Да убиеш врагa по време на война е символ на героизъм и смелост. Но може ли убийствотото на собствената ти дъщеря в мирно време да се счита за също толкова достойно? Това е история за “убийство на честта”. Нелепа смърт, която разтърси цяла Швеция.  

Нейното име е Фадиме Сахиндал. Родена през 1975 г. в кюрдската част на Турция, тя е третото от шестте деца в семейството. Баща й (Рахми) пръв имигрира в Швеция през 1981 г., а две години по-късно, тя, заедно с майка си, братята и сестрите си пристига на шведска земя. Фадиме е едва на седем години, когато идва в град Упсала, където израства и учи.

Завършва училище с отличен успех и малко след това, среща голяма си любов, шведът Патрик Линдесьо. Фадиме се образова и работи, става независима и иска да се развива. Дълго време двамата се опитват да пазят връзката си в тайна, най-вече заради консервативното й семейството.

Патрик е наполовина швед, наполовина иранец, а това никак не се харесва на бащата на Фадиме. За хиляди момичета от кюрдски произход като Фадиме бракът не е избор. Нещо, за което тя открито говори пред приятелите си, и смята че има правото сама да избере съпруга си. Баща й обаче, без нейното знание, отдавна е решил тя да се омъжи за свой братовчед.

През есента на 1997 г. баща й Рахми среща дъщеря си и приятелят й заедно, хванати ръка за ръка в центъра на града. Той побеснява и им нанася побой. Младата двойка става обект на насилие пред погледите на случайни минувачи.

В продължение на две години двойката е подложена на психически и физически тормоз и Фадиме  решава да подаде жалба в полицията. Бащата е осъден да заплати няколко хиляди шведски крони. В престъплението обаче има и друг замесен - собствения й брат.

Прокудена от семейството си, смелата Фадиме живее дълги години далеч от близките си, напълно откъсната от тях. Патрик предлага брак на Фадиме в опит да намери решение, което по някакъв начин да потуши страстите. Баща му се връща от Иран, специално за годежа, за да придружи младите до дома на родителите й и да поискат официално ръката на  Фадиме. Обаче и този ход не проработва, напротив. Семейството на Фадиме има други планове за нея.

Отговорът е отрицателен. Въпреки изпитанията, през които минава двойката, младите влюбени решават да останат заедно и да продължат напред, каквото и да им струва. В същия ден, в който се местят в друг град, където да започнат да градят бъдещето си наново, Патрик Линдесьо умира в автомобилна катастрофа. Фадиме е съсипана след смъртта му.

Съдбата нанася поредния тежък удар в живота на Фадиме. Тя се премества в Йостерсунд, където учи социология в Mitthögskolan. Връща се в старата си квартира - при приятелката й Налин Пекгул (тогавашен депутат в Риксдага), която също е от Турски Кюрдистан. Налин се опитва да бъде посредник между Фадиме и баща си Рахми и да ги помири. Отношенията със семейството обаче остават обтегнати. Баща й поставя условие Фадиме да не се появява  в Упсала, но тя не успява да спази тази забрана и посещава тайно родния си град.

По време на една от тези визити, тя среща случайно брат си Месут. Той я пребива насред центъра в университетския град.

“Когато се прибираше, на телефонния секретар имаше десетки съобщения. Брат й я заплашваше с убийство и я наричаше проститутка”, разказва друга приятелка на Фадиме. По думите й младата жена се страхувала много повече от брат си, отколкото от баща си.

Братът е осъден на пет месеца затвор за нападението. По време на процеса в съда, той отново се опитва да я нападне, крещейки : „Ти, проклета курва!“.

Същата година Фадиме прави нещо дръзко и смело - изправя се сама срещу всички. Излиза пред медиите и публично разказва историята си, дистанцирайки се от “убийствата на честта”. Тогавашният министър на интеграцията Мона Сахлин е един от политиците, с които младата жена контактува най-често.

"Може би семейството ми няма да ме убие, ако много хора знаят коя съм", казва Фадиме.

За първи път нацията отворя очи за насилието, свързано с  “убийствата на честта”, т.е. ликвидирането на жени, които чрез своето поведение "оскверняват" семейството. Извършителите обикновено са мъже, които смятат, че имат правото да наказват жените от семейството си с убийство.

Фадиме вижда в призива към медиите последен шанс да се защити. В същото време иска да се даде гласност на нещастието, пред което стотици шведски момичета трябва да се изправят - да бъдат принудени да се омъжат за човек, избран от семейството.

