Понеже есента пристъпва и ни чакат още дни за разходки из България, ще продължим да разказваме за някой манастир, църква или  просто за някое интересно място, а дали ще пожелаете, или няма да пожелаете да ги видите, е въпрос на личен избор, защото е добре всеки да прави това, което му харесва...

Преображенският манастир е един от най – красивите в България, изключително емблематичен, впечатляващ, автентичен и истински. Намира се недалеч от Велико Търново, където река Янтра тече в живописния Дервентски пролом, с гъсти гори и непристъпни бели скали... 

До Преображенския манастир се стига лесно, стига да се озовете на пътя Велико Търново - Русе или обратното. Ако идвате от София, на 6-7 км след Велико Търново  ще видите една от ония кафяви табели и отбивка ще ви отведе право до манастира. Ако идвате от Русе, кафявата табела ще е на 6 -7 км преди Велико Търново. Решите ли пък първо да се разходите из старата българска столица и оттам да отидете до Преображенския манастир, поемете ли по "Главната" към старата част на града и държите ли лявата посока, тя ще ви изведе  и извън него, и на пътя Велико Търново - Русе.

Преображенският манастир е създаден в XIV век, когато столица на Българското царство е Търново и цели 40 години български  цар е Иван - Александър – покрай всичко друго и покровител на книжнината и изкуствата, основател на манастири и щедър дарител. Той "изпраща" първата си жена в манастир и се жени втори път за една еврейка, според народното предание на име Сара. След време дава на сина си от първия брак Иван Срацимир да управлява Видинското царство, а на сина си от втория брак Иван Шишман - Търновското царство и така "разделена" между двамата братя, в 1396 България пада под османско владичество...

Преди това обаче, в 1360 година, цар Иван - Александър основава недалеч от Царевец манастир, най – вероятно свързан и с царицата, защото векове наред местните го наричат Са́риния манастир. До завземането на Търново от турците манастирът играе важна духовна роля, после е "бастисан", през робските години неколкократно плячкосван и опожаряван от всякакви разбойници, а по някое време и напълно разрушен.

Обителта започва да я възстановява един рилски монах в 1825, но я "измества" на 500 м от първоначалното място, защото в района има много свлачища и то му си видяло нестабилно... И като избира солидна каменна площадка по – нависоко и почти под белите зъбери, след десетина години Димитър Софиялията (вероятно е бил от София) започва строежа на църквата, но се включва и във Велчовата завера (1835), известното противотурско въстание в тоя край. За съжаление, то не успява и участниците ги обесват, така че с довършването на църквата или по – скоро с цялостното ѝ изграждане се заема забележителният строител Уста (Майстор) Кольо Фичето, родом от близкото Дряново.

Като свършва той своята работа, тук идва и прочутият живописец Захарий Зограф от Самоков и изрисува отвътре и отвън църквата. В работата по иконостасните икони се включва и племенникът му Станислав Доспевски - първият академично школуван български художник, а тревненски майстори резбоват иконостаса и на него се появяват цветя, клонки, птици, глави на животни и всякакви чудесии...

Кольо Фичето вдига също главния вход на  манастира и едно манастирско крило (1857), камбанарията с часовника (1861) и малката църква "Благовещение" (1863), днес в руини поради свличане на земните пластове...

Та заедно с още някои постройки, градени след Освобождението, като гробищния параклис (1891), магерницата, трапезарията, игуменарницата и библиотеката (1894), манастирът добива окончателно днешния си вид. Още преди това избират името му да е "Св. Преображение Господне", но оттогава до днес всички му казват просто Преображенския манастир...

Манастирът е дълбоко свързан с българската история, но ще споменем само някои факти. Знае се, че докато Паисий Хилендарски обикаля като атонски монах „немската земя“, в тамошни библиотеки намира книгите на Цезар Бароний и Мавро Орбини и от тях взима сведения за българската история, че да напише своята „История славянобългарска”. Малко хора обаче знаят, че Паисий два пъти посещава и Преображенския манастир, защото и тук ги имало тези две книги и искал да направи някои уточнения, а върху полетата им дори отбелязал кога точно е идвал...

