В България всички разбираме от всичко, всички сме много компетентни, всички сме невероятни експерти и интересно тогава защо нищо не върви. А причина има и тя се нарича Ефект на Дънинг-Крюгер, който сведен до проста формулировка, звучи така: Простите и нахалните не могат да разберат, че са прости и нахални.
В България всички разбираме от всичко, всички сме много компетентни, всички сме невероятни експерти и интересно тогава защо нищо не върви. А причина има и тя се нарича Ефект на Дънинг-Крюгер, който сведен до проста формулировка, звучи така: Простите и нахалните не могат да разберат, че са прости и нахални.
Според Ефекта на Дънинг-Крюгер необразованите и неквалифицирани или недостатъчно образованите и недостатъчно квалифицираните в своята област имат способността да си приписват компетентности, каквато не притежават, докато отлично образованите и компетентни в своята област си мислят, че първите са компетентни колкото тях, но ги превъзхождат с инициативност, амбиция и пробивност. Да го кажем по народному - нахалните некадърници просперират благодарение на тъпата си амбиция за сметка на истински способните, които чакат някой да ги забележи.
Примери колкото искате и всички ние ги виждаме, те са навсякъде – в медиите, в офиса, в службата, в агенции, институти, в Народното събрание и къде ли не... И ги гледаме тези хора колко са некадърни, и нищо не можем да им кажем, а причината е само Ефектът на Дънинг-Крюгер.
Дънинг и Крюгер са двама изследователи от Университета Корнел (Cornell University), които в 1999 издават книга, в която обясняват нещата по научен начен, а тезата им е, че неквалифицираните са склонни да надценяват способностите си, а висококвалифицираните – да оценяват способностите си по-ниско отколкото в действителност.
Научните им изследвания започват след известния случай Уилър, в който един Уилър се опитва да ограби две банки с покрито с лимонов сок лице, защото бил сигурен, че след като лимоновият сок може да се използва като невидимо мастило, то тогава и лицето му няма да се види от камерите...
Дънинг и Крюгер решават да проучат случая и правят експеримент. Събират в една зала хора от различни сфери, но с различни нива на знания и ги молят да попълнят анкета, в която да оценят нивото си на компетентност – всеки в своята сфера. След това им дават да решат тестове, които измерват реалното им ниво на компетентност.
И какво се оказва - най-некомпетентните показват стопроцентова увереност в знанията и уменията си, преобладаващото мнозинство от хора, добре владеещи професията си, показват занижена самооценка, а безспорните фаворити в своята област дават за себе си оценка, която едва достига 1/3 от оценката на първите...
Оказва се още, че най – некомпетентните не само се надценяват, но и са убедени, че в резултатите от тестовете за реалните им способности са допуснати грешки в изчисляването им, а повечето даже и упорито отстоявали грешните си отговори даже когато им показали и къде са сгрешили, и когато им обяснили защо са сгрешили.
Експериментът има и продължение – на тези хора Дънинг и Крюгер предлагат обучение в конкретната област, в която всеки от тях е работел, но всичките отказали, защото били абсолютно убедени, че са си достатъчно компетентни.
И Дънинг обяснява, че това, което е любопитно, е, че в много случаи некомпетентността не прави некомпетентните хора неуверени, а даже напротив. В същото време при талантливите е точно обратно - те мислят, че се нуждаят от повече знания, че трябва да работят още върху себе си, че трябва още да се образоват. Всичко това занижава самооценката им и те имат усещането, че все още трябва да работят върху за себе си, за да заемат подобаващото им се място.
Та ако някой почне да ви се прави на много компетентен, попитайте го какво мисли за Ефекта на Дънинг – Крюгер. Той ще намери какво да ви отговори, но удоволствието ще е за Вас.
Вижте още:
Това предвещава край на връзката!
Как тялото ни реагира при раздяла?
Никога не правете това след раздяла!