“Можем да се изправим на крака. Мъжете от тези общности се отнасят към нас, жените, сякаш сме нищо.. Но ние сме също толкова важни, колкото и те. Всички имаме права”, казва тя в интервю.

Фадиме продължава да се появява в медиите и да разказва на какъв терор е подложена постоянно. През есента на 2001 г. (два месеца преди да бъде убита) тя изнася реч в шведския парламент (Риксдага) по време на семинар, посветен на  Насилието над жени. Тя разказва за възпитанието си в Турски Кюрдистан и как се е променило семейството й след преместването им в Швеция. Как баща й и братята я пазят, защото не харесват нейния „западен“ начин на живот.

„Моля ви, не обръщайте гръб на всички тези момичета, не затваряйте очи”, призовава младата жена.

Мъжете в семейството на Фадиме не спират да й звънят и да я заплашват по телефона. Казват й, че никога няма да се измъкне, а малкият й брат получава задачата да я убие.

Младата жена продължава да търси повече гласност и призовава шведските политици да помогнат на другите момичета като нея, които са заплашени от "убийства на честта”. 

“За мой голям ужас, полицията не ме прие на сериозно, за тях моята история беше като измислена... Наложи се да се обърна за помощ към медиите и това се превърна в най-ефективната ми защита”, разказва Фадиме в Парламента.

Няколко месеца по-късно се оказва, че медиите не са защитата, от която тя е имала нужда. Напротив, изявите вбесяват баща й и той е решен да изтрие срама завинаги.

“Тя беше наивен човек и не разбираше високата цена за това медийно внимание. Молеше ме да говоря със семейството й, тя наистина искаше да се срещне с майка си. Тогава баща й каза, че няма да я закача, ако спре да дава интервюта и да се показва. Фадиме го направи, но…”, споделя нейна приятелка.

По това време всичко изглежда привидно спокойно. Когато й предстои да изкара шестмесечен стаж в чужбина, Фадиме решава да отиде в Найроби, Кения, със своя съученичка. През януари 2002 г., на път за Стокхолм за поставяне на нужните ваксини и кандидатстване за виза, тя спира в Упсала, за да се сбогува с майка си и двете си най-малки сестри. Отива в апартамента на сестра си в града. Никой от мъжете в семейството не би трябвало да знае за посещението й, но бащата на Фадиме някак е научил. Той отива въоръжен до апартамента и звъни няколко пъти на вратата.

Когато Фадиме отваря, той я застрелва с три куршума. Младата жена умира пред очите на майка си и сестрите си.

Няколко часа по-късно Рахми Сахингал е арестуван. Той е осъден на 3 април 2002 г. на доживотен затвор за жестокото убийство.

На 4 февруари 2002 г. в древната катедрала на Упсала се извършва поклонението пред Фадиме Сахиндал - само по себе си противоречиво, като се има предвид, че семейството на Фадиме е мюсюлманско. Сред присъстващите са принцеса Виктория, председателят на парламента, министърът по интеграцията, министърът на правосъдието, архиепископът на Швеция и много други. Две хиляди души изпълват катедралата, а още две хиляди стоят отвън, въпреки студа и дъжда, докато чакат да се сбогуват с Фадиме в знак на уважение.

Церемонията е излъчена на живо по шведската телевизия. Фадиме е погребана до любимия си Патрик, който загива трагично в катастрофа 3 юни 1998 г.

Убийството на Фадиме е шокиращо. Политиците и широката общественост, които гледат телевизия и четат вестници, познават младата жена, която толкова смело е разказала историята си. Никой обаче не предполага, че ще се стигне до подобен край. През 2002 г. обществото не осъзнава колко широко разпространен е проблемът с “ убийствата на честта”. Едно брутално убийство, една трагедия, която би могла да бъде предотвратена, ако хората бяха взели този случай насериозно, а не като обикновена семейна драма.

Започва бурен дебат за убийствата на честта в Швеция. Министърът по интеграцията Мона Сахлин и министърът, отговарящ за въпросите на равенството между половете - Маргарета Уинберг, представят пакет от мерки в подкрепа на момичета и жени, чийто живот е изложен на риск. Два милиона шведски крони се отпускат за защитени жилища.

19 години след смъртта си, Фадиме е символ и смел пионер в борбата срещу насилственото омъжване, невинна жертва на това, срещу което се е борила. Парк в Упсала носи нейното име и там е открит паметник в нейна чест. Историята й е сред задължителната литература в училищата.