от този свят си отива големият руски писател Фьодор Достоевски. Оставил след себе си велики произведения като "Престъпление и наказание", "Братя Карамазови", "Идиот" и др., той умее да ни накара да се замислим за живота, любовта, доброто и злото, както никой друг. Нека си припомним думите му днес.

*************

Красотата е мистериозна и ужасяваща. Дяволът и Бога се борят там, а бойното поле е сърцето на мъжа.

Да обичаш някого означава да го виждаш така, както Бог го е създал.

Хората обичат да броят бедите си, но не и радостите.

Човекът се познава по смеха. Ако харесаш някого само по начина, по който се смее, значи е добър човек.

Най-умният от всички хора е този, който си казва, че е глупак поне веднъж месечно.

Душата ни оздравява истински, само когато сме сред деца.

Много нещастия в този свят са дошли от нещата, които са останали неизказани.

Да живееш без надежда е като да престанеш да живееш.

Всички проблеми изчезнаха в мига, в който спря да ме е грижа.

Само интелигентността не е достатъчна, за да се държиш мъдро.

Тайната на живота е не просто да живееш, а да имаш за какво да живееш.

Само чрез страданието можем да намерим себе си.

Да направиш грешна стъпка по твоя собствен път е по-добре, отколкото да извървиш правилно чуждия.

Да обичаш и да си влюбен не е едно и също. Може да си влюбен в една жена и все пак да я мразиш.

Да обичаш значи да страдаш. Няма друга любов!

Богатството се състои в нещата, без които можем.

От сто заека не можеш да направиш кон.

Искам да страдам и да се пречистя чрез страданието. 

Красотата ще спаси света. 

И хиляда подозрения не правят едно доказателство.

Руската душа е мрачно място.

Какво е Адът? Това е страданието от невъзможността да обичаш.