Най-трудно е да пишеш за първите. Отдавна за тях всичко се знае, проучено е и каквото и ново да напишеш, ще се повториш. Още по-трудно е да пишеш за нещо, с което си емоционално свързан, не само 4-те прекарани години там, а завинаги. 

Отдавна за ДТГ „Димитър Хадживасилев“- гр. Свищов се знае, че е първото търговско училище в България, в което започва обучение на 1 септември 1884 г. с двама учители – Константин Красилников и Николай Начков,  и без собствена сграда.

За откриването му дарителят Димитър Хадживасилев – виден свищовлия, търговец, възрожденец, патриот дарява 240 000 златни лева. Мястото на своето богатство той вижда в услуга на възраждането на своя народ и въздигането на народното образование. С Указ  №79/5.07.1885г. на княз Александър Батенберг I се утвърждава „Устав за отварянето на Търговска гимназия под названието на „Димитър Хадживасилев“. На 9 февруари 1893 г. Народното събрание взима решение за откриване на търговско училище в Свищов. Хадживасилев прави дарението си на 6.11.1893 г., като превежда сумата в БНБ с посредничеството на Евлоги Георгиев. На 7 ануари 1884 г. Димитър Хадживасилев почива в Букурещ, без да види реализацията на желанието си.

Отдавна също се знае, че сградата е паметник на културата, дело на австрийския архитект Петер Паул Бранг, умален модел на Виенския университет. Строежът й започва в 1892 г. и завършва в 1895 г., като сградата е първата у нас и на Балканите с парно отопление. За първите строителни работи 2000 австрийски жълтици дава и д-р Георги Атанасович, също свищовлия и първи български министър на народното просвещение  в кабинета на Тодор Бурмов в 1879г.

И сега, както и тогава, сградата предизвиква възхита.

ДТГ „Димитър Хадживасилев“ прилича на храм - с изографисания купол, с достолепната тишина, с отекването на стъпките по мраморните стълби и коридори, със смирението и възхитата, с която влизаш. В годините, прекарани в гимназията, стотици пъти съм наблюдавала как всеки, пристъпил прага на „Търговската“, както е наричана в Свищов, веднага, като по инстинкт, вдига глава нагоре и дълго време оглежда. Да, храм е, но храм на образованието, храм на знанието, храм на взаимното уважение на учител и ученик.  Няма възпитаник на гимназията, който, ще ползвам популярния израз, „да не се спука от гордост“, че е завършил гимназията. Това е така, защото всеки завинаги отнася със себе си този дух, който обитава там още от времето на Възраждането, още от времето на първите двама учители, заредили с ентусиазма и родолюбието си поколения учители. Този дух ще усетите най-силно в аулата – пред портрета на Дарителя, осветен от светлината на разкошен полилей. 

„Свищов! Ех, младини! Там, на Дунава, отидох в 1910 г…Назначиха ме учител в Търговската гимназия по…краснопис. Колко хубав материал за рисуване има в Свищов. Има нещо особено красиво в изгрева на слънцето и особено в неговите залези, наблюдавани от „Калето“. Какъв богат спектър от цветове отразява водата, докато настъпи нощта…Търговската гимназия ме възхити с външния си вид, вътрешното си разпределение и богата украса от оригинални орнаменти.“ Това пише Владимир Димитров – Майстора. Думите му нямат нужда от коментар.

По-късно по коридорите ще минат и усетят духа на гимназията и поетите Николай Лилиев, Христо Ясенов, Ламар, Иван Хаджийски – философ, социолог и общественик, Марко Рясков – един от управителите на БНБ, финансов министър в 1935 г. И ще излязат, като хилядите възпитаници на ДТГ „Димитър Хадживасилев“, с осанката и самочувствието на знанието, традициите и уменията, придобити в гимназията.

„Винаги първи!“ е девизът на гимназията. Всеки, носил на ръкава си емблемата с девиза на ДТГ „Димитър Хадживасилев“, е обречен да е първи!