Всъщност манастирската библиотека съдържала 12 000 книги, някои от които безценни, като например Библия от 1724 година. В  1947, 1949 и 1951 година обаче тук идват упълномощени от властта хора, казват, сътрудници на ДС, за да „прочистят“ библиотеката от „вредна литература“, и така я „прочистват“, че най – ценните книги, между които и тези двете - на Цезар Бароний и Мавро Орбини -  изчезват завинаги....

В Преображенския манастир се замонашва Матей Преображенски или Миткалото, може би най - предания приятел и сподвижник на Левски. Тук обаче монах бил и някой си Неофит и се знае, че двамата били известни билкари и лечители. И до ден – днешен се твърди, че Левски претърпява някаква коремна операция, но раната така и не зараства и до края на живота си той ежедневно я промивал и мажел с мехлеми, но това не е вярно. Матей Миткалото и монахът Неофит приготвят някакви извлеци, а Левски отива в Преображенския манастир да ги вземе и след време тук се получава тайна бележка от Левски: „Хвала на Бога и на двама ви с Миткалото, най-после се отървах от тази поразия.“ Дали е истина, ние не можем да кажем, но се доверяваме на изследвача Михаил Петров. (http://starotarnovo.blogspot.com/  )

В Преображенския манастир се замонашва и поп Харитон, който по време на Априлското въстание с четата си в близкия Дряновски манастир цели 9 дни се сражава до последна капка кръв с редовна турска армия и башибозук... Тук са идвали и Филип Тотю, Бачо Киро, Ангел Кънчев и кой ли още не...

По време на Руско – турската война (1877 - 78) пък манастирът е превърнат в лазарет и да види ранените идва самият Николай Пирогов, забележителен руски лекар и хирург, и той участник във войната... За благодарност след Освобождението Александър II, т.е. Цар Освободител, дарява на Преображенския манастир два полилея и 750-килограмова камбана - третата по големина в България, след камбаната на храм – паметника „Ал.Невски“ и камбаната в „Златната“ църква под връх Шипка...

Като избирахме снимки за статията, неволно забелязахме, че надписът на тази известна като дарена от Цар Освободител камбана все пак е на български език... Затова звъннахме в Преображенския манастир и игуменът ни обясни, че тя била дубликат, защото навремето Людмила Живкова взела истинската камбана, а къде е днес, никой не знае...

Та понеже така и така стана въпрос за изчезнали неща от Преображенския манастир, да кажем и че на 2 август 1962 пак хора на властта изземат 999 златни и 2000 сребърни монети, огромно количество църковна утвар, златни и сребърни накити и безценни книги под претекст, че ще бъдат прибрани в Българската народна банка... А днешният игумен вече 17 години пише какви ли не молби до кои ли не официални институции да си върне манастирското съкровище, но никой не му обръща внимание...

Каква е тази работа, не можем да кажем. Можем обаче да кажем, че някогашните управници, като например цар Фердинанд и синът му Борис III, не само нищо не взимат от Преображенския манастир, а даже напротив – за тях тази обител е свещена и сигурно затова когато на 22 септември 1908 княз Фердиданд провъзгласява независимостта на България в Търново, вечерта с всичките министри и официални гости се отправя не къде да е, а към Преображенския манастир...

Две години по – късно втората му съпруга царица Елеонора се разболява тежко и какви ли не немски лекари не се опитват да я спасят, но без полза. Тогава се сещат за Неофит в Преображенския манастир - този монах, който помага на Левски, след което той взима билките си, отива в София и вдига царицата на крака. За благодарност Фердинанд му подарява масивен златен кръст с 14 сапфира. Отчето иска да го продаде за нуждите на манастира, но Фердинанд поставя условие това да стане само когато той вече не е цар... И когато той абдикира от трона след Първата световна война, Неофит продава кръста за 60 000 златни лв, но купувачите се оказват измамници - предплащат половината цена, взимат кръста и изчезват... И въпреки това с тези 30 000 златни лв отчето вдига цяло едно ново крило в Преображенския манастир...

Много още такива интересни истории има за обителта, но ще спрем дотук и ще кажем как изглежда тя днес. Като се влезе в двора, първото, което привлича погледът, е сградата, която отдалеч синее и пъстрее, макар цветовете да са леко избелели... Ако човек идва тук за първи път, може би и не разбира, че това всъщност е църквата, защото тя се вижда малко отдолу нагоре и кубето й не се забелязва, освен и че входът ѝ е отстрани и представлява обикновена врата, макар и синя...

