Голямата саможертва на застигнатото от чума село

Автор: New Me

21 Април 2021

След избухването на Голямата чумна епидемия в Лондон през 1665 г. 100 000 души или една четвърт от населението тогава умира в рамките на седем месеца. Тези, които можели да си го позволят, напуснали столицата в опит да избягат от заразата. Но се оказало, че разстоянието не гарантира защита. И го разбрали по най-тежкия начин селяните, които живеели на 160 мили оттам в Еям в Дарбишър.

Когато Джордж Викарс, шивачът на селото, получил доставка на плат от Лондон, установил, че е леко влажен и го окачил да изсъхне.  Той нямал представа, че по този начин въвежда заразата в общността. Оказало се, че бълхите от плъхове причиняват чумата и че платът му е заразен с тях. До седмица самият той починал.

До края на месеца петима негови съселяни умрели, а други 23 станали жертва през следващия месец. Така се ражда легендата... След нарастването на броя на починалите, църковният водач Уилям Момпесон, роден на 28 април 1639 г., взел смелото решение да изолира селото от външния свят, като по този начин предотврати разпространението на болестта.

Някои от селяните искали да избягат, но Момпесон ги убедил да останат. Карантината била важно и тежко решение на селяните, които осъзнавали, че може би ще жертват собствения си живот, за да спасят другите. Благодарни хора от съседните села ги снабдявали с храни, които оставяли наблизо до селото. Поне ги спасили от глад, след като не можели да им помогнат срещу чумата....

Когато заразата най-накрая била овладяна - до ноември 1666 г., 260 от 350-те жители на Еям починали. Включително и съпругата на Момпесон. Тяхната саможертва обаче може би е спасила хиляди други животи в Северна Англия и историческият епизод все още се почита всяка година в селото.

* Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение нa редакцията на Newme.bg
Предишна Следваща