Думите на великия Достоевски
На 9 февруари 1881 година от този свят си отива големият руски писател Фьодор Достоевски. Оставил след себе си велики произведения като "Престъпление и наказание", "Братя Карамазови", "Идиот" и др., той умее да ни накара да се замислим за живота, любовта, доброто и злото, както никой друг. Нека си припомним думите му днес.
*************
Красотата е мистериозна и ужасяваща. Дяволът и Бога се борят там, а бойното поле е сърцето на мъжа.
Да обичаш някого означава да го виждаш така, както Бог го е създал.
Хората обичат да броят бедите си, но не и радостите.
Човекът се познава по смеха. Ако харесаш някого само по начина, по който се смее, значи е добър човек.
Най-умният от всички хора е този, който си казва, че е глупак поне веднъж месечно.
Душата ни оздравява истински, само когато сме сред деца.
Много нещастия в този свят са дошли от нещата, които са останали неизказани.
Да живееш без надежда е като да престанеш да живееш.
Всички проблеми изчезнаха в мига, в който спря да ме е грижа.
Само интелигентността не е достатъчна, за да се държиш мъдро.
Тайната на живота е не просто да живееш, а да имаш за какво да живееш.
Само чрез страданието можем да намерим себе си.
Да направиш грешна стъпка по твоя собствен път е по-добре, отколкото да извървиш правилно чуждия.
Да обичаш и да си влюбен не е едно и също. Може да си влюбен в една жена и все пак да я мразиш.
Да обичаш значи да страдаш. Няма друга любов!
Богатството се състои в нещата, без които можем.
От сто заека не можеш да направиш кон.
Искам да страдам и да се пречистя чрез страданието.
Красотата ще спаси света.
И хиляда подозрения не правят едно доказателство.
Руската душа е мрачно място.
Какво е Адът? Това е страданието от невъзможността да обичаш.