Приближи ли се пък, не може да не се загледа в прочутото "Колело на живота" на Захарий Зограф... Във външния тъмен кръг един човек най – отгоре държи кесия и скиптър, символи на парите и властта.  Вдясно обаче той е наколеничил, а после изглежда и пропадащ, докато ниско долу една ламя го изяжда...

Вторият кръг е разделен на четири сектора, съответстващи на четирите сезона, но и на четирите етапа в човешкия живот. Децата (Пролет) се радват на живота, младите мъже (Лято) работят, зрелите хора (Есен) берат плодовете на своя труд, а възрастните (Зима), седят пред огъня и се топлят, постигнали хармония в живота си... И няма нужда човек да е специалист, за да разбере мъдростта в това „колело на живота“, защото двата кръга представляват всъщност двата възможни избора на човек в неговия живот...

Самата църква е някак си особена - първо влизаш в едно помещение, после през нисък свод във второ и накрая в трето, където са резбованият и позлатен иконостас и олтарът.

Днес в третото помещение почти е завършено освежаването на стенописите и макар още да не са преместени скелетата, не знаем как да се изразим, но такава красота май никъде не сме виждали... Жълтият цвят блести като старо злато и се съчетава в удивителна хармония с керемиденочервеното, а светците и религиозните сцени са толкова много, че човек се чуди какво да погледне по – напред дори и да не разбира кого или какво точно изобразяват, какъвто е нашият случай...

Докато се дивяхме, влязоха група италианци и тези хора, които в собствената си страна имат какви ли не възхитителни неща за гледане, така че трудно могат да се впечатлят, ахнаха... И един през друг взеха да повтарят: " Ке белло!...Ке белло!", което и без да знаем италиански, го разбрахме - "Колко красиво!... Колко красиво!"

Реставрацията на стенописите само в това помещение продължава вече 12 години, а 1 кв. м струва 1000 лв, защото химикалите са много скъпи, а за ореолите на светците се използва специален златен варак... И явно Преображенският манастир не е от любимите на днешните управляващи, защото досега всички пари, които съвсем не са само за това помещение, а и за камбанарията, и за „Колелото на живота“, и за какво ли не, са само от частни дарители, които дават лични пари на специално създадена частна фондация...

Ние не можем да кажем дали на Преображенския манастир в близките 10 -20 години може да му се възвърне предишният блясък, но можем да кажем, че днес той не е в добро състояние. Задната част на църквата се руши, входната сграда е в окаяно състояние, като се влезе в двора половината сградата вдясно, според нас бившата гостна, я няма, защото почвата е поддала и това, което е останало от сградата, е потънало в бръшлян... Старите постройки зад църквата пък са почти рухнали и дори един служител ни предупреди да не минаваме оградителната лента, защото имало и змии...

Иначе основната манастирска сграда е спретната, цялата в цъфнали цветя, в двора има къде да се поседне и като се загледа човек в двата огромни, ама огромни камъка, по – големи от човешки ръст, срутили се от скалите на 6 юли 1991, без да нанесат никакви щети и „спрели се“ от двете страни на камбанарията, какво друго да си помисли човек, освен че Господ обича и пази Преображенския манастир...

А като излязохме на малкия паркинг пред манастира и се качихме в колата, за да си тръгваме, случайно мярнахме някакъв тесен каменист път и решихме да видим къде отвежда, та слязохме и като повървяхме пеша 200 метра, стигнахме до потънала в бръшлян градина с малка църква...

И като отворихме на бърза ръка интернет, разбрахме, че това е гробищният параклис на Преображенския манастир и че тук са намерили вечен покой за душите си монахът, започнал да възстановява Преображенския манастир в 1825, онзи другият, помогнал с билките си на Левски и царица Елеонора, както и други, все благочестиви люде... После бутнахме скърцащата ръждясяла желязна порта, поседнахме под свода на олющената църква и се загледахме в кръстовете на малкото гробище зад нея...

И си казахме, че като влязохме в Преображенския манастир, първо се загледахме в „Колелото на живота“ на Захари Зограф, а спящите вечен сън тук едва ли приживе са имали време да се заглеждат в „Колелото“, та то да ги наставлява как да живеят праведно, но въпреки това са преминали земния си път с любов към Бога и с любов към ближния, а ако това не е  истински човешко и истински  богоугодно, какво друго може да е...